800 лева е основното трудово възнаграждение, което получават охранителите в моловете, а заетите на тази длъжност са предимно пенсионери, пише „Телеграф“. Често наеманите хора са без никакъв опит. Бивши служители на МО и МВР са търсени приоритетно, но те биват ангажирани с малко по-добро заплащане като охрана в големите хранителни вериги например.
А често сред тях има и пияници. За това писа БЛИЦ преди дни.
„Водят ни на 4 часа. Плащат по карта около 470 лева, на база на минималната заплата, която е 933 лева за 8 часа, и ни дават на ръка още 350 лева на черно. Реално си работим по 12 часа – от 10 часа сутрин до 22-23 часа вечер, като затвори молът“, обясни охранител в един от големите и оборотни търговски центрове.
„Въртим се 2 на 2 или 3 на 1 дни, зависи кой как се е разбрал, защото работим и на други места. Някои работят пак охрана, но примерно на паркинг, където може да се спи. Има и шофьори, има и хора на втора работа, които не са пенсионери.
Общо взето, всякаква заетост, почасово, на смени се работи, за да може да се свържат двата края“, допълни служителят.
Само с палки
По думите му от фирмите сключват договори с моловете, но охраняващите ги нямат право на храна или някакви намаления в търговските обекти. Оборудвани са само с палки, не им е позволено да носят оръжие, дори и то да е лично.
„Когато има нужда от повече охрана, примерно за Коледа, за Великден, сега, както е Черен петък, се викат почасово. Има студенти и други, на които се плаща на ден. Между 100 и 120 лева взимат. Но това са предимно по-младите, които не се задържат“, обясни охранителят.
За работа в мол няма много желаещи не само заради ниското заплащане, но и заради отговорността да се пазят толкова много хора и обекти.
„Най-много се натискат да са инкасо, защото там взимат 2000 лева и по 100-150 лева ваучери за храна в различните фирми. А и се работи по 8-9 часа, защото са с работното време на банките. За там се натискат, а за мола идват само като на обучение. Трайно работещи сме пенсионери.
Изискват принципно да са МО и МВР, но това е само предимство за наемане. Важното е да не си осъждан. Повече изисквания има за въоръжена охрана, а в мола не сме въоръжена охрана“, обясни още охранителят.
Негови колеги признават, че случаите на агресия, както последните, които станаха публично известни от „Парадайз“ и „България мол“ са почти всекидневие. Освен това е практика в моловете да идват дилъри на наркотици, които необезпокоявано си пласират стоката.
Реакция от полицията
От полицията не реагират, защото е частен обект и правомощията им на действие са ограничени, ако са без изрична заповед или в рамките на разпоредена специализирана акция. Няма контрол и над оръжията.
В големите търговски центрове освен че много от агресивните групи младежи влизат с палки и боксове, има и редица посетители, които са въоръжени.
Джигити с лъскави возила, дрифтъри и такъв род посетители пък често може да бъдат видени на паркингите в края на работното време на мола, когато вече е по-пусто.
От търговските центрове са свели охраната до минимум, особено след пандемията, защото не им се правят такива разходи. Затова на етаж често има само по един охранител, а често и такъв липсва.
Отделните търговски обекти сами си наемат човек за магазина, ако искат да бъдат защитени не само с камери за видеоконтрол. На смяна има двама, до максимум четири човека, рядко повече от петима служители.
Обикновено при проблем с клиент викат дежурния от частния СОТ, който праща автопатрул с вече по-яки момчета, но често тази реакция е закъсняла, особено ако става въпрос за насилие, както при последните публично известни случаи.
Проверки на клиентите
Търговските центрове се зарекоха да увеличат охраната, а където е необходимо, ще сложат и допълнителни паник-бутони. Ще се правят и проверки на групи от подозрителни лица и извеждането им от центъра със съдействието на полицията.
Това стана ясно от съобщение на Българската асоциация на ритейл центровете (БАРЦ). Решението идва след проведена среща между екипите на моловете и ръководствата на охранителните фирми, с които работят.
"Предстоят и серия от срещи с органите на реда с цел подобряване на плановете ни за съвместни действия и потенциални законодателни промени.
Вярваме, че друга мярка, която би намалила подобни случаи на агресия, са по-сериозни наказания за хора, които участват в такива инциденти", гласи още изявлението на БАРЦ.