Добринка Станкова се влюбила в театъра още преди да се роди

Странно нещо е животът. Изтъкан от мигове тъга и възторг, срещи и раздели. И едно непрекъснато преследване на мечти и надежди, надпревара с времето с една-едничка цел – да не пропуснеш нещо важно, да не се разминеш с човек, който би могъл да осмисли живота ти.

Една такава светла душа е нежното лице, топлите сини очи на Народния театър Добринка Станкова. За мен винаги е била и си остана Доби. Пътищата ни се пресякоха на няколко пъти и ми оставиха незабравими спомени. Обикновени, житейски, женски, приятелски. Разбира се, и за мен тя беше преди всичко Рачето от “Черните ангели”. Като се замисля само в какво време сме живели! Признавам си, никога не съм гледала на героите от филма като на терористи. Май тогава тази дума не беше много популярна. Много й се сърдех на русокоската, че не беше по-героична, по-сурова. А това, че си търси чантичката в последния си земен миг, направо ме потресе.

Вместо да каже “Да живее…”, тя пита за чантичката

Разбрах я по-добре, когато след години я гледах на сцената на Народния в “В полите на Витоша”. Боже, каква красавица! И пак нерешителна, крехка, плаха. Но имах чувството, че не само ще си намери чантичката, ако се наложи, но и ще я метне на рамо и ще направи избор.

Както казах, странно нещо е животът. Минаха години и съдбата реши няколко Коледи и няколко Великдена да сме в една компания с Доби. И видях как Рачето държи здраво юздите и определя и посоката, и скоростта. Истинска фармацевтична енциклопедия – то хапчета, то мазила, то пластири. Но най-странното за мен беше настаняването и тръгването. Защото Доби държеше възглавницата й да е по неин тертип. Носеше си всичко необходимо – ножичка, игли, конци, торбичка.

И първото нещо, което правеше, беше внимателно да разшие хотелската възглавница, да извади излишния пълнеж и пак така внимателно да я зашие. На изпроводяк процедурата се повтаряше в обратен ред – разшиване, връщане на извадения пълнеж и зашиване. Защо разказвам това? Защото си мисля, че показва Доби в една различна светлина.

Не тя се адаптираше към пространството, а адаптираше пространството към себе си

И още с първото си стъпване на сцената на Народния театър загатнала за тази своя дарба свише. Много пъти през годините актрисата е разказвала за не съвсем колегиалния прием, който й оказала голямата Маргарита Дупаринова. Още на първата репетиция тя заявила на всеослушание, че младата й колежка няма никакъв глас. Но Доби издържала на напрежението и обидата, преодоляла нервния срив и се справила блестящо. До края на живота си Дупаринова й изпращала букет на всяка премиера в знак на извинение. Бая букети трябва да са били, защото Добринка Станкова игра на сцената на първия ни театър 50 сезона.

Тя е родена на 1 декември 1947 г. в София. И както казва, е влюбена в театъра още преди да се роди.

Обича толкова много тази професия, защото това е мисия. Нищо че звучи високопарно. Ако имаш някакъв талант, желанието да стигне до хората е неистово. След като в 8-и клас прочела “Война и мир”, била абсолютно убедена, че образът на Наташа Ростова е писан за нея. А след като разбрала, че ще се снима филм по романа, изпратила писмо до режисьора Сергей Бондарчук, в което го уверявала, че е готова да изиграе ролята.

Явно Бондарчук не е получил писмото, но това си е за негова сметка. Добринка споделя, че много се е борила, за да бъде актриса. “Първата година не ме приеха във ВИТИЗ и записах руска филология. Аз съм завършила руско училище и тази невероятна световна култура ми е много близка. Спомням си, че когато четях великите руски поети, на мен ми беше достатъчно да прочета една малка книжка на Есенин и след това виждах, че я знам наизуст. В тази литература и в цялата руска култура има нещо невероятно.

Съвсем без усилие влязох в руска филология. Но тогава напливът за ВИТИЗ беше страшен. Аз нямам роднини, които да се занимават с театър, но от малка съм в някакви състави, затова казвам, че имам чувството, че преди да се родя, съм на “ти” с театъра”, споделя актрисата в интервю за БНР. Добринка Станкова не се отказва от мечтата си и през 1971 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Любомир Кабакчиев. И само година след завършването си печели първата си награда за женска роля и е поканена в Народния театър.

Актрисата обичаше да разказва за годините си в театъра и прекараните вълнуващи моменти. Съжаляваше за времето, в което всички са били приятели, но след това новите поколения зависели от парите. Като постъпила в Народния театър, актьорите се вълнували от изневери и влюбвания. След години и това вече го нямало.

“Бяхме голяма група от над 20 човека. Неразделни – разказва актрисата. И децата ни бяха така, докато не започнаха да израстват.

Разделиха ги парите, защото едните всяка вечер ходеха по скъпи заведения, за да трошат пари, изкарваха месеци по скъпи курорти, а другите не можеха да отидат и за седмица на море. Беше жалко.”

Добринка е от поколението млади актриси, влезли в киното ни в края на 60-те и началото на 70-те години. Те бяха различни – дръзки, независими, интелигентни. “И още 5 живота да имам, пак ще стана актриса. Това е мисията, с която съм се родила. Ако имаш талант, никога не можеш да избягаш от призванието си”, споделя Доби. За нея актьорството е мистична професия, защото с всяка роля артистът създава едно ново същество. Творецът на сцената не живее един живот, а преживява много животи. Затова театърът е мисия.

В разговор по “Нощен хоризонт” Мариус Донкин – тогава директор на Народния театър, споделя: ” В този нежен тембър има една остра нотка на критика. Тя е изключително стриктна и педантична в изграждането на ролята си. До степен, че започва да става трудна за колегите в изискванията си и те да бъдат на това ниво”. Нали ви казах, не тя се нагажда, а предизвиква другите да спазват нейните стандарти

А те, нейните стандарти, са високи. Няма нещо, което да спести в процеса на изграждане на ролята. Чете и препрочита Мейерхолд, не се разделя със записките с лекциите на Методи Андонов, взема уроци по оперно пеене. И винаги поддържа тялото и духа си в кондиция. Това е професионализъм от най-чиста проба. “Обичам хората, обичам всичко красиво. Това е важно – да си зареден, да имаш красиви мисли. Да си вдъхновен. Хората трябва да се усмихват. Защото това е лекарство. Ако ти се усмихваш, ти произвеждаш здраве, ти си красив”. Всяка дума на любимата актриса е още един щрих към нейния неръкотворен портрет. Защото тя е еталон за актьорската професия, за която трябват чувствителни, деликатни хора.

Както казва голямата Виолета Бахчеванова, “Добринка беше абсолютно покритие на своето име. Нейната доброта, талант, финес бяха безценни качества в един творчески колектив като Народния театър”. А добрата Добринка има своите терзания: “Жените актриси имаме угризения към децата си. Всички сме отгледали едни възпитани, интелигентни, умни, красиви деца, а имаме угризения, че не сме им дали достатъчно. Защото всяка роля те обсебва до такава степен, че ти ден и нощ мислиш за това. Потъваш и създаваш”. За Доби няма малки и големи роли – старае се да направи всяка една ярка и запомняща се

И понеже е като войник в театъра, никога не е отказвала роля. Не мога да подмина изключително впечатляващите думи на Копринка Червенкова: “Тя има своя тема в изкуството – темата за човешката чистота, за всеотдайността, за меката поетичност и в най-баналното ежедневие”. Такава беше Доби – и на сцената, и на екрана, и в живота – изключително положителен, топъл човек, който излъчваше светлина.

Ангелското излъчване на Добринка обаче дълго време й е носело тайни огорчения. “Боях се, че тази руса коса и синеока крехкост ме обричат на вечно девичество в киното и театъра, споделя. За щастие, на младини режисьорът Георги Стоянов прозря отвъд моя ангелизъм и ми даде истински женски роли и стана мой съпруг”.

Няма да повтарям клишето “Отиде си без време”… Тъгувам за прекрасната актриса, за милата Доби, която намираше добра дума за всеки. И се надявам всяка вечер небесната трупа да вдига завесата и звездите да мигат в захлас пред таланта на отлетелите ни любимци.

Подготви Мариана ДОБРEВА

Related posts

Доц. Цеков за голямото пренареждане на политическите пластове

Трюдо контра на Тръмп, не ще Канада да е…

Алена със страхотен хороскоп за днешната сряда