38-ото издание на „Киномания” /13.11. – 01.12. 2024 г./ вече достига „на попрището жизнено в средата” /по „Ад” на Данте Алигиери”/ и можем да откроим акценти и някои тенденции в развитието на този най-стар международен филмов фестивал в България.
Очевидна е амбицията на програматорския екип – Христо Христозов и Хермина Азарян, да запази духа и стила на внезапно напусналия този свят през миналата година дългогодишен селекционер на „Киномания” Владимир Трифонов, стремежа на „Мистър кино” да поднася богата и разнообразна програма „за всекиго по нещо”.
Един дори бегъл преглед на програмата на „Киномания 2024” и нейните общо 52 ленти показва, че организаторите на фестивала от НДК и фондация „Имам идея” с традиционната подкрепа на Министерството на културата, Националния филмов център и Столична община са постигнали тази своя цел.
Нещо повече, техните амбиции са да вървят все нагоре и нагоре – нещо, което символизира и стълбата, водеща ни към небесата, изобразена на официалния плакат на „Киномания- 2024”.
И тъй като почти всяко издание на фестивала има все пак някаква основна тема, някакъв лайтмотив, запитах за новинарската агенция БЛИЦ.
БГпрограматора Христо Христозов каква е основната му тема тази година: „Определено това е музиката – изтъкнатой. – Достатъчно е да спомена няколко заглавия: „Болеро” за музите в живота на Морис Равел и търсенията му при композирането на най-известната му поне у нас едноименна творба. (Б.а.– при влизането на публиката в зала 1 на НДК за откриването на „Киномания 2024” звучеше именно „Болеро” в изпълнение на Софийския духов оркестър).
Във филма „Мария” Анджелина Джоли се превъплъщава страхотно в ролята на великата оперна дива Мария Калас. Какво да кажем за биографичния „Господин Азнавур”, проследяващ трудния път към световната слава на упорития и волеви арменски младеж, за да стане символа на френската култура Шарл Азнавур!
Анджелина Джоли в ролята на Мария Калас от "Мария"
Самото заглавие на също френската драматична комедия „В музиката” говори за себе си. Музиката е основна тема и на две документални ленти, идващи отвъд океана, от САЩ: Let’sGetLostStarringChetBakerза възхода и падението на джаз музиканта Чет Бейкър и „Джо Бонамаса – китарист” за виртуоза на китарата Бонамаса.
Именно той популяризира блуса до такава степен, че да изпълва огромни концертни зали. Енергичната музика на хип-хоп триото от Белфаст Kneecap, за което се разказва в едноименния филм, се превръща в символ на движението за граждански права в Северна Ирландия.”
Ирландското хих-хоп трио в Kneecap
И какво съвпадение, точно музикант – изтъкнатият наш диригент и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров, сега и служебен министър на културата, откри в зала 1 на НДК „Киномания 2024” с основна тема….музиката.
Министър Найден Тодоров открива фестивала. Зад него са Хермина Азарян и Христо Христозов
Маестрото подчерта, че този фестивал е специален, защото на него приятелите на „седмото изкуство” ще видят
не онова, което е най-комерсиално, а което е най-стойностно
и ще гледаме филми, които докосват душите ни – високохудожествени творби .
И наистина българският филм, с който по традиция стартира богатата международна програма на „Киномания”, бе от категорията на арткиното. – „Стадото” на режисьора Милко Лазаров. Лентата разказва за Али и неговата дъщеря Тарика, които живеят изолирано от общността в българско планинско село.
Екипът, заснел "Стадото" – в център долу приклекнал е режисьорът Милко Лазаров
Постепенно обаче натрупаното суеверно отношение към тях и по-специално към момичето Тарика, от съселяните прераства лавинообразно в нетърпимост и дори заплаха от линч.
Да, филмът носи послания срещу стадното мислене и действия, апелира за човечност! Да, уважавам и ценя Милко Лазаров като търсещ творец! Да, отчитам факта, че още с първия си игрален филм „Отчуждение” /2013 г./ той участва на кинофестивала във Венеция и печели една от наградите за режисьорски дебют.
Световната премиера на втората му лента „Ага” /2018 г./ е в конкурсната програма на „Берлинале” , донася на М. Лазаров десетки престижни отличия. „Áга” е избрана и за българското предложение за наградата „Оскар” за чуждоезичен филм.
Да, под името „Тарика” „Стадото”/2024 г./ също направи световната си премиера през октомври т.г. на кинофестивал в чужбина – при това на един от най-големите и стари в света, BFIв Лондон.
По думите на самия Милко Лазаров, в края на ноември т.г. „Тарика” /”Стадото”/ ще тръгне по кината вЛюксембург като първи български филм на белия екран, разпространяван във Великото херцогство.
Да, операторски филмът е брилянтно заснет – близки планове и далечни панорами на красиви планински пейзажи от Калоян Божилов, който бе зад камерата и на „Ага”.
Да, играта на актьорите е отлична, но докато Захари Бахаров, Иван Бърнев, Иван Савов са отдавна утвърдени, то ученичката по оперно пеене в Музикалното училище Весела Вълчева /в ролята на Тарика/ е направо безценно откритие.
Весела Вълчева /Тарика/ и Захари Бахаров /Али/ във филма "Стадото"
Но и следва едно наистина голямо НО! „Стадото” има ужасяващо бавен темпоритъм. Сцените са умозрителни. Камерата ненужно дълго се застоява върху лицата на Али /Захари Бахаров/ и Тарика в търсене на …психологически ефект.
Диалогът е повече от оскъден, сюжетно развитие почти липсва. Но пък има самоубийство /на Никола, детето на Иван Бърнев във филма/, което пада като гръм от ясно небе, абсолютно необяснимо защо.
Краят на „Стадото” е толкова „отворен”, че не се разбира как той завършва. Да не говорим за бита на българина, обрисуван във филма! Али и Тарика живеят мирно и изолирано, но това не значи да живеят в „затворено натурално стопанство”, да си мелят брашно от зърна в …ръчна каменна мелница хромел, да нямат ток и вода, селяните да работят на каменната кариера само с тежки чукове.
И всичко това е в пълен контраст с празника на селото под знака на знамената на България и ЕС и фразите на кмета /в ролята Иван Савов/ за …европейските ценности.
Със „Стадото” ние отново сами се представяме пред света като малокултурна в битово отношение нация, като втора категория хора, а после се гневим на чужденците Бърнард Шоу и Джон Малкович, как те били ни представили ?! „Стадото” ще тръгне по екраните в България след 20 февруари 2025 г.
Освен от „Стадото”, родното ни кинопроизводство е представено
на 38-ото издание на „Киномания” и от новите документални филми: „Цветана Манева. През времето” /реж. Ема Константинова/, „Отвъд предела”, в който под режисурата на Еленко Касалийски се разказва за житейския и професионален път на проф. Христо Пимпирев. Нови творби са също игралният „Отговор на всички въпроси” /реж. Димитър Коцев –Шошо/ и дълбокочовешкият само 14-минутен „И това е за тази Коледа” /реж. Петър Вълчев с Любомир Бъчваров като единствен актьор/.
На 80-ия юбилей на голямата Цветана Манева бе посветена и прожекцията на „Трудна любов”- филм, чиято премиера бе преди половин век и в който партньор на Цветана Манева в главната мъжка роля и същевременно режисьор на лентата е признатият интелектуалец Иван Андонов.
На 27 ноември /сряда/ в Дома на киното от 20.00 ч. можем да гледаме и българо-белгийската копродукция „И после светлина” от 2017 г. на режисьора Константин Божанов.
Ейдриън Броуди и Фелисити Джоунс в "Бруталистът"
Сериозна „българска връзка” има и в очаквания с голям интерес /прожекцията е на 22 ноември от 19.00 ч. в зала 1 на НДК/ италиано- белгийско- български филм „Берлингуер. Голямата амбиция”.
Кадър от "Берлингуер. Голямата амбиция" – Берлингуер говори на митинг на ИКП
Творбата, посветена на харизматичната личност Енрико Берлингуер /в ролята Елио Джермано/, знаме на еврокомунизма в Европа и генерален секретар на ИКП от 1972 до смъртта си през 1984 г., се превърна в световен хит сред премиерата си на Римския кинофестивал през октомври т.г.
Българският принос в този филм се обуславя и от факта, че режисьорът Андреа Сегре е визирал и подозренията за поръчано покушение срещу Берлингуер точно при посещението му в София през 1973 г. И така ролите на Тодор Живков, Леонид Брежнев, Пономарьов се изпълняват съответно от Светослав Добрев, Николай Данчев, Владимир Люцканов.
Зала 1 на НДК пък е преобразена на Конгресната зала в Кремъл, а копродуцент от наша страна е АГИТПРОП /Мартичка Божилова/.
Само можем да се гордеем, че ролята на първата съпруга на Доналд Тръмп – Ивана е поверена на новата ни световна звезда Мария Бакалова във филма „Стажантът” /реж. Али Абаси/ за младия Тръмп.
Вече за 14-и път, както подчертава посланикът на Франция у нас Н.Пр. Жоел Мейер,
Фестивалът на френския филм
е неотменим раздел на „Киномания”. Организиран отново с активното съдействие на Френския институт в София /той предоставя за прожекции и своя салон на площад „Славейков” № 3/ , фестивалът включва тази година 14филма с 4 повече от м.г.
Освен споменатите вече по-горе творби, чийто лайтмотив е музиката, като: „Болеро”, „Господин Азнавур”, „В музиката”, програмата на този минифестивал отдава почит на световни икони от белия екран: на незабравимия Ален Делон чрез култовия „Роко и неговите братя” от 1960 г., на „бащата” на френската нова вълна в киното – Франсоа Трюфо с новия документален филм „Франсоа Трюфо: Сценарият на моя живот” или граничещото с фантазията превъплъщение на Киара Мастрояни – дъщеря на Марчело Мастрояни и Катрин Деньов , в своя баща в новата /от 2024 г./ френско-италианска комедия „Моят Марчело”. Като прибавим и историческата драма от 1975 г.
„Историята на Адел Ю.” /за втората дъщеря на Виктор Юго/, за която младата тогава Изабел Аджани е номинирана през 1976 г. за „Оскар” за главна женска роля, ще добием представа за изисканата селекция, която Френският институт отново е направил за „Киномания”.
Подбор, който е напълно достоен за страната, дала ни бащите на „ движещите се картинки” т.е киното – братята Огюст и Луи Люмиер.
Сцена от американския филмов хит "Анора"
И докато Фестивалът на френския филм и представянето на другата водеща в Европа киноиндустрия – италианската, са вече традиция за нашия фестивал, то
новост за „Киномания 2024” е селекцията „Скандинавско кино”
Тя представя шест нови филма от Норвегия, Швеция, Финландия и Дания. И още една новина – на 23 ноември се очаква в София да пристигне и отдавнашната любимка и на българските зрители Стефания Сандрели.
Феновете на киното изпълват зала 1 на НДК;
Отново по добра традиция „Киномания 2024” върви по екраните освен в София /до 1.12./, също и в Пловдив и Варна.
Също по традиция гледалите повече на брой филми и притежаващи голям брой билети може да участват за наградата „Георги Ангелов” /ревностен киноман и кръстник на фестивала/ и да получат безплатен достъп до всички прожекции на „Киномания 2025”.
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки: Фотоархив на Киномания 2024