На 14 ноември църквата почита св. апостол Филип. Освен това се отбелязват Коледни Заговезни – последният ден, в който може да се блажи.
Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя. Той е бил родом от Витсаида – градът, от който са апостолите Петър и Андрей. Те били рибари и с този поминък се препитавали, докато ги призовал Христос. Но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост.
Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към него и силно желание да види Господ лице в лице, макар още да не знаел, че този, когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.
Спасителят го намерил и му заповядал, да върви след него. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.
Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали дрехите им – изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с глава виснала надолу, Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм – а земята се разстресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците.
Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето.
След това Вартомолей покръстил всички, а три дни след това на мястото където капела кръвта от Апостол Филип, порастнала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство.
Произходът на името е гръцки. Името става много популярно по времето на Филип Македонски – оттогава днешен Пловдив се наричал Филипополис, в чест именно Филип Македонски.
На този ден имен ден празнуват всички, които се казватФилип, Фильо, Филка, Филипа, както и производни техни имена.
Коледни Заговезни
Коледните Заговезни или заговелки се нарича деня преди Коледните пости – 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти.
По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб.
Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга /предходната) дата.
