Без данък за свръхпечалбите на банките, но отсега подготвят работещите, че през 2026 г. ще ни удържат с 3% повече за осигуровки.
Това са само част от проектопредложенията на финансовото министерство. От ведомството на Людмила Петкова планират догодина да съберат 20 млрд. лв. повече приходи отколкото през 2024 г.
Според експерти заложените параметри може да останат и само на хартия. Подобен ръст на приходите през последните години не е отчитан. Статистиката показва, че между и 3 и 10 милиарда е реалистично да бъдат събрани в повече.
Под въпрос е дали с мерките, които обяви финансовото министерство, в бюджета може да влязат 20 милиарда допълнително, при положение, че Людмила Петкова се отказа и от данък свръхпечалба за банките. Съмнение по този въпроси изразиха и от синдикат „Подкрепа”.
Планира се значително увеличение на държавния дълг. Като от под 50 млрд., тази година, през 2028 година ще надхвърли 82 млрд.лв. Всички тези параметри са под въпрос, тъй като не е ясно кои от тях ще бъдат подкрепени от депутатите. Под въпрос е и дали в началото на годината ще имаме нов бюджет.
Нулева ставка за хляба
Сметките за бюджета вече пресмята и Ивана Братоева. Нейната пенсия и тази на съпругът ѝ не стигат за разходите. Разчитат синът им да помага.
„С 1000 лева няма как да платим парно, ток, всичко е толкова скъпо! Този бюджет ми се струва, че не е разпределен както трябва. Не се мисли за обикновените хора, а повече за бизнеса”, коментира Ивана Братоева пред НОВА.
Според нея по-добре би било държавата да запази нулевата ставка на ДДС за хляба вместо да я връща на 20%. А срещу това да въведе данък върху свръхпечалбите на банките. От финансовото министерство така и не обясниха защо управляващите отстъпиха и такъв данък няма да има.
В становище до медиите и от синдикат „Подкрепа” попитаха с какви аргументи отпада този данък, но поставят и въпроса какви други приходи ще компенсират чаканите пари от банките. И синдикалисти, и икономисти подчертават, че и да се случат приходите догодина, това ще е еднократно и няма на какво да разчитаме през 2026 г.
„„Ние на практика отлагаме гигантския бюджетен срив, но най-вероятно 2026 година, когато тези еднократни мерки, които прилагаме сега за 2025 година, ще са изконсумирани и ще трябва да влезем отново в този разговор”, коментира Адриан Николов, ст. икономист в Институт за пазарна икономика.
„Има повишени средства в нереформирани сектори, например здравеопазване. Когато се наливат средства в нереформирана сфера, се умножават нейните проблеми”, коментира бившият социален министър Христина Христова.
Максимален осигурителен праг
От Стопанската камара се обявиха против вдигането на максималния осигурителен праг на над 4 100 лева.
Срещу рязкото вдигане на акцизите за алкохола се обявиха и от бранша.
„250 млн. лева е акцизът от алкохолните напитки, внесен в хазната миналата календарна година. Чуваме за дефицит от 13 млрд. лева. Как точно повишението на акцизната ставка би допринесло за решаване на по-сериозните проблеми?”, попита Ралица Скорчева-Славова от сдружение „Спиритис България”.
