Стефан Софиянски е преизбиран три пъти за кмет на столицата, той е едно от знаковите лица в българския политически и обществен живот през последните над 35 години.
Бил е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения в правителството на Филип Димитров /1991-1992г./. Софиянски пусна първите частни радиостанции и първата мобилна телефонна система у нас.
Сочен е за най-успешният служебен премиер на държавата, назначен за такъв през 1997 г. от президента Петър Стоянов. Завършил е икономика, има специализация по управление и богата професионална и политическа кариера.
Има е голямо, сплотено семейство, с което винаги са заедно в празничните дни. Днес Стефан Софиянски има имен ден. Ето какво сподели пред новини.бг:
– Г- н Софиянски, като един четящ човек, прочетохте ли последната книга "Свидетелства за прехода – 2000 до 2009" на някогашния Ви съпартиец и бивш премиер Иван Костов, с когото дълги години не си говорите и това е публична тайна?
– Не, защото не обичам да чета за годините, на които съм съвременник и свидетел, за живота, който живяхме, а някой описва според собствените си възгледи. Но е вярно и знаете, че обичам да чета класика.
С Иван Костов не съм имал лоши взаимоотношения, впрочем по принцип не съм от хората, които влизат в пререкания с другите.
С него имахме различия по някои основни въпроси. Например той ме покани да водя листа на сините, когато Симеон Сакскобургготски се яви на изборите. Аз отказах, защото исках да си остана в кметството, където бяхме започнали много дългосрочни проекти.
Тогава Костов каза: ”Яви се на изборите, а после ще се върнеш пак в кметството”, а аз му отговорих, че не мога и не искам да лъжа хората. Това беше едното ни сериозно разминаване.
Другото дойде, когато загубихме вота. Настоявах да работя с Царя, който ме помоли да се опитам да намеря някакво разбирателство с Костов, но той не прие. Разминаха ни се възгледите по тези важни въпроси, но конфликти, раздели и разпри никога не сме имали.
– Мнозина се питат, защо избрахте формацията „Републиканци за България” с председател Цветан Цветанов за политически съюз на последните избори?
– По чисто рационални и прагматични причини. В нашия Съюз на свободните демократи – ССД, с колегите обсъждахме варианти и се спряхме на този, защото в нашата формация има представители на различни съсловия – лекари, икономисти, юристи, учители и др. експерти, но нямаме специалисти в т.нар. „силови сфери”. Спомням си навремето като преговаряхме с МВФ, представителите им спяха в „Шератон”.
Тогава при мен дойдоха от службите с предложение да им сложат подслушвателни устройства, за да чуваме какво си говорят. Казах им: „Да ми се махате от главата, само това ми трябва, да намерят някой микрофон в стаята! Какво ме интересува какво си говорят другите! Важно е аз да знам какво искам и трябва да правя.”
Противник съм на тези методи, а от репресивни институции признавам, че нищо не разбирам. С партньорите ни в последния вот се обединихме и поради общото ни мнение, че държавата ни има остра нужда от нова Конституция.
– Преди време се сродихте с Васил Божков, какво е мнението ви за него и срещате ли се със своя сват?
– Много рядко. Мисля, че е очевидно, че е умен човек.
– Политическата и обществена кризи у нас и в света отчайват повечето българи, какво бихте им казал?
– Човек никога не бива да се отчайва, а да търси активно решение на проблемите.
Примерно аз винаги съм смятал, че, ако имам 10 проблема, трябва да намеря поне 10 решения, пък времето ще покаже кои са били правилни и кои не. Но, ако само седиш, чакаш и се вайкаш, никога нищо не се случва, няма движение.
– Тази година задомихте и третата си дъщеря Димана, щастлив ли сте?
– Много сме щастливи с Алиса, че и трите ни дъщери вече са омъжени. Нали знаете, така минава още един смислен етап от живота на човека. Радваме се, че нашите момичета си избраха българи за съпрузи и най-много, че вече имаме петима внуци, от които двама носят моето име – Стефан.
Рядко ни ги оставят ние да ги гледаме, но поне по два пъти месечно, както и на празнични дати, със съпругата ми събираме всички у дома. Този уют и топлота в семейството, са голямо щастие.
