„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.“
За времето от 2017 г., когато встъпи в длъжност, досега президентът Румен Радев два пъти е полагал тази клетва.
И поне десет пъти повече я е погазвал. Показвайки демонстративно, че не го интересуват нито разпоредбите на основния закон и нормативната уредба на страната, нито интересите на народа и волята на избирателите.
Поредният пример за граничещото с безочие отношение на държавния глава към самите базисни принципи на демокрацията у нас дойде днес.
В официално съобщение, разпространено от прессекретариата на „Дондуков“2, беше оповестено, че в следващите два дни Радев ще продължи със задължителните по Конституция консултации с парламентарните групи преди да възложи първия мандат за съставяне на кабинет на ГЕРБ-СДС.
В графика, разпространен от екипа му, обаче липсва четвъртата по големина парламентарна група – ДПС-Ново начало. От прессекретариата на президента уточниха, цитирани от bTV, че „решението на държавния глава е да не провежда консултации за съставяне на редовно правителство с ПГ на ДПС-Ново начало“.
Така Радев не само погази изричната разпоредба на чл. 99, ал.1 от Конституцията, според която е длъжен да се срещне с всички групи в НС, но
буквално зачеркна вота на близо 300 000 избиратели, дали гласа си за формацията,
чийто председател е лидерът на ДПС Делян Пеевски. Демонстрирайки нагледно, че е не „държавен глава, олицетворяващ единството на нацията“, каквато е ролята, вменена му от Конституцията, а самодържец, за когото институцията „президент“ е не отговорност към обществото, а плацдарм за задкулисно заграбване на власт и суспендиране на законите.
Поведението му впрочем влезе в пряко противоречие с това на самия председател на ПГ на ДПС-Ново начало – Делян Пеевски, който малко преди избухването на скандала обяви, че той самият няма да отиде на консултациите с Радев, но от уважение към институцията „президент“ и към разпоредбите на основния закон, групата ще се срещне с държавния глава.
Но пък за сметка на това е в пълен синхрон с последователния отказ на държавния глава да изпълнява вменената му от основния закон функция на обединител на нацията.
Отказ, който демонстрира още през 2020 г., когато вдигна юмрук пред сградата на президентството и стартира процес по тенденциозното разпалване на разделение сред обществото.
И продължи с груби посегателства срещу Конституцията, редовно разгаряйки война между и с институциите и акуширайки на няколко партийни проекта, като по този начин задълбочаваше политическата криза в страната. Единият от въпросните проекти бе оглавен от човек, когото Радев назначи за служебен министър на икономиката, въпреки двойното му гражданство.
Едва ли е нужно да уточняваме, че става въпрос за Кирил Петков, който се превърна в последствие в първия министър-председател на страната, уличен от Конституционния съд в погазване на Конституцията. Но тя – крушата, не пада по-далеч от дървото. Народна мъдрост, доказана за пореден път от Радев и демонстрираното от него безочливо
отношение към Конституцията като към документ за лична употреба,
който спазва само, когато му е изгодно и нарушава всеки път, когато пречи на личните му амбиции и интереси. Какъвто е и случаят с днешният му отказ да проведе среща с ДПС-Ново начало.
Ако се питате защо държавният глава изключва от масата на преговорите именно формацията, оглавена от Делян Пеевски, въпросът е повече от риторичен. А отговорът – прозаичен.
Причината е, че единствено Пеевски сред всички политици дръзна да каже истината за Радев и екипа му публично и да изкара на светло задкулисието около държавния глава.
Задкулисие, което благодарение на Радев превърна президентството в център на разпределение на порциите в държавата под масата и на тъмно. По станалия вече ноторно известен „път на Копринката“, кръстен не случайно на сивия кардинал и главен касиер на „Дондуков“2 – Николай Копринков.
Въпросът е докога ние като общество и Народното събрание като представител на народната воля ще позволяваме постът на президент да бъде заеман от човек, който съвсем неприкрито гази законите на страната.
В това число основния – Конституцията, в чийто чл.103 изрично е записано, че нарушението й е повод за искане на импийчмънт. А в случая с Радев дори не става въпрос за еднократно нарушение, а за последователно и тенденциозно поведение по подриване на самите базисни принципи на демокрацията, изживявайки се като самодържец.