индонезия

На 26 декември се навършват 20 години от една от най-смъртоносните трагедии в света. През 2004 година, в деня след Коледа земетресение с магнитуд от 9,1 по скалата на Рихтер предизвиква цунами в Индийския океан с вълни от 17 метра, а най-високите до 51 метра.
Огромните вълни убиха над 230 000 души от 14 държави, като най-тежко пострадали бяха Индонезия, Шри Ланка, Тайланд и Индия.
Преди да се появи светът на смартфоните и социалните медии, новините започнаха да пристигат бавно, като пълният мащаб на ужаса стана ясен едва през следващите дни.
Индонезия и Тайланд отбелязват 20 години от цунамито, като се събират за молитва днес и посещават масовите гробове в Ачех, където загинаха над 100 000 души.

90-годишната Алфрида Лантонг не проявява особен ентусиазъм като домакин. Лежейки неподвижно на гърба си с очи, гледащи през дебели, прашни очила, тя игнорира нежния поздрав на сина си, когато влиза в стаята. Нито обръща внимание на внуците, които са наобиколили леглото ѝ.
Причината за нейната пасивност е ясна: Алфрида е починала преди седем години.
Смъртта като част от живота в Тораджанската култураАлфрида принадлежи към народа Тораджа, обитаващ южната част на индонезийския остров Сулавеси. За този народ границата между живота и смъртта не е категорична. Направо няма такава.
Въпреки че Алфрида умира през 2012 година, семейството ѝ я възприема като „болна“ (на местния език „to macula“). Те продължават да я посещават, да ѝ говорят и дори ѝ сервират три хранения дневно, които оставят на пода до ковчега ѝ.
Погребението – най-важният ден в животаСпоред традициите на тораджанците, погребението е най-важният момент от живота на човек. То изисква дълга подготовка и огромни р..