Във връзка със засиления интерес относно намерението на "Йеттел България" ЕАД да повиши цените на услугите, както и с оглед на различните интерпретации на позицията ми като председател на КЗП по темата, длъжна съм да разясня на потребителите реалната фактическа обстановка. Това се посочва в съобщение на председателя на КЗП Мария Филипова за мобилните оператори и институциите, изпратена до медиите.
Публикуваме пълния текст на позицията без редакторска намеса:
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Дейността на КЗП се регламентира от закона, а той не предвижда правомощия за КЗП за борба с монополите и нелоялната конкуренция, в т.ч. не предвижда правомощия за КЗП да регулира цени и да оказва влияние върху ценообразуването.
Комисията има основна задача да постига целите на ЗЗП. Видно от посочените в чл.1, ал.2 от ЗЗП цели, сред тях не присъстват целите "създаване на ефективна конкуренция", "осигуряване на възможност за максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството на електронните съобщения", вкл. "осигуряването на достъпност на цените на стоките и услугите".
Впрочем, както основният потребителски закон, така и останалите нормативни актове, попадащи в обхвата на компетентност на КЗП не предвиждат правомощия за КЗП, които да са свързани пряко или косвено с регулацията на цени.
Според действащото законодателство, компетентна да предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция е Комисията за защита на конкуренцията.
Предвид, че въпросът касае конкретно електронните съобщителни услуги, компетентна за създаването на условия за развитие и осигуряване на конкурентен пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги е и Комисията за регулиране на съобщенията, която е отговорна за постигането на целите на ЗЕС. Съгласно чл.4, ал.1, т.4, една от основните целите на ЗЕС е да се защитават интересите на гражданите, като се осигурява:
– достъпност и използване на мрежи и на електронни съобщителни услуги;
– възможност за максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция;
– високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите правила, включително условия за предоставянето на ясна информация, чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги и използване на приложения и услуги по техен избор.
Съгласно чл.4,ал.2 от ЗЕС органите по управление и регулиране на електронните съобщения предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1.
Глава тринадесета от ЗЕС – “Цени”, урежда въпросите, свързани с цените и ценообразуването в сектора на електронните съобщителни мрежи и услуги. В този смисъл по силата на чл.216 от ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите.
Същевременно за постигане на целите на ЗЕС на КРС са предоставени правомощия да регулира цените на електронни съобщителни услуги (в т.ч. и на пазара на дребно), предлагани от предприятия със значително въздействие върху пазара на дребно, когато КРС прецени, че налагането на специфични задължения няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.
В съответствие с компетенциите и правомощията си по чл.150 от ЗЕС, КРС определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция и определя предприятия със значително въздействие върху пазара, катослед преценка на необходимостта от това налага специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на ЗЕС.
Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие се определят с методика, която се изготвя от КРС съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/.
Понастоящем, на база на съгласуваната с КЗК методика, КРС е анализирала вътрешния пазар и го е определила като такъв с ефективна конкуренция, на който няма предприятия със значително въздействие върху пазара на дребно. На базата на този анализ КРС не счита за наложително да изисква от предприятията разходоориентирани цени, да им налага ценови ограничения или да регулира цените на дребно, тъй като те нямат значително въздействие върху пазара на дребно, който е конкурентен и не е монополен.
КЗП не е оправомощена да оказва влияние върху дейността на други държавни органи. В тази връзка КЗП информира потребителите, които считат, че повишението на цените на конкретното предприятие нарушава правото им да ползват електронни съобщителни услуги на достъпни цени, както и потребителите, които считат, че увеличението на цените не се дължи на повишение на разходите на оператора, да се обръщат за съдействие към КРС.
Също така съветвам гражданите, които считат, че на пазара на електронни съобщителни услуги няма реална конкуренция, както и гражданите, които желаят да получат отговор на въпроса – защо при вдигането на цената от страна на даден телеком, често другите телекоми също вдигат цените, да поставят тези въпроси към двете компетентни комисии – КРС и КЗК.
КЗП неколкократно е изразявала своята позиция по въпроса, свързан с компетентния орган, разполагащ с правомощия да регулира цените в сектора на електронните съобщения, като за последно с нейната позиция през м. септември 2024г. са били запознати народните представители от 50-тото Народно събрание, министър-председателят, главният секретар на администрацията на омбудсмана и министърътна икономиката и индустрията.
За конкретния случай с „Йеттел“ разпоредбите на чл.62 от ЗЗП осигуряват по-висока степен на защита за потребителските интереси в сравнение с разпоредбите, касаещи нелоялните търговски практики, с оглед на санкциите, които могат да бъдат наложени на оператора.
За прилагането на нелоялна търговска практика, независимо дали по отношение на един или по отношение на множество потребители, законът предвижда единична санкция в максимален размер до 50 000 лв. За разлика от нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП предвижда санкция за нарушаването на правата на всеки отделен потребител.
Респективно, за всяко нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП, извършено от юридическо лице спрямо правата на всеки отделен потребител, законът предвижда да се налага отделна санкция от 1000 до 3000 лв.Следователно, ако операторът наруши правата по чл.62, ал.1 от ЗЗП на 50 потребителя,хипотетично дори да бъде наложена минималната санкция за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП, то общия размер на наложените на оператора санкции ще се равнява на максималния размер на санкцията за нелоялна търговска практика.
Отделно, чл.62, ал.2 от ЗЗП предоставя право на потребителя да не заплаща на търговеца за стоки и услуги, които не са били поискани от потребителя, а разпоредбата на ал.3 от същия член изключва мълчаливото съгласие на потребителя. Ето защо за конкретния случай, ако операторът реши да реализира намерението си така, както го е обявил, разпоредбата на чл.62 от ЗЗП би защитила по-добре потребителските права.
Уточнявам, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП ще бъде нарушена тогава, когато търговецът начисли на потребителя задължения за доставката на непоискани от потребителя стоки и/или услуги. На този етап, само със заявеното намерение, операторът не нарушава въпросната разпоредба.
Потребителите следва да са наясно, че когато промяна на цените и условията на договора се извършва по реда на ЗЕС, те имат право да прекратят предсрочно договорите си, включително да ги прекратят чрез пренос на номера в мрежата на друго предприятие, без да дължат допълнителни разходи за това.
Като в този случай единственото им задължение съгласно разпоредбата на чл.229а, ал.3 от ЗЕС е да заплатят на оператора компенсация за запазеното субсидирано крайно устройство или с други думи – да възстановяват на оператора отстъпките от цените на крайните устройства, ако такива са им били предоставени съгласно договора.
Във връзка с изложеното по-горе КЗП напомня, че не е договаряла с операторите възможността да изискват от потребителите възстановяване на отстъпки от цените на абонаментните планове и от цените на крайни устройства, тъй като тези въпроси се уреждат от императивни законови разпоредби (чл.55 ЗЗД и чл.229а, ал.3 ЗЕС).
Въпроси, които се уреждат от закона, не подлежат на договаряне. Също така по отношение на клаузите, пресъздаващи такива законови разпоредби, не е възможно да се приложи разпоредбите на ЗЗП от Глава шеста, касаещ неравноправните клаузи в потребителските договори, поради забраната, съдържаща се в §12 от ДР на ЗЗП.
Операторите се съобразиха със препоръките на КЗП, която възприе, че неустоечните клаузи, включени в индивидуалните потребителски договори, са неравноправни, тъй като предвиждаха отстъпките да се претендират като неустойки наред с уговорената в договора неустойка в максимален размер на три стандартни месечни такси.
По този начин клаузите предвиждаха начисляването на няколко неустойки за едно и също неизпълнение, което водеше до прекомерност на неустойката и до неравноправност на клаузата. В действителност КЗП не е договаряла нищо с операторите, а те и след обявяването им за неравноправни от КЗП решиха да коригират текстовете на неустоечните си клаузи, като по този начин реално се съгласиха със становището на КЗП.
Именно с оглед на тази развръзка по случая и предвид последователността на действията на КЗП, както вече бе публично обявено, КЗП сезира НАП с искане за проверка на внесения за последните 5-години ДДС от страна на операторите само по отношение на събраните от тях неустойки за отстъпки от цените на абонаментни планове и от цените на крайни устройства, но не и за неустойките в размер на три стандартни месечни такси.
Надявам се горните разяснения да са достатъчно изчерпателни, така ,че да не пораждат въпроси и неясноти за потребителите по тази тема.
Съветвам потребителите да не се ръководят от мнения и публикации на потребителски сдружения, платформи, алианси и т.н., които не са признати за представителни по реда на ЗЗП.
Информираме потребителите, че Министерството на икономиката и индустрията обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите, които доказано работят в защита на потребителските интереси.
Аз и моят екип ще продължаваме да прилагаме всички възможни законни способи съгласно компетенциите на КЗП, за да защитават потребителските права на всеки един от Вас.
