Някои хора биха искали да вярват, че посоката на историята е необратима и че битките за околната среда и за справедливо третиране на работното място на жените и хората с различен произход ще победят навсякъде. Иска им се да мислят, че все повече компании, администрации, институции, университети и закони във всяка страна скоро ще осигурят хармонично равновесие при наемането на работа и намаляване на емисиите на парникови газове.
Това коментира френският икономист Жак Атали, цитиран от БГНЕС.
Всъщност още от 70-те години на миналия век американските университети налагат квоти за студентите в зависимост от техния произход; във Франция напоследък се направи много, за да се гарантира, че младите хора от предградията ще бъдат приети в най-добрите университети и grandes écoles.
В много страни са приети закони, които гарантират, че мъжете и жените получават еднакво заплащане за еднакъв труд, както и че в управителните съвети и изпълнителните комитети има еднакво представителство на мъже и жени. Направено е и много, за да се вземат предвид въпросите на околната среда и биоразнообразието.
В САЩ решение на Върховния съд от 29 юни 2023 г. (относно Харвард и Университета на Северна Каролина) сложи край на задължението за позитивна дискриминация в университетите, което насърчи американските компании да не го спазват в практиките си за наемане на работа.
Малко по-късно един от главните съветници на Доналд Тръмп, Стивън Милър, и неговата група America First Legal Group започнаха яростна кампания срещу всяка компания или институция, която дава предимство на жените или на хората, които не са бели, с аргумента, че една компания няма друга мисия, освен да генерира максимална печалба за своите акционери; те започнаха кампании за бойкот на тези компании, описвани като „антибели“, а продуктите им бяха заклеймявани като „woke“, което е най-голямата обида за тези хора. След това, на същото основание, те заведоха съдебни дела срещу Ай Би Ем, „Пфайзер“ и „Морган Стенли“.
Изправени пред тези заплахи, няколко компании, като „Форд“, „Харли Дейвидсън“, „Диър“, „Боинг“ и „Блек енд Декър“, просто тайно се отказаха от политиките си за многообразие.
Съвсем наскоро „Уолмарт“ се оттегли от индекса за корпоративно равенство на The Human Rights Campaign и реши да не подновява практиката, установена след убийството на Джордж Флойд през 2020 г., даваща приоритет на афроамериканските ѝ доставчици. А повечето големи американски инвестиционни фондове вече дори не се преструват, че се интересуват от екологичните изисквания.
В по-общ план се развива много жестока и глобална атака срещу онова, което тези движения наричат „буден капитализъм“ или „ляв капитализъм“, който според тях въплъщава предателството на основните ценности на САЩ и принципите на тяхната конституция.
Всичко това се случва в момент, когато положението на жените в световен мащаб е по-трагично от всякога и когато последните събития, като тези във Флорида, Валенсия и Майот, показват по-ясно от всякога колко важно е да се намалят емисиите на парникови газове и колко важно е демокрациите да останат пример за останалия свят.
Европейският съюз, който работи усилено за въвеждане на смело законодателство за насърчаване на половото и социалното разнообразие и за измерване на въздействието на всички производства върху околната среда, рискува отново да се окаже в крак със Съединените щати и техните глобални корпорации.
Вече чуваме как инвеститорите по света се провикват: „европейците се самоубиват със своите разпоредби, които собствените им компании няма да могат да изпълнят, оставяйки поле за изява на много големите американски фирми, които ще реализират достатъчно печалби в страни, където няма разпоредби, за да имат средствата да се съобразят с европейските разпоредби и да унищожат местните си конкуренти“.
Ето защо трябва да се опасяваме, че и в Европа, противно на голямата реторика и въпреки искрените действия на много компании, някои правителства и Европейският парламент, приемат все по-несериозно въпросите на разнообразието и околната среда.
За да се избегне това, европейците трябва спешно да опростят своите разпоредби, за да запазят конкурентоспособността си, без да се отказват от борбата за насърчаване на икономиката на живота чрез стимули, а не чрез ограничения. Кой ще се осмели?
————–
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.