Всички знаем, че в днешното забързано време нямаме много време и често пренебрегване близки и роднини. Срещите и разговорите с тях понякога са доста малко и/или отдалечени във времето.
На този фон малчуганите пък могат да погълнат цялото ни време и да направят невъобразими бели.
Един виц по темата, които успя хем да притесни, хем да разсмее всички.
Ето какво гласи той:
Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал слушалката.
– Ало? – проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
– Пешко, ти ли си бе, моето момче?
– Аз съм – много тихо отговорил Пешко.
– Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?
– Тук са – последвал шепнещ отговор.
– Ами дай да чуя някой от тях!
– Не може, имат работа – прошепнал Пешко.
– А някой друг има ли там? – попитал чичо Гошо.
– Има – продължил да шепне Пешко. – "Бърза помощ" са тук.
– Как така "Бърза помощ" бе, дете?! – притеснил се чичо Гошо.
– Я ми дай да говоря с някой от докторите!
– Не може, имат работа – продължил да шепне Пешко.
– Как така работа бе, Пеше?! – силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо.
– А някой друг има ли у вас?
– Има, има – все така тихичко отговорило детето.
– Полицията и пожарната са тук.
– Каква полиция и каква пожарна, бе?! – истерично се разкрещял чичо Гошо.
– Веднага ми дай да говоря с някой от тях!
– Не може, имат работа – прошепнал Пешко.
– Как така работа бе, диване?! – изревал чичо Гошо на ръба на инфаркта от притеснение.
– Каква толкова работа имат всичките?
– Търсят ме – долетял тих отговор в слушалката.