Знаем добре, че от много години са направили пълна каша с пенсиите. Това показва пореден анализ на експертите, като този път той е изготвен от Икономическия и социален съвет.
Сред препоръките им към новите пенсии да няма COVID добавка от 60 лв., минималната пенсия да се обвърже с линията на бедност, всяка година осигурителен стаж да има по-голям принос за новите пенсии, а таванът на пенсиите също да се вдига по швейцарското правило.
За вече отпуснатите пенсии т.нар. COVID-19 добавки и т.нар. „индивидуални компенсаторни суми" да продължат да се изплащат, но да не се осъвременяват.
Експертите стигат до извода, че с най-голям принос да не се постигне финансова автономност на задължителното пенсионно осигуряване не са нито демографските промени, нито лошите икономически условия, а преди всичко конюнктурните политически решения, целящи краткосрочни електорални ползи.
Намаляването на осигурителни вноски и прекомерно повишаване на разходите за пенсии не са били оценени адекватно, а през системата са решавани и икономически проблеми на отделни браншове и са възлагани функции на социалното подпомагане.
Те имат и няколко предложения за усъвършенстване на системата.
Поддържане на дългосрочната адекватност на пенсиите:
През 2023 г., когато рискът от бедност за хората на 65 и повече години достигна 22,2%, България излезе от групата на държавите, в които бедността сред населението на 65 и повече години е сред най-високите в ЕС.
Дотогава рискът от бедност за тази възрастова група се задържаше на нива от около 35%. Това водеше до многократни критики от Европейския комитет за социалните права, които подчертаваха, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е „очевидно неадекватен".
Намалението на риска от бедност сред възрастните от 35,6% до 22,2% обаче е следствие от т.нар. COVID добавки към пенсиите, увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и по-щедрите увеличения на останалите пенсии, включително и на пенсиите, несвързани с трудова дейност.
"Тези промени имаха голямо влияние върху структурата на източниците на финансиране и разходите на системата, но е безспорен факт, че те се отразиха много благоприятно на адекватността на пенсиите и щедростта на пенсионната система", пише още в доклада.
В резултат на това през 2023 г. коефициентът на заместване на дохода (съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход) достигна най-високите си нива от 2000 г. насам – 54,3% (за всички пенсии).
Прогнозите обаче показват, че в бъдеще България няма да може да задържи достигнатите нива на адекватност на пенсиите.
Щедростта на системата ще намалява и съотношението между средната пенсия за трудова дейност и средния осигурителен доход ще спадне от сегашните си нива от около 55% до около 43-44% в следващите няколко десетилетия.
Възможните решения:
- Минималната пенсия за стаж и възраст
- да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система. Това може да бъде постигнато чрез
- чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход
- чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител (в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. „социален минимум" и т.н.)
- През 2027 г. пенсионерите ще се пенсионират със стаж от 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Всяка следваща кохорта пенсионери обаче ще имат по-малък коефициент на заместване при пенсиониране.
- Според ИСС моментът е подходящ да се обмисли целесъобразността на подхода, активите на т. нар. Сребърен фонд да бъдат изведени от фискалния резерв, а правният статут на Фонда да бъде изменен, следвайки образеца например на Учителския пенсионен фонд.
- Законодателно да се регламентира, че равнищата на осигурителните вноски за фонд „Пенсии" и за дългосрочните осигурени рискове следва да бъдат обектна преоценка поне веднъж на всеки между 3 и 5 г.
