През 2024 г. нито един регион не беше пощаден от природни бедствия – от малкия, крехък архипелаг Майот до могъщата Саудитска Арабия, от проспериращите европейски мегаполиси до пренаселените африкански бедняшки квартали, като почти всички бедствия бяха засилени от глобалното затопляне.
През 2024 г., най-горещата година в историята, бяха регистрирани рекордни температури както във въздуха, така и на повърхността на моретата, и тази топлина даде гориво за засилване на циклоните, горещите вълни и други екстремни метеорологични явления по целия свят.
Според мрежата от учени World Weather Attribution (WWA), която е еталон за анализ на влиянието на глобалното затопляне върху природните бедствия, почти всички големи бедствия, изследвани през последните 12 месеца, са били изострени от последиците от емисиите на парникови газове на човечеството.
„Въздействието на затоплянето, причинено от изкопаемите горива, никога не е било по-ясно или по-опустошително, отколкото през 2024 г. Живеем в нова опасна ера“, заяви климатологът Фридерике Ото, ръководител на WWA, цитиран от АФП.
Гореща вълна
Смъртоносната опасност от горещите вълни получи звучен отзвук през юни, когато повече от 1300 мюсюлмански поклонници загинаха по време на хаджа – поклонението до Мека – в Саудитска Арабия. Температурите достигнаха 51,8 °C.
Нито един континент не беше пощаден от екстремните горещини, чието прозвище „тих убиец“ беше илюстрирано от жертвите, регистрирани в Тайланд, Индия и Съединените щати.
В Мексико горещата вълна беше толкова силна, че маймуните гаулайтери паднаха мъртви от дърветата, а в Пакистан милиони деца останаха вкъщи, когато термометърът се покачи над 50 °C.
В Гърция ранната гореща вълна от над 40 °C през юни доведе до затварянето на Акропола и подхрани силни пожари, като постави началото на най-горещото лято в Европа.
Наводнения
Глобалното затопляне не е само синоним на горещи вълни: по-топлите океани означават, че се изпарява повече вода, а по-топлата атмосфера задържа повече влага (до 7% повече на 1°C), което води до проливни дъждове.
През април в Обединените арабски емирства за един ден паднаха дъждове, равняващи се на двегодишен дъжд, които наводниха големи райони от пустинната държава и спряха работата на летището в Дубай.
Междувременно Кения тъкмо беше излязла от епизод на изключителна суша, когато източноафриканската страна претърпя най-тежките си наводнения от няколко десетилетия.
В Западна и Централна Африка четири милиона души се нуждаеха от хуманитарна помощ след исторически наводнения, при които загинаха повече от 1500 души, а Европа – особено Испания – също пострада от опустошителни наводнения.
Афганистан, Русия, Бразилия, Китай, Непал, Уганда, Индия, Сомалия, Пакистан, Бурунди и Съединените щати също не бяха пощадени от наводненията през последните 12 месеца.
Циклони
Затоплянето на повърхността на океаните подхранва енергията на тропическите циклони, ускорявайки силата на разрушителните ветрове при навлизането им в сушата.
Големи урагани като Милтън, Берил и Хелене опустошиха Съединените щати и Карибския басейн през сезон 2024 г., характеризиращ се с активност на циклоните над средната.
Само през ноември Филипините преживяха шест големи бури, само два месеца след като тайфунът Яги опустоши Югоизточна Азия.
Циклонът „Чидо“, който опустоши Майот през декември, щеше да бъде по-малко мощен, ако не бяха настъпили климатичните промени, сочи предварително проучване.
Засушавания и пожари
В резултат на изменението на климата някои региони на света стават по-влажни, а други – по-сухи.
Засушаването засегна тежко няколко региона на Северна и Южна Америка, предизвиквайки мащабни горски пожари в западната част на Съединените щати, Канада и дори в части от Амазония – един от най-влажните региони в света.
В резултат на поредните месеци на суша в южните африкански страни, по данни на Световната програма по прехраната, през декември около 26 милиона души са били заплашени от глад.
Разходи
Екстремните метеорологични явления са отнели живота на хиляди хора през 2024 г. и са довели до обедняването на безброй други.
В икономическо отношение природните бедствия са причинили загуби в размер на 310 млрд. долара в световен мащаб, според оценка на застрахователната група Swiss Re.
По данни на властите към 1 ноември в САЩ са регистрирани 24 метеорологични бедствия от началото на годината, като щетите надхвърлят един милиард долара.
В Бразилия сушата е струвала на селскостопанския сектор 2,7 млрд. долара между юни и август. Според международна търговска организация световното производство на вино, подкопано от лошото време, е достигнало най-ниското си ниво от 1961 г. насам.