Цяло чудо е да живееш на място като димитровградското село Крепост. Вървиш по улицата, а наоколо – изкуство! Сякаш си в огромна галерия на открито и отвсякъде те гледат красиви изображения.
Много ми се иска да вярвам, че това кара хората, които живеят тук, да забравят комшийските свади, завистта, че този или онзи имал повече и по-хубаво. Дава им сила да приемат с лекота проблемите и страха от случващото се в близките държави и че току-виж дошло и при нас. А най-вече – прави ги по-добри!
Едно е сигурно, жителите на Крепост се гордеят със своя съселянин Христо Панев и покойния му брат Панчо.
Благодарни са им за всичко, което са направили. А то е уникално! Неотдавна беше завършена 54-тата творба на акад. Христо Панев в родното му село Крепост! Този път върху стената на уникално красив частен дом. Рисунката е озаглавена “Извор на живот”. При довършването на картината, чийто проект е изпълнен за рекордните за твореца три дни, е помагал и синът му Габриел.
Признавам си, отдавна мечтая да направя интервю с изключителния творец и човек Христо Панев. И понеже по същото време бях в родния си Димитровград, се зарадвах, че това най-сетне ще се случи. Е, и този път не ми беше писано! Разминахме се за час-два. Затова пък се изкушавам да ви разкажа за него и за вече прочутото покрай него, пък и не само покрай него, село Крепост.
То е най-голямото село в Димитровградска община, с около 2 хиляди жители. Намира се по средата на пътя, свързващ Димитровград и областния град Хасково. Плодородната земя в землището на селото ражда пшеница, царевица и памук. Известно е и с черешовите си масиви.
През 2007 г. в местността “Жельова чешма” са проучени останки от тракийско светилище и късноантичен храм, където са открити плочки с тракийски конник и следи от жертвоприношения. Днешната църква “Свети равноапостоли Константин и Елена” е построена през 1874 г. по инициатива на родолюбиви жители на селото. В нея са запазени икони и стенописи, дело на Г. Данчов, Д. Андонов и други зографи.
Селото е наследник на древно поселище
Разкритият при строежа на автомагистрала “Марица” религиозен комплекс с раннохристиянска църква говори, че в този район е съществувало селище още през елинистичната епоха и е просъществувало до късната античност (IV-VI в.). Намерените култови предмети и езическо светилище в близост до църквата подсказват, че то е било тракийско. Обитавано е до края на VI в., когато е било унищожено след нашествията на славяните и аварите.
През османското робство селото носи имената Голямо Юренджик и Юренджик. Преименувано е на Крепост през 1903 г.
Днес с. Крепост се прочу с уникалната и единствена по рода си изложба на открито, представена от паната-стенописи, с които са изографисани фасадните стени на училището, кметството, здравната служба, читалището, параклисът, църквата… И както вече стана ясно, красивите произведения са дело на двамата братя художници Панчо и Христо Паневи, родени тук. Всичките пана са подарък на селото от тях. Творения на открито има още върху родната къща на зографите, както и върху едно ресторантче.
Именитият Христо Панев, който през миналата година отбеляза своя 80-годишен юбилей, днес живее във Велико Търново. Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, в почти всички окръжни галерии в България, както и в много частни колекции по света.
Последната хубост, сътворена от художника
Платната му красят и най-високата сграда в света – “Бурж Халифа” в Дубай
Негови произведения е имал Тодор Живков, а президентът на Русия Владимир Путин притежава картината му “Българка”.
Изобразителното изкуство обаче не е единственото, за което Христо Панев има талант. На 55-годишнината си е издал стихосбирка с 55 стихотворения и 55 рисунки като илюстрации към тях. За нея той си спомня: “Преди това никога не бях писал стихове. Нещо неочаквано се отключи у мен и за 7-8 месеца сътворих 80 стихотворения. Писах ги с лекота, събуждах се нощем около 3 часа и като че ли някой ми диктуваше строфите. Първите стихове бяха еротични. След като издадох стихосбирката обаче, поетичната муза ме изостави”, смее се Христо Панев.
Във Велико Търново той е познат и като художника танцьор. От 7-и клас тропал хора в танцов състав, като студент играл в състава на мебелното предприятие “Победа” в Старата столица, а в казармата бил дори ръководител на танцова формация. Не крие, че другата му голяма страст е колоезденето. Като деветокласник участвал в тристранно състезание с мъже и го спечелил, а като награда получил радиоапарат “Пионер”.
И нека се върнем към повода за този текст. Сред най-големите заслуги на Христо Панев е, че в продължение на много години с брат си Панчо Панев, който вече е покойник, са превърнали родното си село Крепост тъкмо в такова уникално място, чиито сгради са украсени с общо 54 монументални пана в техника сграфито и сухо фреско.
До една творбите са предоставени безвъзмездно от братята Паневи на селището за идните поколения
Дарението е на стойност над 500 000 лева, а внушителните изображения са превърнали Крепост в туристическа забележителност.
Улица – мечта
“Горд съм с творбите, които оставихме с брат ми на село Крепост. Пано краси фасадата на читалището, а композицията представя плодородието, цялостната културна и самодейна дейност, която кипи там”, разказва Христо Панев. Художникът разработил проект за фасадната украса и на здравната служба, а композицията обединява изображение на червен кръст, символика от око, слънце и вписан Икар.
Малко след това Паневи решили да изографисат и училището. На школската сграда са изрисувани две сцени. Изображението включва възрожденски мотиви, сцена “Напред, науката е слънце” с учителка и ученици, които носят в ръце предмети, характерни за отделни професии. В центъра пък се вижда момче с номер 8, което държи футболна топка.
“Интересното е, че нито едно пано до днес не е повредено. Докато правех изображенията, учениците се прехласваха по творческия процес и дори забравяха да влязат в час. Постепенно изписахме цялото училище. Сега там могат да се видят общо 7 пана на различни теми. Едното е свързано с основаването на българската държава, пано с братята Кирил и Методий, 7-метрова композиция с Христо Ботев и строфи от стихотворението му “Пристанала”, а във фоайето на учебното заведение пък има творба на спортна тематика”, споделя с вълнение Христо Панев.
Нарисувал е пана и върху оградата на църквата в Крепост. Докато изработвал творбите си, местните жители се спирали, съзерцавали и като деца се радвали на произведенията на изкуството.
“Няма по-голяма награда от благодарността на хората. Докато правех паната, млади и стари ми носеха храна, напитки. Един човек толкова се радваше, че дори опече агне и направи всеобщо веселие. Така през 2012 г. с брат ми станахме почетни граждани на Димитровград”, връща се назад в годините Панев.
Както вече споменах, от дълги години Панев живее и твори във Велико Търново. Съпругата му Иваничка Панева и синът му Габриел също са художници. Тримата имат семейна галерия на улицата на занаятите, по-известна като Самоводската чаршия в старопрестолния град.
А аз си тръгнах от Димитровград с надеждата, че някой ден непременно ще се срещна очи в очи с този изключителен мой земляк. Дай Боже!
Валентина ИВАНОВА