Едни от най-светлите празници са на прага ни и вече тече подготовката за посрещането им. Подаръците са според желанията и възможностите, но основен въпрос е какви средства са необходими на всяко домакинство за посрещане на Бъдни вечер и Коледа и за покупката на основни хранителни продукти.
Според обичая семейството се събира у дома около трапезата, отрупана с нечетен брой постни ястия.
Наблюдение на цените на необходимите хранителни продукти разкрива, че общо за Бъдни вечер и Коледа на едно четиричленно семейство ще са нужни 185 лв., пресметнаха за БТА Петър Мишев, икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ, и Теодора Пачеджиева, изследовател в ИССИО.
Бъдни вечер
На Бъдни вечер обичайно на масата има боб, питка с пара, пълнени чушки, сарми, ошав, сезонна салата, а за десерт – тиква с мед и орехи. Според направените оценки от експертите за приготвянето на празничната вечерна трапеза на едно четиричленно семейство ще са необходими 70 лв., като в цената са включени алтернативни разходи като ток и вода, но не и необходимият труд.
Експертите на института посочват, че сред елементите с влияние върху стойността на бюджета за трапезата са сушените плодове за ошав. Например най-евтините сушени сливи са с цена от 4,50 лв. за 300 гр., докато ядки (в случая орехи) могат да се купят за 6,20 лв. за 250 гр.
Добавяме месо
За Коледната трапеза четиричленните домакинства трябва да си заделят средно по 115 лв. Най-голяма тежест на семейния бюджет оказва свинското месо, което е традиционно ястие за празника с цена, варираща около 15 лв. за килограм продукт. За целите на изследването предвиденото количество е 1,5 кг.
Овен това в коледното меню задължително присъства и баница с късмети, за чиято направа са необходими кисело мляко, масло, яйца и сирене. Няма как да останем и без сезонните салати като туршия, мезета и дори бутилка вино, без които празникът няма да има своята традиционна автентичност. Отново разглежданите цени не включват алтернативните разходи покрай приготвянето на коледната трапеза.
Как се отразява инфлацията на доходите и покупателната способност на домакинствата?
Едно сравнение на ценовите равнища на храните и неалкохолните напитки чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) показва, че темпът на нарастването им, по последните данни от октомври 2024 г., е 2,5 пъти по-нисък от миналогодишните му стойности за същия месец (или 3,1 за 2024 г. в сравнение със 7,9 за 2023 г.). Освен това разглеждането на общия индекс към десетия месец на настоящата година разкрива, че ХИПЦ за ЕС-27 е 2,3, при 2,0 за България.
Тези данни индикират, че през 2024 г. темповете на инфлация в нашата страна се задържат на относително ниски нива, което показва, че натискът върху покупателната способност на семейните бюджети не е толкова значителен, колкото беше през предходните две години. Въпреки това, посочват експертите, ключовият въпрос винаги е бил какви са реалните доходи на българските граждани и какво могат да си купят с тях?
Коледна добавка от 100 лв. за пенсионери с пенсии до линията на бедност адекватна помощ ли е за празника?
Петър Мишев и Теодора Пачеджиева посочват, че решението на Министерския съвет за отпускането на коледна добавка за пенсионерите с пенсии до линията на бедност беше сравнително изненадващо, защото не е имало предварителни индикации за него.
"Независимо от това едно е сигурно – тези средства са от помощ за пенсионерите с най-ниски доходи. Разбира се, трудно може да говорим, че добавката от 100 лв. покрива критерия за адекватност, но нейното наличие е по-добро от хипотетичната ѝ липса. В тази връзка трябва да се отчете и приносът на Министерството на финансите в осигуряването на тези допълнителни средства за най-нуждаещите се представители на българското общество", коментират те.
Какви мерки са нужни според изследователите в ИССИО по отношение на доходите в следващия бюджет?
Бюджетът за следващата година се очертава като предизвикателен, но въпреки това политиката по доходите е задължителен елемент в него. За предстоящата 2025 г. е необходимо средно увеличение на фонда за персонал с 10 процента, което да позволи адекватно увеличение на възнаграждения във всички сфери, на които държавата е работодател, смятат експертите.
Според тях тази стойност представлява балансирано искане, което съответства и на заложения общ ръст на заплатите на национално ниво, който според оценките на МФ ще е в диапазон 9-10 на сто. По този начин се гарантира, при прогнозни оценки за нивото на инфлацията в рамките на предстоящата година от близо 3 процента, че ще са налице условия за реално нарастване на доходите на българските граждани през 2025 г.