България и Румъния ще получат дата за пълноправно членство и твърде вероятно тя ще бъде в началото на 2025 г. Това мнение изрази анализаторът и бивш зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков.
Любомир Кючуков
По думите му действително се очакват промени в рамките на Шенгенското споразумение, най-малкото за да се адаптира то към предстоящия да влезе в сила през 2026 г. мигрантски пакт.
Кючуков коментира и войната между Русия и Украйна. "Възможно е сключването на примирие", поясни той.
Анализаторът разкри и какво бъдеще очаква Европа, след като Тръмп стъпи в длъжност като президент на САЩ.
Ето какво заяви Кючуков в интервю за „Марица“:.
– Колко сигурно е влизането ни в Шенген по суша от 1 януари? Ще отпаднат ли напълно проверките?
– Окончателният отговор ще бъде даден през декември на заседанието на вътрешните министри на Европейския съюз (ЕС). И се очаква той да бъде положителен – България и Румъния ще получат дата за пълноправно членство и твърде вероятно тя ще бъде в началото на 2025 г.
По-неясен е въпросът за условията, за които ще настоява Австрия, за да оттегли ветото си. По всичко личи, че те ще включват затягане на граничния контрол, на първо място, по българо-турската граница, а вероятно и запазване на възможността за избирателни проверки по вътрешните шенгенски граници, най-вече на българо-румънската.
Което не би могло да бъде за повече от шест месеца – но този срок може да се повтаря. Впрочем редица страни възприеха точно този подход през последните години.
– Колко сериозен успех е това, при положение че много европейски страни членки върнаха граничния контрол и се очаква реформиране на Шенген съобразно съвременните предизвикателства?
– Недопускането ни в Шенген по суша на практика блокира пълното интегриране и равноправното участие на България във вътрешния пазар на Съюза, с което се нарушава базисен, основополагащ принцип на ЕС.
Действително се очакват промени в рамките на Шенгенското споразумение, най-малкото за да се адаптира то към предстоящия да влезе в сила през 2026 г. мигрантски пакт. Но винаги е по-добре да си в залата и да участваш във взимането на решения, отколкото да чакаш пред вратата да те информират какви решения са взети.
– Навлиза ли в нова фаза войната в Украйна след разрешението на САЩ Киев да използва оръжия с голям обсег срещу Русия и предупреждението на Кремъл с изстрелване на балистична ракета със среден обсег?
– От близо година текат два паралелни процеса: към подготовка на преговори и към ескалация на военните действия. Те се пресичат във формулата „към преговори от позиция на силата”. Но това определено не е най-прекият път към мира, а и не задължително води до него.
Разрешението за удари дълбоко в Русия очевидно има за цел, първо, да покаже уязвимостта на Русия, второ, да съхрани украинското присъствие в Курска област, което да послужи като разменна монета, когато се стигне до преговори по териториалните въпроси.
Но ходът на военните действия показва, че Украйна е заинтересована да се стигне до преговори колкото се може по-бързо.
– Възможно ли е да бъде договорен мир през 2025 г.? При какви условия и на каква цена? Ще трябва ли Украйна да се лиши от територии, завзети от руските сили?
– Възможно е сключването на примирие, т.е. прекратяване на бойните действия, разрушенията и жертвите, като тук ключовият въпрос е как ще се гарантира неговото спазване. Практиката е това да стане чрез оформяне на зона за сигурност по линията на фронта с мироопазващи сили на ООН.
Трудно може да се очаква сключването на мирен договор обаче, защото не се вижда как ще бъде постигнато съгласие по териториалните въпроси. С други думи, най-вероятно ще се стигне до замразяване на конфликта.
– Ще се отрази ли на конфликта в Близкия изток решението на Международния наказателен съд за арест на израелския премиер Нетаняху и на лидера на Хамас Мохамед Дейф? Има ли шанс конфликтът да бъде замразен през 2025 г.?
– Решението на МНС може да се окаже по-голям проблем за нас, Запада, отколкото за Нетаняху. Той ще продължи да пътува до САЩ, които не членуват в МНС, а са основен партньор на Израел.
Но разнопосочната реакция на Европа разкрива дълбоките разделителни линии вътре в ЕС и потвърждава нашите двойни стандарти (за които непрекъснато ни обвинява т.нар. Глобален юг), защото нашата реакция на решенията за ареста на Путин и Нетаняху бе коренно различна.
И България също няма основания да се гордее с официалната си позиция, поставяща под съмнение решението на МНС. Що се отнася до самия конфликт, дори и да бъде прекратен сега, той ще се възпроизведе след някоя и друга година, докато основният въпрос за създаването на палестинска държава остава нерешен.
– Как ще се променят отношенията на Европа и САЩ при втория мандат на Тръмп? Трябва ли ЕС да се страхува от митата, които се заканва да наложи новият американски президент?
– Избирането на Тръмп вероятно ще се отрази най-негативно именно върху трансатлантическите отношения, като тук може да се очаква и значителна доза реваншизъм от страна на Тръмп. Съдейки по всичко, ще продължи натискът в сферата на сигурността – за поемане по-големи ангажименти в рамките на НАТО от европейските страни.
Вече се заговори и за търговска война по повод евентуалните нови мита. Най-важно за ЕС в тази ситуация ще бъде да запази единна позиция, защото вече има индикации, че някои държави са склонни да търсят решения на двустранна основа със САЩ, пренебрегвайки общоевропейските интереси.
– Ще има ли промяна в приоритетите и политиките на новата Европейска комисия със стария нов председател Урсула фон дер Лайен, която започва работа от 1 декември? Отново ли определящо ще е проевропейското центристко мнозинство, което ръководи политиката на ЕС от десетилетия?
– Статуквото бе запазено при определяне състава на Еврокомисията. Но значителното присъствие на крайнодесни, националистически и популистки партии в Европарламента, а и нарастване на тяхното влияние на национално ниво в много страни, ще даде своето отражение върху политиките на ЕС.
Най-общо – в посока одесняване на Съюза като цяло. Това вече се случва с мигрантската политика, преосмисля се и т.нар. „зелена сделка” и т.н.
Което поставя с още по-голяма спешност нерешения екзистенциален въпрос за бъдещето на Съюза – към задълбочаване на интеграцията или крачка назад към повече правомощия на националните държави. Като отново следва да се подчертае – не става дума за скорости, а за посоката на развитие на ЕС.
– Как и доколко страната ни може да се възползва от новия ни ресор "Стартъпи и иновации", който поема бившият ни вицепремиер и нов еврокомисар Екатерина Захариева?
– Ресорът сам по себе си е добър. Проблемът е в отсъствието на национална политика, на визия за мястото и ролята на България в ЕС.
Всяка от страните има свой профил, отчитащ нейните интереси: за Франция ключова е общата селскостопанска политика, когато се спомене Естония натрапващата се асоциация е електронно правителство, за Испания водеща е политиката за Средиземноморието, за Гърция – корабоплаването. И така – до 26.
България не е направила анализ на своите интереси, възможности и цели в рамките на ЕС, респективно получава ресор на остатъчния принцип. Като резултат – не може да извлече ползи от него дори и когато той предполага сериозни възможности.
– Защо Мария Габриел не успя да стане заместник на генералния секретар на НАТО, каквито бяха очакванията, а ни измести кандидатката на Северна Македония Радмила Шекеринска?
– Такива очаквания в експертните среди нямаше. Просто защото такава българска кандидатура нямаше. България не е правила официална номинация.
Това бе слух, при това лансиран в чужди медии. Иначе казано, ставаше дума за попълване на квоти и постигане на баланси (жена от Източна Европа, най-добре от Балканите) с удобни фигури, притежаващи необходимия формален профил.
След като при избора на еврокомисар България беше единствената страна, която предостави решението на Фон дер Лайен, това щеше да бъде нов случай, когато извън нас се решава кой български представител да заеме дадена международна позиция.
Кой е той?
Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на Института за икономика и международни отношения. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения.
Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Бивш заместник-министър на външните работи (2005-2009) и посланик в Лондон (2009-2012).
