Диктатурите често прибягват до необичайни и понякога абсурдни методи за попълване на държавната хазна. Безумните данъци не само поставят тежко бреме върху гражданите, но също така показват докъде могат да стигнат авторитарните владетели в желанието си да контролират всички аспекти на обществото. Ето някои от най-нетрадиционните данъци, въведени от диктатори в различни исторически периоди, пише "Труд".
Солта при Мао Дзъдун
По време на Големия скок напред (1958-1962 г.) Китай въвежда серия от абсурдни данъци и икономически мерки. Един от тях е повишеният налог върху солта, който трябва да стимулира производството и износа на този важен продукт. Данъкът върху солта е увеличен 5 пъти спрямо предвоенното ниво и за крайния потребител цената й се покачва 3-4 пъти. Правителството се надява така да повиши производството и износа на тази стока.
Данните на икономистите показват, че в резултат на въведената мярка производството на сол нараства с 20% през първата година. Приемът на сол от населението обаче намалява с 40%, което води до сериозни здравословни проблеми за милиони китайци. Демографските проучвания сочат, че по-скъпия данък върху солта, съчетан с други фактори на Големия скок напред, довежда до 10-15% увеличение на смъртността в някои китайски провинции. През 1962 г. правителството е принудено да премахне „соления“ налог поради катастрофалните му последици.
Радиото в нацистка Германия
През 1933 г., малко след като идва на власт, нацисткият режим в Германия въвежда данък върху притежаването на радиоапарати. Този налог е част от пропагандна кампания и цели да се контролира информацията, получавана от обществото. Таксата е 2 райхсмарки на месец за всеки радиоприемник. За сравнение средната месечна заплата на работник по това време е около 130 райхсмарки.
Историческите изследвания показват, че до 1939 г. около 70% от германските домакинства притежават радио, в сравнение с 25% през 1933 г. Данъкът носи около 400 милиона райхсмарки годишно на нацисткия режим, което е приблизително 2% от държавния бюджет. Според историци повече от 90% от събраните средства се използват за финансиране на пропагандни радиопредавания. До 1941 г. около 15 млн. специални евтини радиоприемници са произведени и разпространени, за да се увеличи обхватът на пропагандата.
Дъждът при Даниел арап Мои
През 90-те години на миналия век в Кения е въведен „данък дъжд“ по време на управлението на Даниел арап Мои. Тази абсурдна такса е наложена на собствениците на жилища за събиране на дъждовна вода от покривите на техните сгради. Налогът е около 5% от стойността на събраната вода. Официално той е въведен за финансиране на водоснабдителните системи, но на практика повечето от средствата изчезват в корумпираната система за управление.
Изследванията на икономисти показват, че данъкът засяга около 30% от домакинствата в градска Кения. В някои региони, където дъждовната вода е основният източник на водоснабдяване, таксата достига до 10% от годишния доход на семейство.
След въвеждането на този налог намалява използването на системи за събиране на дъждовна вода с 40% през първите две години. Това от своя страна увеличава тежестта върху централизираното водоснабдяване и увеличава заболяванията, свързани с небезопасна вода, с 15-20%.
Бездетността при Николае Чаушеску
През 1966 г. Румъния въвежда данък върху бездетността по време на управлението на Николае Чаушеску. Тази мярка е част от агресивна демографска политика, насочена към увеличаване на населението на страната. Облагат се бездетни граждани над 25-годишна възраст, независимо от семейното им положение. Данъкът е до 20% от месечната заплата и от него са освободени само тези, които имат медицински противопоказания за раждане на деца.
В първите години след въвеждането на таксата раждаемостта в Румъния се увеличава с 30%. Но до края на 70-те години този ефект значително намалява, а социалните последици от политиката са катастрофални. Данъкът бездетност, заедно с други мерки от политиката на Чаушеску, довеждат до 50% увеличение на изоставените деца и 20% нарастване на детската смъртност до средата на 80-те години.
Косата при Ким Чен Ир
През 2005 г. Северна Корея въвежда данък върху дължината на косата за мъжете по време на управлението на Ким Чен Ир. Този налог е част от кампания за борба със „западното влияние” и желанието за унифициране на външния вид на гражданите. С него се облагат мъже, чиято коса надвишава 5 сантиметра, а размерът варира в зависимост от дължината на косата и може да достигне 3% от месечния доход за тези, чиято коса е по-дълга от 10 сантиметра.
Данните, получени от севернокорейски дезертьори, показват, че около 10% от мъжкото население на страната е подложено на този данък. В големите градове, особено в Пхенян, броят им достига 20%. Това довежда до ръст на подземния фризьорски бизнес с 40% през първата година след въвеждането му. Увеличение има и в продажбите на средства за забавяне растежа на косата и перуки с къс косъм.
Икономическите оценки показват, че данъкът върху дължината на косата допринася с по-малко от 0,1% от общите данъчни приходи в хазната на Северна Корея. Въвеждането му обаче има значителен пропаганден ефект и е използван от режима като инструмент за контрол над населението.
