Пловдивско семейство изживява пълен кошмар след серия от съдебни и физически нападения. Всичко започнало през август, след влизане с взлом в дома на Евгени Денчев, докато трите му деца спят.
Цялата история той разказа пред TrafficNews.
Мъжът е на 42 години, бивш военен с три мисии в Афганистан. Преди 4 години със семейството си се местят в село Руен, където живеят и до днес. Денчев е женен и има три дъщери, най-голямата от които е доведена.
Около 3:30 часа на 7 август, докато спи, Евгени чул шум, а кучето в двора започнало да лае неистово. Когато се показал навън, той чул, че по навеса ходи човек и се опитва да влезе в спалните помещения на втория етаж.
Входната врата на двора била открехната. Тогава усетил, че от лявата му страна стои друг непознат човек.
„Обърнах се, за да видя кой е и получих силен удар в слепоочието. Последва и втори юмрук в лицето.
През това време, лицето, което бе на покрива на навеса слезе и ме атакува с ритници. Свлякох се на земята, свих се и се отбранявах.
За секунди си спомних за колегата ми Валентин Димов, който беше пребит жестоко от двама във Войводиново преди 5 години. Уплаших се и за жена ми, трите ми деца, едното от които беше бебе на 2 месеца.
От мисиите ми в Афганистан имам навика да спя въоръжен. Така и в онази нощ.
След като ударите по тялото и главата ми продължиха, аз извиках, че съм въоръжен. Предупредих, че ще стрелям, но нищо не се промени.
Тогава извадих законно притежаваното ми оръжие и произведох два изстрела във въздуха. Двамата мъже побягнаха.
Чак тогава видях, че пред къщата има кола. Вътре имаше и трети човек. Автомобилът отпраши, а единственото, което си спомням, е, че беше с хасковска регистрация.
Нападателите ми лъхаха на алкохол, според мен бяха от ромски произход.
Първото нещо, което направих, беше да отида при близките ми, които се бяха събудили и бяха много уплашени. След това подадох сигнал до 112.
След близо един час дойде полицай от Първо районно, от Пловдив. Разказах му какво е станало, обясних му за ситуацията, показах му и ударите по тялото и главата.
Каза, че ще ми се обади и си тръгна. Нито направи оглед, нито поиска документи на оръжието, не взе гилзите, не направи снимки, дори не ме тества за алкохол или наркотици. Облякох се, взех си всички документи и тръгнах към града.
От ударите в главата ми се виеше свят и ми прилошаваше. Едва стигнах до града. Дадох показания, а след това се отправих към Съдебна медицина, където ми е издадена медицинска експертиза за нараняванията”, разказа Евгени Денчев.
По думите му известно време не бил потърсен от органите на реда.
Ден след нападението обаче, доведената му дъщеря, която била само на 14 години, е споделила с майка си, че познава един от нападателите. Оказало се, че са имали интимни отношения и в онази нощ е идвал при нея.
Две седмици по-късно Евгени Денчев получил призовка от инспектор от Първо районно, че в определен ден и час трябва да се яви за даване на обяснения, във връзка с жалба срещу него.
„С адвокат посетих районното. Оказа се, че въпросните мъже, които ме нападнаха, са подали жалба, че съм ги заплашвал с убийство. Поискаха да предам доброволно пистолета си за експертиза.
В онзи ден научих и имената на двете момчета – едното е на 17 години и се казва Коко, а другото – Ангел на 23 години. Двамата били братя.
Те били разказали, че съм търсил вендета, за това че по-малкият имал връзка с доведената ми дъщеря. Още по-шокиращо за цялото семейство бе, че органите на реда поискаха да разпитат момичето и тя потвърди версията на двете момчета.
Не ни даде обяснение защо го е направила, не искаше да сподели. Единственото, което каза тогава, е че са били интимни, обичала го”, разказа още Евгени Денчев.
Той и семейството му преживява още по-голям тормоз.
„След инцидента през август, бившият мъж на жена ми започна да подава сигнали до институциите срещу нас. Започнаха проверки от агенция „Закрила на дето”, както и от НПО от Куклен.
Две седмици, след като дадохме показания, доведената ми дъщеря избяга. Търсехме я два дни, накрая я намерихме у нейна приятелка. Сподели ни, че е искала да види въпросното момиче и затова е напуснала дома ни, макар да не сме я спирали никога.
Тогава тя призна най-накрая, че е излъгала при първоначалните си показания. Обясни ни, че с момчето са имали отношения, които приключили от нейна страна. Той настоявал да се съберат, дори я заплашвал с физическо посегателство. Онази нощ през август се е опитал да влезе и да я отвлече.
Дъщеря ми дори показа чат между нея и момчето, в който се виждат заплахите. Отново отидохме до полицията, за да разкаже защо е излъгала.
Пред дознателя тя заяви, че е била готова да излъже, за да не пострадат момчетата, а причината била физическите заплахи”, разказва още бившият командос. Въпреки дадените показания, срещу Евгени се води досъдебно производство за заплаха за убийство.
„Въпросните момчета са братя, родом от Куклен. В града се запознали с дъщеря ми.
Баща им живее в Нидерландия. Големият брат е бил съден за трафик на хора именно там. Имаме подозрение, че 17-годишният е имал задни помисли към дъщеря ми.
Тя разказа, че Коко й се обяснявал в любов и я уговарял да избягат заедно.
Искал да се омъжи за нея и да отидат в Нидерлания. Мисля, че той е опитвал да я вербува за проститутка. Дъщеря ми обаче отрича”, каза Евгени.
През септември семейството е атакувано от инспектората по образование. Причината – най-голямото момиче отказвало да ходи на училище и поискала индивидуална форма на обучение.
„Беше я страх да ходи на училище заради нападателите. Виждахме ги много пъти в Куклен.
Получи се един парадокс – подвеждат ни по отговорност, че не пускаме детето на училище, като само седмица или две преди това одобриха молбата ни за индивидуална форма на учение. Вследствие на тази проверка получихме и нова атака от „Закрила на детето”.
Бившият мъж на съпругата ми е подал нова жалба, че ние държим дъщеря ни в плен и не я пускаме в училище. Това е един тормоз за нас.
Не спим спокойно през нощта, защото ни е страх да не се върнат момчетата. Имаме малко момиченце и бебе.
Доведената ни дъщеря се бунтува и ни обвинява нас за всичко.В момента живеем в един кошмар”, продължава Денчев.
Надеждата на Евгени е да излезе истината наяве. Междувременно семейството води дело за издръжка от бащата на доведената дъщеря.
„Детето е било на две години, когато се разделят с жена ми. Тогава той пребива жена ми и спрямо него е издадена ограничителна заповед.
Впоследствие заминава за Германия, пак се връща в Пловдив и пак към Европа. Оттогава не е плащал издръжка и затова се води дело.
Именно това е причината този мъж да подава сигнали срещу нас. Първата бе след нападението. Тогава ни обвини, че не можем да осигурим нормални условия за живот на децата.
След това, след като избяга доведената ни дъщеря пак жалба за тормоз, че сме заключвали детето. Имаше и още един сигнал, че не сме я пускали при него, но това е избор на дъщеря ни.
Последна бе жалбата, когато момичето премина в индивидуална форма за обучение. Отвсякъде ни атакуват и това е огромен тормоз за всички”, завърши разказа си бившият командос.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
