Военните действия в Сирия приключиха, а с това и интересът към страната сред българите. Но най-интересната част от сирийската драма започна тази седмица с назначаването на т. нар. временно правителство, пише Флагман бг.
То трябва да управлява до март, когато евентуално ще се организират свободни избори. Що за избори ще са това може от сега да се отгатне, като се разгледа произходът и съставът на въпросното правителство.
То бе назначено от терориста Абу Мохамед ал Джолани, вожд на маскираната под името Сирийска национална армия главорезка организация „Хаят тахрир ал Шам“. Официално САЩ са забранили „Ал Шам“ и са обявили награда от 10 милиона долара за главата на Джолани, когото описват като опасен престъпник и убиец. На практика обаче Вашингтон го засипа с милиони долари помощи и оръжия, течащи през Турция, защото много по-важно за американците от това да заловят един убиец е той да свали омразния им президент Башар Асад.
Либерал-глобалистка журналистка от Си Ен Ен се е привела в унизителен ислямистки вид, за да интервюира вожда Абу Мохамед ал-Джолани, когото нейното правителство издирва като опасен престъпник и убиец. Знамето на главорезите също е тук.
Джолани обяви в поредица интервюта, че временното правителство ще е съставено от технократи, които няма да се месят в личния живот на хората и няма да налагат на жените ислямските порядки. Самият той реши да остане в сянка, което е любим прийом за всеки задкулисен стратег – да управлява на тъмно.
На практика цялото правителство, както може да се очаква при вожд терорист, е съставено само от мъже, основно брадати. Те решиха, освен традиционното сирийско знаме, заседанията им да кичи и друго – печално известно. Бялото с черните надписи, които представляват клетва в Аллах и неговия пророк.
Това знаме талибаните поставиха за единственото на Афганистан преди три години. Под неговите застрашителни арабски букви навлякоха жените от глава до пети в черни роби, прогониха ги от училище и от работа, а накрая им забраниха и да говорят.
В момента всеки женски глас, който се чуе където и да е в Афганистан, е сигнал за извършено престъпление. Както и знак за полицията на морала – да арестува нарушителката.
Развявайки същото знаме, в момента талибаните въвеждат забрана на медиите да излъчват и показват живи същества. Тя ще влезе в сила на 31 януари. Преди това бе забранено всичко, което можеше да се забрани – музиката, филмите, алкохолът…
Убийците на „Ал кайда“ четат аллахакбарщините си преди да заколят шофьорите Георги и Ивайло. Зад гърба им е същият надпис от знамето на временното сирийско правителство.
Но това е дори песен на фона на всичко останало, в което белият флаг с грозните черни надписи участва. Той бе официалното знаме (само цветовете бяха разменени – бели букви на черен фон) на най-мракобесната организация в съвременността ни – „Ал кайда“. А в леко модифициран вид – и на нейната наследничка „Ислямска държава“.
Именно това знаме „красеше“ видеоклиповете, в което „Ал кайда“ колеше най-различни хора, заради единствената им вина, че не са приели пра̀вата, според тях, вяра.
Същият флаг стоеше като фон и във видеото, в което преди точно 10 години последователите на мрака отрязаха в Ирак главите и на двамата български шофьори Ивайло Кепов от Бобошево и Георги Лазов от Благоевград.
Какво може да се очаква от власт, която очевидно се родее с това омацано в тонове кръв знаме? Впрочем самият вожд ал-Джолани произлиза именно от „Ал кайда“.
Клел се е във вярност на нейния главатар Айман ал-Зауахири и никога не се е отричал от тази клетва. След това Джолани преминава и в редиците на другите мракобесници „Ислямска държава“. Чак след като тя започва да губи позиции, се отделя от нея. Но пак никога не се е отричал от принципите ѝ.
Китай е навсякъде. Абу Мохамед ал-Джолани се е навлякъл в куртка на китайската фирма „Емерсънгиър“, вероятно ушита по поръчка. Китайците иначе са натикали своите ислямисти от уйгурското население по затвори и изправителни лагери. Но с „войниците на Аллах“ в Кабул и Дамаск поддържат много добри бизнес отношения.
Единственото, което повтаря в поредицата интервюта пред западни медии, е, че вече се бил променил. Как закоравял престъпник, който има в биографията си стотици убийства, се променя?
Никак.
Всеки юрист го знае. Затова и убийците или се осъждат на смърт, или гният до живот в затвора, ако държавата е прекалено милосърдна и либерална.
С ислямистка брада и мрачен поглед министър-председателят Мохамед ал-Башир поведе първото несветско правителство в Дамаск.
Но да навлезем в дълбочина и да разгледаме въпросните „технократи“ по-отблизо. Министър-председател на Сирия е Мохамед ал-Башир, който е бакалавър по шариат. Другият важен пост – този на министъра на правосъдието, пък е поверен на Шади ал-Уейси. Той е магистър по шариат. Двамата са учили само това. Друга специалност нямат.
Шариатът е норма, която указва как текстовете на Корана да бъдат приложени директно във всички аспекти от живота, включително в съдебната система. Що за правосъдие ще прокарва магистърът по шариат ал-Уейси и що за власт ще установява бакалавърът по същото ал-Башир отсега е ясно.
Съдебната система на Сирия се сдоби с най-подходящ министър – магистърът по шариат Шади ал-Уейси. Ако положението не изглеждаше твърде притеснително, този човек би бил много подходящ за клоун, който да разсмива децата в цирка.
Сирия е поредният пример как обикновени убийци лъжат, навличайки се за пред публиката в овчи кожи, за да постигнат крайната си цел – да въведат средновековния мрак. Гледали сме този филм толкова много пъти. Удивително е, че винаги се намират либерални лица и медии, които им вярват, дават им картбланш, дори им помагат в постигането на уродливата цел.
Така беше в Иран през 1979 година. В свалянето на светския шах диктатор Мохамед Реза Пахлави участваха и много демократични, левичарски, дори комунистически сили.
Те вкупом бяха загубили здравия си разсъдък, щом повярваха на празните думи на следовниците на Аллах и пророка му – аятолласите, че ще се гради свободно общество. Веднага щом вождът на мрака аятоллах Хомейни се окопа във властта, се саморазправи най-напред с демократите. А след това изпоарестува и застреля и доверчивите левичари и комунисти. Аятолласите са еднолично на власт вече 45 години.
След като Алжир скъса със социализма и реши да гради демокрация, първите многопартийни избори през 1991 г. бяха спечелени пак от мрачните сили, сбрали се в Ислямския фронт за спасение – организация, която също под благи думи смяташе да въвежда средновековие. Тя успя да излъже много хора, че ще им донесе свобода и демокрация. Не успя обаче да го стори с армията, която бе останала единствената брънка в Алжир с нормално мислещи на фона на загубилото разсъдъка си население.
Между двата тура на вота военните, които не си правеха никакви илюзии накъде ще тръгне страната при „спасителите“, извършиха преврат и натикаха част от лидерите на мрака в затвора. Други чисто и просто застреляха. Страната потъна в гражданска война, която ислямистите загубиха.
Първите свободни избори в Египет през 2011 г., след свалянето на светския диктатор Хосни Мубарак, пометен от Арабската пролет, бяха спечелени от „Мюсюлмански братя“. Това е тъмна международна организация, чиято цел е създаване на халифат в целия свят. Но те говореха лисичо, благо. Обещаваха всякакви чудеса. Дори студентите, които бяха гръбнакът на протестите в Египет, им повярваха.
Мохамед Морси гледа безизразно през решетките. Военните в Египет бързо се справиха с любителите на средновековния ислям.
Новият президент ислямист Мохамед Морси, наместо с демокрацията, се зае най-напред със задълженията си към Аллах. Той се опита да прокара закон, позволяващ му да управлява с декрети, които не могат да се отменят нито от парламента, нито от съда.
Друг начин да въведе средновековния мрак и шариата в светска страна той не виждаше. Но и Египет имаше и има силна армия, която смята себе си за страж на светската държава.
Тя свали Морси и го натика в затвора, където той буквално изгни и умря. На власт дойде нов светски диктатор – Абдел Фатах Сиси. Този път студентите не излязоха по улиците срещу него. Вече си бяха научили урока – в мюсюлманска държава демокрацията води само до власт на Аллах. Затова между единствените две допустими възможности – светска или религиозна диктатура, те избраха първата. Ген. Сиси управлява вече 13 години, но масови недоволства няма.
Или да вземем Тунис, страна, която либерал-глобалисткият Запад винаги е сочил като пример. Арабската пролет и там свали дълголетния светски диктатор Зин Абидин бен Али. Първите многопартийни избори спечели ислямистката партия „Възраждане“ („Еннахда“), която също лъга на килограм за истинските си цели.
Всъщност веднага след победата, усетила се силна, партията се зае да разделя обществото. Натискът над жените да покрият главите си бе осезаем. Министърът на „Възраждане“ по правата на човека Самир Дилу заяви, че хомосексуалистите не са човешки същества, а мястото им е в психиатричните болници или в затвора.
Тунис е твърде светска държава с дълбоки цивилизационни устои. Но дори там друг начин да се изметат ислямистите от властта, освен с диктатура, не бе намерен. През 2022 година настоящият президент Каис Сайед арестува лидера на „Възраждане“ Рашид Ганучи, запечата офисите на партията му и на практика я постави извън закона.
В ареста попаднаха и почти всички останали партийни лидери. Тунис се върна там, откъдето тръгна с избухналата именно на негова почва Арабска пролет – към светската диктатура. Този път обаче студенти и младежи не излязоха по улиците да искат демокрация. Митингите в тази насока се оказаха рехави и смешни. Всички си бяха научили урока.
Ислямистът Рашид Ганучи и партията му спечелиха първите свободни избори в Тунис. Днес Ганучи гние в затвора.
На целия този фон можем отсега да изчислим колко време ще е нужно на нормалните сирийци, докато изтрезнеят от бягството на Асад и осъзнаят каква огромна беля са си докарали с влизането на ислямисткото туморно огнище във властта. Още повече, че и страничните играчи не са по-различни от тези, които спонсорираха и дирижираха процесите в Египет и Тунис.
Основен сред тях е Турция. В миналото тя бе главният помощник и на Морси в Египет, и на Ганучи в Тунис. Сега отново бе застанала в прожекторите като държавата, предавала американските пари и оръжия на ислямистките терористи, маскирани в т. нар. Сирийска национална армия. Турският президент Реджеп Ердоган не пести похвали за убиеца ал-Джолани.
Ердоган има огромен ислямистки комплекс, че не успя да наложи мрака в собствената си страна. Затова го начесва като не пести енергия и дава мило и драго на „слугите на Аллах“ навсякъде другаде. Прекалено дълбоки се оказаха реформите на Ататюрк. Твърде европеизирана, цивилизована и с огромно мнозинство от здравомислещи хора бе Турция, която той получи през 2003 година. И властта в която той не пуска и до момента.
Шефът на турските тайни служби МИТ Ибрахим Калън, който има основна роля в преврата в Сирия, се появи в Дамаск в петък, за да огледа обстановката. Наместо културна или светска проява, Калън посети джамията „Омаяд“ и бе топло приветстван от множество брадати мъже.
Когато се възкачи, Ердоган най-напред преформатира религиозната администрация „Дианет“, създадена от светската държава да следи за радикален ислям по джамиите и медресетата. Той я превърна в орган, който силово да налага ислямистките порядки навсякъде в обществото.
След това се обедини с другата най-мрачна част на Турция – „Фето“, организацията на ислямисткия фундаменталист Фетуллах Гюлен.
Комбината им бе желязна. Двамата успяха да превземат всички светски институции на Турция, за да ги унищожат. С особена стръв вършеха това в полицията, прокуратурата и съда, където натикаха стотици верни стражи на Аллах. Единственият бастион, където им бе трудно да проникнат, се оказа армията.
Брадати мъже празнуват по улиците на Берлин възкачването на Аллах на власт в Дамаск. Виковете им представляват клетвата Шахада – заричане до смърт в Аллах и пророка му.
Но за целта бе замислена аферата „Ергенекон“ – уж тайна организация на военните, с която те смятали да извършат преврат срещу „законната власт“. По това обвинение агентите на Гюлен и Ердоган в полицията, прокуратурата и съда успяха да натикат в кауша през 2007-2009 г. стотици офицери и сержанти.
Апетитът идва с яденето. В един момент Гюлен реши, че не вижда смисъл да дели власт с Ердоган, а да я получи цялата. Още повече, че всички „воини на Аллах“, които бяха плъзнали из светските институции, бяха все от „Фето“. Затова през 2016 г. организира преврат, рамо за който бе дадено и от САЩ.
Когато той се провали, Ердоган изведнъж изтрезня. Точно тези, които той искаше да смачка и насила да натика в ямата на ислямизма – свободните журналисти, му дадоха думата в най-трудните мигове на преврата. Първото си обръщение към нацията, докато летеше над Турция, Ердоган направи от личния мобилен телефон на светски облечена водеща по Си Ен Ен Тюрк.
След това той изчисти всички институции от хората на „Фето“, които лично с неговото одобрение бяха вкарвани там. Останал сам, без „коалиционната“ подкрепа на Фетуллах Гюлен, Ердоган вече бе наясно, че работата няма да се получи. Шариат в Турция е просто невъзможен. Твърде голяма хапка за ислямистката му уста се оказа завещаната от Ататюрк държава. Затова се насочи да го прави другаде по света. Не че и там му се получава – справка Египет и Тунис. Но човекът продължава да опитва.
Бойци от т. нар. Сирийска национална армия махат с обувки, подигравайки се на последните руски военни, изтеглящи се от Дамаск този петък. Русия успя да договори с Турция мирно изтегляне на последните си части, заседнали в сирийската столица при бързото падане на Башар Асад.
Сирия никога досега от получаването на независимостта не е била управлявана от ислямисти. Тази държава също има дълбоки светски корени.
В нея живеят сунити, шиити, кюрди, но и много православни християни. Не са рядкост смесените бракове. Как на това разнородно население може да бъде наложен ислямистки похлупак? Никак. Но и няма как краен ислямист и убиец да се прероди в демократ, който обича свободата.
Единственото, до което може да доведат продуцираните от Вашингтон и Ердоган „следовници на Аллах“ и прословутото им окъпано в кръв знаме на власт в Дамаск, е нова гражданска война.