Кой е виетнамецът Нгуен Лан Бинх, който казва: Моят живот – моята България СНИМКИ

Виетнам напоследък привлича вниманието на цял със значителния си напредък. Страната е все по-желана туристическа дестинация и от много българи, а и не бива да се пропуска икономическото ѝ развитие.

Всъщност България и Виетнам имат дълга история. Ние сме сред първите десет държави, признали Социалистическа република Виетнам. По-късно в периода 1967-1990 г. у нас са учили и работили около 30 000 виетнамци.

Един от тях е Нгуен Лан Бинх. Към днешна дата той живее в родината си, но години по-късно все още може да говори и пише на български и храни топли чувства към страната ни. Може би всичко е заради тежката му съдба, а може би и като наследство от неговия дядо, за когото вече ви разказахме – ученият Нгуен Ван Вин, който мечтаел за една интелектуална нация.

Сега Нгуен Лан Бинх сам вдига завесата над своя живот и каква е връзката му с България и българите и защо толкова ги обича.

Ето и неговия разказ:

През 1967 г. стъпих на българска земя за първи път. Аз бях в една десетчленната група виетнамски младежи, които щяха да учат в техникуми. Шест месеца учихме български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС), варненски клон. След това се преместихме да учим за своите професионални класификации в Бургас, около 400 км от столицата София.

Изпращането на виетнамските приятели от жителите в блок Изгрев Юг – Бургас през май 1979 г.

През лятото 1971 г. се прибрах във Виетнам. Както много други младежи в най–жестоките години на войната, постъпих във военните сили и станах „Чъовнг Шънски войник“ (1) .

През 1975 г. войната бе прекратена. За да продължат да служат войските в мирното време, „Чъонг Шънската команда – 559“ бе превърната в Икономически отдел на Министерството на отбрана.

Нгуен Лан Бинх като войник през 1972 г.

По онова време от всичките социалистически държави(2) България имаше армия с най–много икономически успехи. Между българското министерство на обраната и виетнамското бе подписано двустранно споразумение за обучаване на подофицери и офицери за основните кадри в икономическата област.

За подготовката на тази работа към края 1976 г. аз бях преместен от Куанг Чи (3) до Бак Нинх (4), за да стана преподавател по български език към учебната програма на Института за чуждестранни езици.

В полза от тази работа, след уволненито, следвах и завърших Руска филология задочно в Институт за чуждестранни езици в Ханой.

През 1979 г. Виетнам беше получил подаръци от социалистическите братски страни – пет обекта в Ханой: Акушерска болница от СССР, Гимназия Тханх Чи от Полша, Болница с петстотин легла Тханх Нхан от Унгария, Дом на смешни огледала от Чехия и "Детска градина Димитров" от България. Аз набързо се уволних и станах преводач на постройката „Детска градина Димитров“.

На черен път в туристически обект в Там Дао (60 км на север от Ханой), лятото 1980 г. Отляво: инженер Панко Радулов (Началник на строежа на "Детската градина Димитров"), г-н Дон (строителен тexник, Г-н Хакар Ахмедов (строителен специалист) и преводача Нгуен Лан Бинх.

След една година, към края на 1980 г., международни трудови спогодби между Виетнам и четирите срани – СССР, ГДР, Чехocлoвaкия и България, бяха подписани, станах преводач на виетнамските работници в България.

Като изпълних задължението по договора, се върнах във Виетнам и станах преводач в българското посолство Ханой от края на 1985 г.

Събитията в живота

По онова време в българското посолство имаше трима преводачи – по френски, по руски и по български език. През 1988 г. станах и преводач в нов строй на Посолството на номер 300 улица Ким Ма, и отговорих за пътуващи и пристигащи в Авиационната компания "Балкан" и през 1990 г. станах официално представител на тази компания.

Служителите от българско посолство, посрещали и предали помощи от България на провинция Тхай Бинх, побратимена с България от 1970 г. (140 км на Югоизточно от Ханой). На снимката от 1987 г. е плажът Донг Чау; Втори отляво е председателят на провинция Тай Бинх.

През 1992 г., поради политическите промени в Източната Европа, отношенията между България и Виетнам намаляха до минимум, преместих се да работя в Отдел „Обслужване на Дипломатичен корпус“ – министерство на Външните работи на Виетнам до пенсионирането ми през 2011 г.

Като гледам назад, въпреки прекъсванията, ту така, ту иначе, България е толкова близка до мен, толкова обичана от мен, като съдба, като живот.

Дълг

Към края на 2023 г. като знак от съдба, отново, въпреки че бе за кратко, аз работих в българското посолство като служител по подготовка на документациите на обект „Реконструкция на седалището на посолството, Номер 5 улица "Нуй Чук", Ханой.

През януари 2024 г., когато беше официалната среща във Виетнам на председателя на българското Народно събрание, за мен бе чест, че бях в групата, която да оказва помощ на българските журналисти в делегацията.

Нгуен Лан Бинх по време посрещане на делегацията на българското Народно събрание през януари 2024 г.

През тези дни получих интересни въпроси от българските журналисти. Искаха да разкажа за моите връзки с България, за моите спомени там.

Госпожа Цанка Донкова, журналист от българската новинарска агенция "БЛИЦ", задава три въпроса за Виетнам. Тя ме попита: „Много искам да знам какво ви помага да не забравите българския език след повече от половин век?"

В сърцето ми, да, в „сърцето“, след повече от петдесет години отново топлят моите бузи от сълзи и звучат сърдечните думи от десетки български майки, които бяха на митинг за дружба и подкрепа на Виетнам в ТКЗС Руцо Кастро: „Мили сине, обичаме вас – виетнамските приятели, молим господ да бъде с вас, да би благослови, да имате мир най-скоро.“

И знаете ли, една възрастна жена ме целуна по челото ми: „Сине, ти си виетнамец, от толкова далеч, но защо перфектно говориш нашия майчински език. Много съм трогната. Обичам те.“

Целят ми живот, до последен дъх, ще помня тези скъпи чувства от най–обикновени хора в България.

Нгуен Лан Бинх в Бургас през 1970 г.

Може би златните думи от възрастната селска жена от Бургас отпреди петдесет и четири години (1970 г.) и сегашният въпросът от госпожа Донкова доказват, че българската съдба ми е реална, толкова реална като самата истина. Дори някои от моите ме наричат „Бинх Бул“ – български Бинх.

Когато се съгласих да работя в посолството края на 2023 г., казах на господин посланика: „Това е шансът да върна моята благодарност към българската страна, която ми даде втори език, която ме е хранила четири години с обич.“

И знаете ли, сред старите гори в Чуонг Шон, един другар ми каза: „Поради българския хляб и мляко ти имаш такова яко тяло въпреки войнишкия живот…“. Да, български хляб и мляко!!!

Взаимодействиe

Сега позволете ми да давам отговор на въпроса на госпожа Донкова: Защо след толкова време не съм забравил българския език.

1. Нося гена от моите прародители, моите родители, от моя дядо Нгуен Ван Винх, който е бил толкова добър по „Ном“ (6) , „Хан“ (китайски) и френски език и е имал немалко услуги в усъвършенстването на съвременния виетнамски език. Той е превел много произведения от френски на виетнамски език и обратно, като:

2. Превел „Чуен Киеу“ на Нгуен Зу (1766-1820 г.) от „Ном“ -ски на виетнамски през 1908 г. По-късно „Чуен Киеу“ от виетнамски на френски – издателство Александър де Рос 1942 г.

3. Заедно с Фан Ке Бинх (1975 – 1921 г.) превел известните китайски томове на „Войните от трите династии“ от китайски на виетнамски 1909 – първи превод на виетнамски.

4. Първият човек, който е превел романи от световните писатели на виетнамски през началото на двайсетия век като: Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Александре Дюма, Жан дьо Лафонтен, Манон Лескаут, Алаин-Рене Лесаге, Лолие…

5. Почнах да уча български език, когато бях на 16 години.

6. Имах един учител от Бургас – Радко Иванов Mилчев, който ми помагаше в ученето в Бургас и да пазя български огън в сърцето ми даже когато бях на фронта, между живота и смъртта. През десетки години той ми даде кураж, изпратил ми беше новини от далечна България. Писмата бяха пътували три до четири месеца.

7. Възхищавам се на братята Кирил и Методи, които са създали българската азбука. Обожавам 24-и май, денят признат от ЮНЕСКО за „Денят на славянската писменост“.

8. Обичам българската страна с българските хора – чисти, скромни, искрени. Градове, където има богата култура като София – Сердика, Копривщица, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Враца… И още, харесвам българското кисело мляко, печеното агнешко месо с домашно вино от българските села.

Романът „Клетниците“ на Виктор Юго (1802 -1885 г.), преведен на виетнамски език за първи път от Нгуен Ван Винх и преиздаден през 1928 г. във Виетнам.

Журналистът Донкова беше впечатлена по–дълбоко за страната, култура и хора на Виетнам. Тя е видяла големите промени на тази страна, не като представа за Виетнам на много българи, които са със спомените за разрушен Виетнам по времето на войната.

Тази реалност помага на нея да уважава повече виетнамците и е написала статията: „Историята на виетнамския учен Нгуен Ван Вин, който мечтаел за една интелектуална нация“ в „БЛИЦ“.

Вниманието и искреността от г-жа Донкова към виетнамската култура, към мен са големи и красиви подаръци от съдбата.

Сърдечно благодаря на г-жа Донкова.

Благодарен съм на България, на българския народ, на всичките стойности, които ми дават възможност да имам две страни в моя живот.

С голямо уважение

Нгуен Лан Бинх, Ханой

Забележка:

1. „Чъонг Шън“ е най–голямата планина в Индокитайския полуостров, с дължина 1.100 км. Намира се по посока Север – Юг на Виетнам. По тази планина, по време на войната (1954 – 1975 г.), Виетнамската народна войска създала „Чъонг Шънска армия“ (Армията номер 559).

2. През 5-ото десетилетие на ХХ век бяха създадени 12 социалистически държави: СССР, ГДР, Чехия, Полша, Унгария, България, Румъния, Албания, Монголия, Китай, Северна Корея и Виетнам.

3. „Куанг Чи“ е провинция, намира се в Среден Виетнам (Виетнам има три основни района: Северен, Среден и Южен), която е на 17–тия паралел, признат за временна граница, която разделила Виетнам на две части: Северен и Южен по Женевското споразумение от 1954 г. за прекратяване на войната между Виетнам и Франция.

4. „Бак Нинх“ е една провинция, намира се на север от Ханой, на разстояние 10 км.

5. Малария е болестта, от която масово виетнамски войници имали, поради живеене в горите, голямата влажност, липсата на слънчевата светлина, храни.

6. „Ном“-ска е писмеността, създадена въз основа на „хан“-ска (китайска), със цел за независимост от Феодален Китай. Но поради сложността на тази писменост, която съществувала десетки векове, не можела да стане официална писменост на Виетнам. В началото на ХХ век много виетнамски учени, успели да използват „Куок Нгъ“ (сегашната писменост въз основа на латинските азбуки). През ХVII век едни портогалски христянски свещеници, като са дошли да разпространяват вярата, са записвали виетнамски език така, както са го чували и те са писали на латиница.

7. „Чуен Киеу“ е шедьовър на Велик писател Нгуен Зу, който е признат от ЮНЕСКО за „Световна културна знаменитост“ през 2013 г., решение 191EX/3.