В края на 40-те години на 20 век британската разузнавателна служба Secret Intelligence Service (или MI6) е първата от чуждите разузнавателни служби, която се „престроява на нови релси” в борбата срещу страните от социалистическия лагер и преди всичко срещу Съветския съюз. Британците изместват фокуса на работа от военната сфера към идеологическата и икономическата, съобщава "Труд".
Разработена е специална операция с непрекъснати действия под името „Lyote”. Неин автор е заместник-директорът на MI6, полковник Валентин Вивиен. Изненадващо, секретният документ за нея започва с историческа притча, обясняваща името на операцията:
„В началото на 20-ти век командирът на френските колониални сили в Африка Луи-Жубер Лиота веднъж решава да се разходи. Слънцето в зенита си пече безмилостно. Генералът нарежда на подчинените си да засадят дървета отстрани на пътя, които да осигурят сянка. Те се опитват да му възразят, че дърветата ще пораснат едва след 50 години. Затова генералът нарежда работата да започне още същия ден.“
Гарантирани резултати
Целта на програмата е да се получат гарантирани резултати в следващите десетилетия. Основната задача е, с помощта на разузнаването, да се идентифицират и използват трудностите в страните от социалистическия блок и да се организират необходимите събития.
Особено внимание е отделено на работата срещу СССР в балтийските държави и Западна Украйна, за което е създаден специален отдел „Нора“. Когато МГБ на СССР успява да се справи с местните банди, борбата придобива характера на тайна конфронтация между националисти (подкрепени от MI6 и ЦРУ на САЩ) и съветското контраразузнаване.
Усещайки перспективата на тези действия, американците създават своя програма, подобна на британската. Тъй като става невъзможно да се унищожи СССР с атомна бомба, той трябва да бъде ликвидиран отвътре.
Историкът на съветските специални служби И. Дамаскин обръща внимание на факта, че от началото на 50-те години инструкциите към вътрешните врагове на страната в Украинската ССР се променят. Сега въоръжената борба трябва да спре. Вместо това постепенно се внедряват кадри в комсомолския и партийния апарат на ръководни позиции. След 30-40 години ще има всеобщо завземане на властта в републиката и отделянето ѝ от СССР. Можем да кажем, че в това отношение програмата „Lyote” се справя блестящо.
Американската програма за унищожаване на СССР се състой от четири основни раздела: Първо – мирно подкопаване на съветската система. Основни насоки: да се покаже неспособността на партията да ръководи страната, чрез което да се разпадне и ликвидира Съюзът; разпалване на вражда между националностите с цел разпадане на страната; осмиване патриотизма и насърчаване безразличието към собствената си страна.
Второ – развиване на надпреварата във въоръжаването. Важен компонент за икономическото изтощение на СССР.
Трето -проект за демокрация и широко подпомагане на опозицията във всички социалистически страни, особено в СССР. Подкрепа от чужди медии и издателства, доставка на пари и дори оръжие. Обединяването на съучастниците в групи, особено в националните републики. Планът е да се раздели и унищожи СССР парче по парче.
„Психологическата война е изключително важно оръжие за насърчаване на дисидентството и предателството сред съветския народ; това цели да подкопае неговия морал, да посее объркване и да създаде дезорганизация в страната.“, из американските документи на програмата.
Богати спонсори
По линия на операция „Lyote“ е обърнато специално внимание на разработването на „агенти за влияние“ в значими кръгове на властта. Работи се с тези, които пътуват в чужбина. Това не са вербувани агенти, които подписват споразумение за сътрудничество. Но бъдещите сътрудници за подобряване на съществуващата система, след фина психологическа обработка, се превръщат в изпълнители на чужда воля, насочена към унищожаване на икономическите и политическите основи на Съветския съюз.
Обикновено се започва с дребни ласкателства и се завършва с издаване на книги в чужбина с баснословни хонорари и предварителна работа от специално обучени редактори.
„За да унищожат СССР, те не жалят пари от началото на 50-те години. В Закона за взаимна сигурност от 1951 г., подписан от Труман, са включени 100 милиона долара за финансиране на всеки, който се противопостави на своята социалистическа страна – без значение дали вътре в държавата или извън нея. Насърчава се създаването на въоръжени групи от такива хора, насочени към сваляне на правителства.“
Допълнителни средства за тази дейност са отпуснати от следните фондации: Рокфелер, Форд, Карнеги, Макклой и др. Те са ръководени от професионални разузнавачи. Радиостанциите „Гласът на Америка“, „Свобода“ и „Свободна Европа“ имат значителен принос за дестабилизирането и разпадането на СССР.
Както показа времето, програмите на Великобритания и САЩ за разпадането на страните от социалистическия блок се увенчават с успех. А мнозина анализатори са убедени, че те съвсем не се спрели дейността си.
