На 27 ноември 1919 година, точно преди 105 години, е подписан най-черният договор в историята на България – Ньойският. Сключен е в парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името му.
Договорът е между Антантата (победителите от Първата световна война) и България – една от победените, които са част от Централните сили. Страната ни е представлявана от премиера Александър Стамболийски, който е начело на родната делегация.
Отношението на французите към пратениците ни е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен. Още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение. Александър Стамболийски получава договора като диктат, т. е. без право да го обсъжда и коментира, може само да го подпише.
Според някои източници, когато го подписвa, министър-председателят чупи златната си писалка, а ръцете му силно треперят. При завръщането от Париж, слизайки от влака на жп гарата в София, Стамболийски едва промълвява: „Погребахме България“.
ОТКЪСНАТИ ТЕРИТОРИИ
От страната ни са иззети 11 278 кв. км, над 600 000 българи остават извън територията ни. *България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд, Струмица, села от Трънско и Знеполско.
*България е посечена и със от Кюстендилска, Струмишка и Петричка околия.
*Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Така е откъснат излазът ни към Бяло море.
* Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа – житницата на България.
ВОЕННИ КЛАУЗИ
*България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена.
*Сухопътните сили, граничната войска и полицията не трябва да надминават 33 000 души.
* България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение.
* Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
РЕПАРАЦИИ
*Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка.
*Те трябва да се изплащат на 6-месечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците.
*Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 г., а последното – на 1 януари 1958 г.
*През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%.
* България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.
* България трябва да достави на съседните си страни количество добитък в размер на 33 000 броя, разделени така:
На Гърция: 15 бика, 1500 крави, 2250 коня, 450 мулета, 1800 вола, 600 овце.
На Кралство на сърби, хървати и словенци: 50 бика, 6000 крави, 5000 коня, 1000 мулета, 4000 вола, 12 000 овце.
На Румъния: 60 бика, 6000 крави, 5250 коня, 1050 мулета, 3400 вола, 15 000 овце.