Неясната политическа обстановка, кой ще оглави Народното събрание, кой Министерския съвет, дали ще има правителство и вероятността за пълно или частично касиране на резултатите от изборите, са част от хаоса, в който сме поставени като общество. Част от отговорите на тези неизвестни даде пред „Труд“ политическият и икономически анализатор Кузман Илиев.
– Г-н Илиев, какво се откроява днес на политическата сцена?
– На политическата сцена има едно изчакване, едно бездействие, защото то устройва практически всички. В прегръдката, сглобката, пострадаха и ГЕРБ, и ППДБ. Те осъзнаха, че тази прегръдка боли много и къса живо месо и от едните, и от другите.
Ситуацията, в която попадаме, макар това да е лошо за България, за партиите е добре да изчакват да се нахъсва Бойко Борисов да вдига залога, да казва: „Аз ще съм премиер”. ППДБ да казват: „Няма как да стане!”, а практически друга конфигурация е невъзможна в момента.
И в служебните кабинети продължават да управляват ГЕРБ и Делян Пеевски под някаква форма, с голямо влияние. Т.е. тях служебните кабинети ги устройват до мига, в който те не се върнат под шапката на Румен Радев. ППДБ пък успяват да мобилизират онези, които са протестно настроени.
С това изчакване има дилема за един друг играч и това е президентът Румен Радев.
От Президентството осъзнават, че ако в тази поредица от избори не хванат голямата вълна и нуждата от нов месия – във времето може да настъпи едно успокояване, една нова задруга, която да направи така, че хората да са изморени въобще и да не търсят нищо ново.
Така че Борисов създава дилема под тази форма и за президента Радев. Казва му под една или друга форма:
„Или играй сега, да видим с какво разполагаш на масата на политиката, в битката за парламента, да видим дали няма да вземеш голямо парче от баницата, с което на мен да ми се отвори пространство за Президентството. Или, ако не влезеш сега, не се знае след време колко ще имаш.
А аз в следващите избори ще съм подготвил в новата среда алтернативи“.
Защото за Борисов новата среда значи спиране на войната в Украйна, това значи и опит да се създаде ново дясно консервативно, подобно на патерица политическо обединение, някакво разкъсване между ДБ и ПП.
Виждате, той атакува ПП постоянно, ДБ никога. А едно откъсване на ДБ и комбиниране със „Синя България“ дава още един коз на Борисов. Липса на всякаква алтернатива и у хората, така че насочването към Борисов да е като остров на стабилност.
За мен това в момента е една патова ситуация, в която всички участват и Борисов създава дилема на най-големия си политически противник в средносрочен период – президента.
– В същото време от ГЕРБ твърдят публично, че ПП е техният единствен естествен партньор. От другата страна заявяват, че не са ги търсили за преговори. Ще седнат ли на масата и ще се разберат ли?
– Това е за пред посолството. У нас масовият проект, който е нужен, за да циментира политическата система, винаги трябва да се ползва с одобрението на геополитическия хегемон – т.е. САЩ и Брюксел.
ГЕРБ във времето загубиха от тази мощ, която да уплътнява този център и този масов проект. Сега те знаят, че другият партньор, който е по-малък, но много гласовит от 300 хил. човека, по-либерален бих казал – ППДБ, е добре приет в евроатлантическите среди.
Но това е сравнително малка фракция. И какво се получава – битката е за сърцето на посолството.
ГЕРБ наистина според мен ненавиждат ПП и ДБ, заради задържането на Борисов, заради практически постоянната реторика на тази по-протестърска формация срещу него, но го играят добри партньори, също евроатлантици.
Те приканват ПП и ДБ да влязат и да им седнат в скута. Разбира се, това става с „чупене на ръцете“, с постоянни унижения, те знаят че от това положение само ГЕРБ печели, ППДБ – не.
Но ГЕРБ осъзнава, че не може да управлява без тях, само че има изгода да чака и „да тупка топката“. Защото сега новото, което се задава за тях, е Доналд Тръмп.
Доскоро бяха големи фенове на Демократическата партия, на Зелената сделка, против Истанбулската конвенция, едва ли не ВМРО и патриотите са ги спирали да я внедрят, Борисов щеше да ходи в Киев да се бие – нещо, което Тръмп не харесва.
Но това се забравя от днес за утре, с един два лафа по телевизията как Тръмп пита Христо Стоичков за Борисов.
– Каква е стратегията?
– Идеята е да се насити това пространство и да се създаде нова реалност, пак подчинена на евроатлантизма, само че вече по-консервативна. И ако ви прави впечатление, говорителите на ГЕРБ навсякъде вече са много консервативни.
Те осмиват „Родител-1“ и „Родител-2”, въпреки че искаха да вкарат Истанбулската конвенция и едва ли не им бяха "чупени ръцете" от патриотите. Нова е геополитическата ситуация и нови са игрите.
– Преди изборите самият Вие казахте, че ако Доналд Тръмп спечели, Борисов може да направи стабилен кабинет.
– Да, ако не беше направил една стратегическа грешка според мен. Тя беше, че преди изборите той да излезе да каже, че иска да е премиер. Казахме преди малко защо го прави – да са служебни кабинети и да си готви консервативно много по-удобно пространство.
По този начин, като каза, че ще е премиер, той изкара ППДБ, които бяха в един тежък нокаут след сглобката и реално те подминаха „Възраждане“. Реално те се наредиха сред онези играчи, които трябва да получат мандат.
Ако той не беше направил този ход и „Възраждане“ бяха втори, той щеше пак да си направи негов кабинет, но вече с ППДБ – абсолютно омаломощени, осъзнаващи, че се разкъсват, че ДБ може да ги напусне и да отиде в неговото обкръжение и лоно, в неговата орбита, но ситуацията се промени много.
С този ход той се принуди да го играе „ва банк” и да им "чупи ръцете", а те сега са жертва и не искат да влязат на всяка цена, тъй като смятат, че дори в тази опозиционна ситуация, те могат да печелят дивидент от народната омраза към властимащите.
– Какво следва?
– Борисов и в момента, ако иска да направи кабинет точно в тази среда, той може да го направи. Според мен изчаква Тръмп да вземе властта от 1 януари.
Изчаква да спре войната, за да има повече опции, да са свикнали всички, че вече той е близкият до Тръмп – просто едно тактическо решение във времето.
За мен то е доста рисково, защото ситуацията се мени бързо, идеята да кажеш, че ти си близък на Тръмп и управляваш България по тази линия е наивна. България има много сериозни вътрешни проблеми – енергийни – липса на ток, вкарваме ток от Турция, от партньори, които са непредсказуми.
Опасност има за изхранването на населението с дупченето на Добруджа по брутален начин, с перки, срещу които има огромно обществено недоволство вече. Може да няма хляб, земеделието страда от невероятен недостиг на вода и напояване.
Вече не е толкова простичко да кажеш: „Аз съм любимецът на Вашингтон“. Защото има реални проблеми да се решават. За мен това е обяснението на патовата ситуация в момента.
– За ситуацията с избор на председател на НС – какво означава тази битка?
– Това е поредно "тупане на ръцете" на ППДБ. Това е опит Борисов сега да събере актива, да събере хората, които са сериозни политически фигури в неговата партия и те да кажат, че само той може да е премиер. Той знае, че никога ППДБ няма да се съгласят.
Следователно не той ще е виновен за липсата на кабинет, което него го устройва. Защото той подготвя консервативно поле. Времето в неговите представи работи за него.
Той казва: „Ето, сега ви давам няколко нишана – единият е аз да съм премиер, вторият – дайте поне председателя на НС, при положение, че ви бия всеки път“.
Той ги вкарва в обяснителен режим – те са виновните, те не са склонни на компромиси, а той иска да ги унизи – или да влязат в кабинет унизени, или в същото време да му спечелят време и той да дойде по-силен вече без тях, защото ще си е подготвил други алтернативи.
– Касиране на изборите – ще го видим ли?
– Може да се случи, все повече се увеличават шансовете. Медиите показаха злоупотреби, това беше много грозен акт на българската демократична система. А определено, дори да има такова касиране, ние вървим изцяло към нови избори напролет.
Защото балансът на силите е такъв, вече е ясно че ГЕРБ и ППДБ няма да седнат заедно, а това е единствената формула за стабилно управление. Дори и да има такова касиране, се върви към нови избори при всяко положение.
Докато тук въпросът е принципен – не можеше така да се постъпи с демократичния избор на хората.
Но щеше ли това съществено да промени нещо, има ли политически субекти, които да предлагат алтернатива, от гледна точка на професионализъм, на голямо одобрение, на легитимност в системата?
Защото дори с тази форсирана избирателна активност с финансови прийоми, да не кажем купени гласове, пак много малко хора гласуват.
Пак едни 60% са непредставени и това означава, че тук вече ние имаме проблем с представителството и той е вследствие не толкова, че хората са отчаяни, а просто затова, че масовата партия ГЕРБ не може да бъде реална спойка, която да приближи в своята орбита и крещящите евроатлантически, по-протестърски настроени либерали, и някакви консервативни фрагменти, които да са приятни като субектност, да изглеждат добре, така че това е структурен проблем, той не може да се реши с никакви избори.
За мен този процент на ерозия е естествен, неизбежен и затова очаквам да се появи нов проект – нещо голямо, което да повлече тези милион и половина, които имат право да гласуват. Били са активни доскоро, а вече не са.
Това е само появата на нов властови център с нов профил – например Радев с негов проект или някаква вълна, която да провлече хора, които възприемат България като играч, който може да има собствена геополитическа мисия, цел, национален идеал, който не се влияе на геополитическия хегемон Вашингтон и Брюксел.
Да каже, че вече светът е многополюсен. Вече всеки иска своето място на масата. Вече БРИКС надминава като икономики, като население, като военна тежест дори, Запада и това нещо трябва да бъде отразено и представено, както винаги е било в България.
От Освобождението насам ние винаги сме отчитали баланса на силите. От самото начало Русия, впоследствие Германия, после Москва, после Вашингтнон и Брюксел, днес ще трябва да отчетем и тази реалност, която се случва.
– Има ли вариант това да стане още на следващите избори?
– Това е решение на конкретни хора, на президента, който е най-изявеният играч, но дилемата я има и Борисов затова експлоатира. Тук това е умел ход – той казва: „Хайде да видим, рискуваме“.
И ако президентът се яви в момента, той би имал голям резултат. Ако изчака и се преподредят нещата, с оглед новите реалности в Белия дом, с едно спиране на войната и се заформи нещо, което да приспи политическата обстановка, хората ще бъдат още повече отблъснати, но спокойни, че няма вече да се занимават…
След две години тежестта на президента няма да е толкова голяма, няма да е същата.
– Кой би привлякъл президентът – консервативно или демократично настроените?
– Би привлякъл негласуващите, част от средната класа и отвратените. Не мисля, че ще заляга на ляво – дясно, а на консервативно либералните. Президентът също може да играе за това пространство, което сега е модерно покрай Тръмп и покрай Орбан.
Може да привлече и въз основа на собствения си политически профил – хора, които харесват именно него, неговата политическа позиция и поведение спрямо въпроси като войната в Украйна, проблемите в Република Северна Македония и изобщо тези, които очакват алтернатива конкретно на Бойко Борисов.
Битката напред, средносрочно, ще е между тези два политически центъра. Не казвам, че Пеевски не е фактор. Той ще се съобрази накъде духа вятърът и би могъл да се опита да играе с някой от тези два сериозни политически фактора, за мен те ще са определящите.
