"Когато граничните контролни пунктове се премахнат, в Югоизточна Европа ще имаме нов „Бенелюкс“. Обичам да го наричам „Бенелюкс на Балканите“. Ще бъде огромна географска зона, която ще започва от Дунав и Черно море чак до долу – до Егейско море.“
Така вицепрезидентът на ЕК Маргаритис Схинас (в досегашния ѝ състав) коментира пред Bulgaria ON AIR зелената светлина за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген. На 22 ноември тази година България и Румъния се споразумяха с Австрия за пълното присъединяване на двете страни от 1 януари 2025 година.
Нещо голямо
"Около 35 милиона души ще се движат свободно. Това ще засили не само човекопотока, но и възможностите за търговия, трудовата заетост, образованието. Това ще ни подсили, ще събере хората по начини, които не можем да си представим. Ще е нещо голямо,“ коментира Схинас.
„Трябва да продължим да инвестираме в инфраструктура, защото новата свобода ще изисква нови пътища. Както, когато си закупите нов софтуер, Ви трябва нов компютър, на който да работи. Ще бъде бавна, но много значителна и важна промяна, която ще повлияе в много аспекти", добави той.
Напредъкът на Северна Македония
Заместник-председателят на сегашната ЕК беше помолен да коментира и ситуацията с РСМ, чието ново правителство се опитва да не изпълни предварителното условие за започване на преговори – вписването на българите в Конституцията, а иска конституционните промени да влязат в сила чак след приемането на страната в ЕС.
„Позицията на ЕК за страните-кандидатки е кристално ясна. Има перспектива за всички страни-кандидатки, но няма да има задни вратички, кратки пътища и замитания под килима. Страните-кандидатки трябва да отговарят на всички предварителни условия. Мога да Ви уверя, че никой няма желание да внася никакви проблеми в рамките на Европейския съюз.
Това е нещо, което в миналото не е помогнало на никого. Сещам се за граничните спорове между Хърватия и Словения, които бяха трудни за разрешаване в ЕС. Така че изобщо няма желание – която и да е страна-кандидат да внесе проблемите си в Европейския съюз. Тези проблеми трябва да се разрешат или преди, или по време на процеса по присъединяване. Но не след това,“ каза Схинас.
Предварителното условие за конституционни промени е едновременно изискване на България и на Европейския съюз за старт на преговорите на Скопие с ЕС, уточни Схинас в ексклузивното интервю.
Той коментира също отношенията между Скопие и Атина след Преспанското споразумение.
„Мисля, че Преспанското споразумение, с което се уреди конституционното име, е ключов фактор за въвеждане на повече стабилност в предприсъединителния процес. Но, разбира се, междувременно имаше смяна на правителството в Северна Македония и въпреки че новите лидери не са показали някакво желание да ревизират Преспанското споразумение, много често се усеща изкушението да го нарушат вербално. Това е дразнещо за Гърция,“ каза комисарят, който изрази надежда, че това няма да се превърне в институционална заплаха за Преспанското споразумение.
„Отново, перспективата за тях е същата, а именно: ако искате да влезете, трябва да се уверите, че сте в добри отношения със съседите си. В противен случай, няма да Ви приемат,“ категоричен беше Схинас.
