Заварих мигрантска криза, овладяхме я, и това ни отвори вратите за Шенген, разкрива бившият МВР-шеф Калин Стоянов, депутат от ДПС-Ново начало, в специално интервю, пише СТАНДАРТ
– Г-н Стоянов, вече е сигурно, че на 12 декември България ще чуе най-чаканата новина от влизането си в ЕС през 2007 г. – членство в Шенген и по суша. Като вътрешен министър изнесохте голяма част от тежката финална битка, за да се случи това. Кои бяха най-критичните моменти в преговорите?
– Не бива да прибързваме преди крайното решение, което предстои да бъде взето на 12.12.2024г., въпреки че отпадането на проверките по сухопътните граници е сигурно на 99,9%. Правилно отбелязахте, че като министър на вътрешните работи през последните година и три месеца аз имах честта да отвоювам тежката финална битка преди приемането ни в Шенген.
Тук искам да вметна, че до този момент се е стигнало благодарение на труда на множество хора от различни ведомства в продължение на години. По време на множеството срещи и разговори, имаше много критични моменти, като добре си спомням един от тях. Това бяха изключително тежките преговори между мен и вътрешните министри на Румъния и Австрия по време на Залцбургския форум през есента на 2023 г. в гр. Бърно, Словения, където аз до последно отстоявах позицията на България и настоявах за конкретни дати и параметри.
– Тогава предприехте серия от мерки – възстановихте много от пограничните полицейски управления, осигурихте ново оборудване, засилихте патрулите. Какво още направихте, изпълнявайки европейските предписания?
– Искам да припомня някои факти. България беше тотално блокирана за членство в Шенгенското пространство през декември 2022 г., по време на поредното служебно правителство на президента Радев с вътрешен министър Иван Демерджиев. Тогава към ветото на Нидерландия се присъедини и Австрия, според която към онзи момент България не се е справяла с нелегалната миграция. Когато аз поех поста министър на вътрешните работи в началото на юни 2023 г., установих, че ние се намираме в изключително тежка ситуация по линия на нелегалната миграция.
Може би най-тежката, откакто се говори за нелегални мигранти в България. Тогава на денонощие констатирахме и спирахме по около 1500 граждани на трети страни, които се опитваха незаконно да преминат българо-турската граница. Успоредно с това заварих 700 незаети щата в Гранична полиция, липса на автомобили и техника, закрити гранични полицейски управления и групи за охрана на държавната граница, множество компрометирани участъци по възпрепятстващото съоръжение (оградата), дефицити в оперативната работа по линия на нелегалната миграция, нарушена комуникация с ЕК, европейските партньорски служби и най-вече с турските власти, неусвоени финансови средства от ЕК по линия охрана на държавната граница, препълнени бежански центрове на повече от 100% и куп други проблеми.
Ситуацията беше критична и с основание Австрия ни сочеше с пръст. Аз бях наясно, че за да бъдат възстановени каквито и да било преговори за членство на България в Шенгенското пространство, трябва да направим всичко възможно, за да овладеем мигрантската криза, в която бяхме попаднали. Затова изведох този проблем като приоритет на МВР и се захванахме за работа. Първоначално променихме начина и подхода за охрана на българо-турската граница и увеличихме броя на полицейските служители на първа линия с около 30% повече.
Поетапно запълнихме незаетите щатове в Гранична полиция, закупихме 360 броя високопроходими автомобили, успяхме да усвоим значителни финансови средства за техническо обезпечаване на държавната граница, активизирахме оперативната работа на всички структури в МВР, ангажирани с противодействието на нелегалната миграция, възстановихме диалога с партньорските служби и ЕК и не на последно място засилихме комуникацията с турската страна.
Отделно от това успяхме да издействаме и 1264 щатни бройки за нуждите на Гранична полиция, чрез които да засилим охраната на границата и да преустановим практиката да се командироват служители от различни структури от вътрешността на страната. Не се поколебах да възстановя закритите от Бойко Рашков под предлог, че прави структурна реформа, структури по държавната граница.
– Казахте, че с Мария Габриел неведнъж сте били принудени да овладявате щетите, нанесени от Николай Денков, Асен Василев и Кирил Петков. Как лидерите на ПП пречеха на този процес?
– Мария Габриел водеше интензивни преговори на ниво външни министри, ЕК, посланици и постоянно представителство в Брюксел, а аз водих разговорите на ниво вътрешни министри, Съвет правосъдие и вътрешни работи и имах основната задача да овладеем мигрантския натиск. С Мария Габриел работихме в синхрон, но, за съжаление, често изпадахме в неловки ситуации, предизвикани от неадекватните действия на тогавашния премиер Денков и неговите ментори Петков и Василев. Сещам се за няколко примера в момента:
* Около месец преди да бъде взето историческото решение за България за присъединяването ни в Шенгенското пространство, Асен Василев реши да наложи допълнителна такса за преноса на газ през страната ни. Тази негова постъпка срещна съпротивата на Унгария, на която предстоеше да председателства Съвета по правосъдие и вътрешни работи, през втората половина на 2024 г. и която реално заплаши с вето по Шенген. Освен това Василев разпореди и щателни проверки на австрийски тежкотоварни автомобили, преминаващи през границите на България, с което предизвика огромни опашки по контролните пунктове и негативни коментари от страна на Австрия.
* Денков прибърза да се похвали, давайки брифинг за приемането ни в Шенген преди да бъде изготвено официалното решение, което вбеси австрийците.
* Петков самосиндикално, без да уведоми преговарящите екипи, реши да прави срещи и да води разговори с неподходящи представители на австрийската държава, което не остана незабелязано от австрийските власти.
Сами може да си представите в колко неудобна позиция и в какви инфарктни ситуации ни поставиха подобни необмислени постъпки и само ние си знаем какво ни костваше да се оправим след тези каши.
– Разкрихте също така, че контактите на Делян Пеевски и Бойко Борисов с европейските партньори и с турските власти са били от ключово значение. Какво направиха те?
– Бойко Борисов беше председател на Комисията по външна политика в НС, ползваше се с доверие от европейските партньори и се намесваше адекватно, когато беше нужно.
Делян Пеевски беше човекът, който допринесе за възстановяване на активния диалог с Турция, която е стратегически партньор и гарант за сигурността в региона.
– Овладяването на мигрантския натиск бе основно предизвикателство за обръщането на позицията на Австрия и Нидерландия. Какво постигна МВР?
– В резултат на всички по-горе изброени мерки, които ние предприехме, успяхме да намалим мигрантския натиск към България с повече от 70%, което беше повод за възстановяване на преговорите по Шенген. Тези именно резултати допринесоха за извършването на мисия-проверка за готовността на България за членство в Шенген през ноември 2023 г. , в която участваха експерти от 14 държави. Оценката беше отлична и това форсира преговорите за присъединяването ни в Шенген. Ние успяхме да покажем на нелегалните мигранти, че не бива да тръгват към Европа, по маршрута през България, защото трудно ще преминат българо-турската граница.
По време на преговорите, на които получихме дата за приемането ни в Шенген по въздух и вода, беше договорено до края на тази година да имаме решение и за сухопътните граници, което предстои да стане факт.
– Разкрихте също така, че Николай Денков не е искал да назначите Антон Златанов за директор на Гранична полиция. Защо?
– В деня, в който назначих Антон Златанов за директор на Главна Дирекция "Гранична полиция" срещнах огромна съпротива от страна на множество депутати от ПП-ДБ и лично от премиера Денков. Голяма част от медиите бяха мощно активизирани в тази посока. Денков беше категорично против назначението на Златанов, тъй като той беше нарочен от тях за eдин от виновните за случилото се през 2020 г. под колоните на Министерски съвет. Аз не бях съгласен с техните упреци и не се съобразих с исканията им да го освободя. Времето показа, че съм взел правилно решение.
Това беше началото на поредица от случаи, в които ПП-ДБ се опитваха да кадруват и да се намесват в моите решения.
– Какво ще се промени за българите на границата с Гърция?
– Безкрайните опашки ще останат в миналото. Ще имаме възможността да преминаваме без да ни бъде извършвана гранична проверка, което ще облекчи българските граждани, бизнеса и туристите. Доколкото съм запознат, след граничните пунктове с Гърция, българските власти ще имат възможност да извършват проверки на определени от тях места, предимно на принципа "анализ на риска", което със сигурност няма да затруднява свободното придвижване.
– Директорът на агенция "Митници" съобщи, че на Дунав мост отпадат кантарите, но ще има друг вид контрол. Как ще преминават тировете и колите?
– От информацията, с която разполагам, знам че контролът на българо-румънската граница ще остане и през следващите 6 месеца, но този контрол няма да е стопроцентов. Той отново ще е на принципа на анализа на риска и трафикът ще бъде силно облекчен.
– Преди ден дойде тревожна новина от Брюксел – че ни заплашва глоба от по 10 000 евро на ден заради забавеното прилагане на директивата за киберсигурност. Какво не е направила България и как може да избегне наказателната процедура?
– Неприятна ситуация по линия киберсигурността, сферата която се развива най-бързо. Действително ЕК е алармирала за предстояща наказателна процедура срещу България и още 22 държави от ЕС, затова че не са въвели изцяло европейските правила за киберсигурност. България има срок от няколко месеца да излезе от ситуацията, което ще е трудно заради неработещия парламент. Надявам се, че всички ангажирани с казуса ще вземат точните и бързи решения.
– Станахте депутат от ДПС-Ново начало, чието кредо е работа за хората. В момента обществото е изправено пред огромния проблем, свързан с младежките банди, вилнеещи в моловете. Какво отключва агресията и какви мерки трябва да се вземат?
– За съжаление, живеем в изключително агресивна среда, в която сред подрастващите е "модерно" да не се подчиняваш на закона. Агресията може да бъде отключена по много и различни начини, а все по-често и без да бъде предизвикана. Нерешаването на един проблем води до неговата ескалация. След множеството случаи на агресия в молове, паркове и други обществени места е време за обединяване на усилията на всички отговорни институции.
Това са случаи, в които имаме грубо нарушаване на обществения ред, често съпроводено с различни телесни повреди, извършители на което обикновено са непълнолетни и по някога малолетни лица. Трябва бързо и неизбежно наказание за извършителите, санкции за родителите, реакция от служителите на МОН, психолози, педагози, общините и не на последно място – адекватна намеса на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица и други.
– Има ли нужда от законодателни промени?
– Винаги когато има някакъв проблем поглеждаме към законодателството. Често обаче се оказва, че закони в България има, но те не се прилагат.
– Как се чувствате като политик и каква е оценката ви за буксуващото 51-о Народно събрание?
– Като политик засега се чувствам странно, особено в ситуацията на 51-ото НС, което цикли почти от месец в изходна позиция! Ако оценяваме по шестобалната система, моята оценка е категорична – слаб 2.
Аз лично се срамувам да бъда част от този цирк. Българските граждани не го заслужават. Крайно време е тази агония да приключи, решението за което са поредните предсрочни парламентарни избори, където ние от ДПС-Ново начало считаме, че имаме потенциал да надградим постигнатите резултати и да получим още по-силно представителство в българския парламент.