Тръгнаха консултациите при президента за формиране на правителство в 51-то Народно събрание.
Каква роля ще изиграе искането на имунитета на Кирил Петков в бъдещите разговори ПП-ДБ и ГЕРБ? А каква е ролята на Иван Костов за промененото поведение на „Демократична България“? Ако се стигне отново до служебно правителство Наталия Киселова ли ще го оглави, или президентът вече има някой друг предвид?
По тези и други актуални въпроси отговори даде политологът от СУ „Св. Климент Охридски“ доцент Стойчо Стойчев в интервю за “Труд”.
– Президентът започна консултации с партиите за съставяне на правителство, доцент Стойчев. Какво са първите ви впечатления?
– Като че ли няма нещо изненадващо. Това, което се разбра е, че се даде някаква яснота как ще върви процедурата с мандата – консултации тази седмица и в понеделник Радев връчва мандата на ГЕРБ.
Президентът показа желание да се съобрази с ГЕРБ да им даде време да договорят евентуално някакво мнозинство, но от думите на Борисов разбрахме, че каквото стане тази седмица, това ще бъде.
Което означава, че ако не се договори тази седмица мнозинство за управление, няма как да се договори в следващите мандати, защото във втория и в третия трудно може да се направи някаква конфигурация без ГЕРБ и тези, които са изключени априори – „Възраждане“ и Пеевски, както и да се въртят схемите. Като президентът връчи мандата в понеделник, това означава, че от 16 декември до Коледа ще се търси мнозинство за правителство.
Така че дори да се стигне до гласуване на кабинет, това ще бъде най-вероятно или между Коледа и Нова година, или след Нова година.
– От тези консултации стана ясно и друго – че „Демократична България“ ще участва в разговори с ГЕРБ, а „Продължаваме промяната“ ще бъдат в ролята на наблюдатели…
– Ами, засега така изглеждат нещата. Това беше малко или много предизвестено с развитието около Кирил Петков и неговия имунитет. Ясно е, че това при всички положения ще има отражение, независимо от спекулациите дали е направено нарочно в този момент.
И трябва да видим как ще развие тази ситуация специално по оста ГЕРБ – ПП и парламентарната тежест на ПП. Там двама депутати – Лорер и Божанков, вече не са от ПП, така че групата от ДБ, която би влязла в разговори с ГЕРБ, не е ясно още колко е голяма и за какво ще стигне.
Ясно е, че ако се договаря някакво мнозинство, то ще включва четири партии. Интересно е дали Борисов ще направи някаква отстъпка по отношение на АПС, което се включи с подкрепа за избора на председател на парламента, или ще се държи някаква твърда линия те да не участват.
Но не е много обнадеждаващо, ако групата на ПП-ДБ не е единна. Защото, дори да се намери някакво решение с малък брой депутати, такова мнозинство би било доста неустойчиво.
Хубаво е да има някакви резерви от депутати, още по-добре е да има резерви от политически субекти, както го беше предложил Бойко Борисов с четири партии още в началото.
При необходими три от тези четири това е добре, защото позволява да няма незаменим от малките партньори в мнозинството и това предотвратява всъщност някой от малките да извива ръцете на останалите като ги изнудва, че ще събори правителството, когато реши, както навремето направи ИТН с правителството на Кирил Петков.
– А сега според вас каква роля ще играе ИТН?
– Трудно ми се вижда да се съберат на едно място заедно ИТН и БСП. Едно, че ИТН го играят малко сърдити за това, че Силви Кирилов не стана председател на НС заради Наталия Киселова, и друго – ИТН имат негативен багаж по отношение на Киселова, защото нейната звезда изгря, когато техният провален вътрешен министър Петър Илиев се оказа, че е крал от дисертацията ѝ.
Сагата беше голяма между нея, него и злополучния опит на ИТН да направи правителство. Така че трудно виждам тези две партии в тази ситуация да влязат в нещо заедно и да подкрепят това нещо.
По-скоро си мисля, че ако има някаква опция за правителство, тя ще бъде с БСП и с АПС. Знаем декларираната подкрепа на Доган още от първия ден след изборите – подкрепят, без да участват с министри, просто гласуват в парламента, за да се изолира Делян Пеевски.
Макар че той сам се присъедини към санитарния кордон.
– Тази декларация за санитарния кордон ми звучи вече като 11-та Божия заповед. След като ПП нарушиха някои от десетте, като не лъжи, не кради, не пожелавай жената на ближния си, измислиха 11-та – не пускайте Пеевски във властта…
– Тя е глупост, разбира се, измислена е, за да се замаскират други работи около ПП.
– Възможно ли е според вас ДБ да участва и да подкрепи едно правителство около ГЕРБ, а ПП – не?
– Възможно е. След консултацията при президента двете страни обявиха, че имат различен подход, но остават заедно. Което означава, че всеки си прави каквото „сам си преценя“ и си прави каквото знае. И като дойдат избори, пак да са заедно, но в парламента могат да го играят разделени.
В което няма кой знае каква драма. Така или иначе, те са отделни партии и не пречи в НС да имат различно поведение.
– След поискания имунитет на Кирил Петков не спира да се поставя въпроса – защо точно сега?
– Ами, сигурно за да се попречи по някакъв начин на разговорите за правителство, защото е ясно, че в такава ситуация Петков и съответно ПП ще бъдат много по-дръпнати за потенциални разговори с ГЕРБ. Това всъщност саботира по някакъв начин постигането на договорка за мнозинство.
– А не може ли пък да е някакъв натиск срещу Петков точно за участие в мнозинство?
– Не, не. Точно обратният ефект се цели – не да го натискат до подкрепя, а напротив – да го мобилизират да не подкрепя.
Ако има някакъв натиск да подкрепя, той няма да е публичен, няма да се разбере за него. Защото, като го натискат публично и той влезе в разговори, ще кажат – ей го на, клекна, защото го обвиниха.
И да е изправен до стената, пак няма да го направи. А може пък искането на имунитета и неучастието на ПП в разговори да послужи и като оправдание на Бойко Борисов – да каже, че ПП не искат никакви разговори.
Изказването му след консултациите при Радев не звучеше като на човек, който иска да седне и да преговаря с Кирил Петков за каквото и да било. Така че, ако Борисов вижда нещата без участието на ПП, може и да го е измислил.
– Някои вече съзряха дългата ръка на създателя и бивш лидер на ДСБ Иван Костов в това променено поведение на „Демократична България“. Има ли нещо такова?
– Иван Костов си е влиятелен фактор в ДБ, слушат го какво казва. Той мисли малко или много в рамките на Макиавели – за него няма някакви съюзи, които да не са допустими, стига да се постигне целта.
Той мисли стратегически в тази ситуация и целта му е неговите хора да са в управлението, за да бъдат фактор там, където се взимат важните решения – примерно за ВСС и за главния прокурор.
Защото, ако стоят встрани и гледат, нищо не могат да направят.
– Може ли на Кирил Петков да му се размине за имунитета, както стана с двойното му гражданство?
– О, да! Абсолютно. Няма да има някаква репресия срещу него, дори дело не очаквам да има. Искането за имунитета е да го изкара него и някои хора около него от преговорите за мнозинство.
– И ще остане ненаказано това, че противозаконно е арестувал лидера на опозицията?
– Така ще остане. Това са политически действия, свикнали сме да няма възмездие за подобен тип неща.
– СДС посрещна 35-ия си рожден ден с президент и председател на Народното събрание издигнати и подкрепени от БСП. Вашият коментар?
– Да кажем, че БСП не е това, което беше. Да не говорим, че председателят на парламента е много по-близък до президента, отколкото до самата БСП. Тя беше секретар по правните въпроси и на президента Плевнелиев. Така че не смятам, че това е някакъв вид реабилитация на БСП. Те имат далеч по-големи проблеми, създадени от ръководството на Корнелия Нинова.
Ще видим дали ще оцелее сглобката „Обединена левица“, как ще се реализира, кой ще стане лидер. Иначе в момента БСП са брокери и успяват да капитализират това, понеже има нужда от такъв тип посредничество. Ако другите партии не са в такава позиция, както сега, БСП няма да може да капитализира този ресурс. Просто ситуацията им позволява да го направят.
– А възможно ли е Киселова да стане служебен премиер, ако нещата опрат до служебно правителство? Тя каза, че не бяга от отговорност…
– Според мен замисълът е друг. Президентът назначи Любомир Каримански за член на УС на БНБ, който би бил идеален служебен премиер.
Спомнете си колко тържествено Каримански бе назначен на поста в присъствието на самия Радев. Президентът според мен с това назначение овладя инструмента на домовата книга.
Той прецени, че може сам да си назначи хора на постове, от които после да ги направи премиери по книгата. Така че според мен няма да има вече големи драми по този въпрос.
А Киселова да си стои шеф на парламента, тя е идеална за този пост.
– Спомням си, че преди години едно много високопоставено лице от ДС ми бе казало, че реставрацията до 2025 година ще бъде пълна. Вървим ли натам?
– И какво ще се реставрира, при положение, че нямат електорална подкрепа? Това, че можеш да се домогнеш до някакви позиции в държавата благодарение на общата нестабилност, не ти гарантира, че утре някой ще ти обърне внимание.
Смисълът на една партия е да има подкрепа от реални гласоподаватели, а БСП не успя да обърне демографския профил на избирателите си. Те просто се стопиха чисто биологически.
А техните поддръжници не са русофили, а съветофили, те си искат съветската ера. Няма как да има реставрация, при положение, че не си успял да излезеш от тази електорална обреченост.
– Според вас имало ли е време в Париж Радев и Тръмп да обсъдят войната в Украйна?
– Не. Първо, не е имало време и второ, Тръмп не е отишъл там да обсъжда войната в Украйна точно с българския президент. Не сме такъв фактор. Той е попаднал близо до Тръмп но това не означава, че са си говорили каквото и да било, просто са разменили любезности и толкова. Както се прави на едно светско събитие.
– Трябва ли българската избирателна система да бъде променена, каквито идеи има след проведените седем избора за три години и очертаващи се осми?
– Не трябва. Тази система е добра, тя работи хубаво, партиите и гласоподавателите са напаснали на нея.
Всяка смяна означава период на адаптация. Освен това, като правиш смяна, мислиш едно, пък то излиза нещо друго накрая. Както и във футбола, така и в изборите е хубаво да не се пипат правилата, а да се оправя качеството на играчите, на публиката и на първенството. Правилата могат да бъдат едни и същи 200 години и играта да върви добре.
България се е отказала от мажоритарната система още през 20-те години на миналия век. Пропорционалната система е добра, защото ние сме много хетерогенно общество с много различни групи и е хубаво те да имат представителство в парламента.
Ако нямат, те смятат, че решенията на парламента са нелегитимни за тях. А който има представителство, се чувства интегрална част от обществото, така работи демократичната теория.
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”.
Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.
