Учени на „Ел Би Булгарикум“ със съвети как да разпознаваме имитиращи млечни продукти

Учени от Изследователския център на „Ел Би Булгарикум“ споделиха ценни съвети за това как потребителите могат да откриват имитиращи млечни продукти на пазара. Проф. Жечко Димитров и д-р Ирина Готова от Центъра за научноизследователска и развойна дейност към компанията коментираха темата в предаването на БНТ „100% будни“.

Преди всичко проф. Жечко Димитров обясни, че като цяло качеството на българските млечни продукти е високо. Той допълни, че отклоненията от етикетната информация у нас са редки, а през последните 10–15 години се наблюдава и значително подобрение в качеството.

“Разполагаме с най-съвременна апаратура, която може да установи дори минимални отклонения”, сподели проф. Димитров. Той добави, че този напредък е резултат от строгите регулации, редовните мониторингови изследвания и модерните методи за анализ, които се прилагат и в лабораторията на „Ел Би Булгарикум“.

“Ел Би Булгарикум“ и нашият екип сме сред пионерите в създаването и внедряването на методи за установяване на имитиращи продукти”, допълни проф. Димитров.

Най-честите отклонения

Една от най-дискутираните теми през последните години е употребата на немлечни мазнини в млечните продукти, припомниха учените. Въпреки че в миналото това е било често срещано явление, днес подобни случаи са изключения.

“Вече над 20 години използваме методи за точно определяне на процента немлечни вложени мазнини, включително палмова мазнина”, обяснява проф. Димитров.

Д-р Ирина Готова, която работи в лабораторията повече от 15 години, добави, че в България етикетирането на имитационни продукти е въведено именно като резултат от активни обществени обсъждания.

Друг чест проблем е прекомерното водно съдържание в сирената, което също е сериозно нарушение.

“Водното съдържание в бялото саламурено сирене не трябва да надвишава 60%. Това е ясно регламентирано и потребителите трябва да следят тази информация на етикета“, подчерта проф. Димитров.

Какво да гледаме на етикетите?

Експертите препоръчват внимателно четене на етикетите на млечните продукти.

Д-р Готова предупреждава, че при кравето масло, например, недобросъвестни производители понякога декларират по-висока масленост от реалното съдържание.

Освен това, тя добавя, че потребителите могат да се ориентират за качеството и по други показатели:

“Реалната цена често е индикатор за качеството на продукта. Също така, обърнете внимание дали производителят спазва високи стандарти за хигиена при производство, опаковане и съхранение. Това е още по-важно да се следи от клиентите когато купуват от малки, непромишлени производители.“

При сирената прекомерното съдържание на вода може да бъде забелязано визуално – меката текстура и прекомерното изтичане на течност са показателни за това.

“Гледайте бучките на сиренето да са стегнати и да не пускат прекалено много течност при натиск“, съветва д-р Готова.

Българските стандарти – гарант за качество

Българският държавен стандарт изисква минимален срок на зреене за бяло саламурено сирене и кашкавал в зависимост от вида мляко.

“Тези изисквания са гаранция, че продуктът ще притежава необходимите вкусови и хранителни качества”, завърши проф. Димитров.

Вижте цялото интервю тук

Related posts

Тайната падна: Ето за какво българите искат да имат трета стая в апартамента

Куци мерки срещу джигитите: Поставят едни безумни знаци и след тях се маскират и дебнат от засада

Бг арт: 500 000 $ начална цена за луканка, залепена с тиксо