На 6 декември ПП-ДБ внесоха промени в Закона за съдебната власт, с които искат да бъде прекратена започналата процедура във ВСС по избор на главен прокурор. В нея единствен кандидат е и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов.
Текстовете са писани от бившите министри на правосъдието Надежда Йорданова и Атанас Славов. Вчера съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков изпадна в невнятен възторг, че с избора на Наталия Киселова за шеф на НС Законът, който ще спре избора на Сарафов, ще влезе бързо в пленарната зала.
Преди година по същото време депутатите от ППДБ побързаха да отворят шампанското. Конституционните поправки, свързани със съдебната власт, писани на коляно, бяха приети със същия възторг. Същите хора разнуваха – напук на предупрежденията на експерти и юристи, шокирани от набързо гласуваните конституционни текстове, че те са в тотална колизия с Основния закон и ще бъдат отменени. И точно това се случи, пише pik.bg.
След шампанското в ППДБ дойдоха сълзите – коалицията се срина електорално, загубвайки 300 000 избиратели. Това обаче не им попречи да продължават своя поход към разруха на държавността.
Този път отново с писаните на коляно промени в Закона за съдебната власт, които тази седмица бяха лансирани.
ППДБ искат парламентът да ги гласува незабавно, ако може без да ги обсъжда, ако трябва и на Бъдни вечер, на Коледа, та с един удар – две жертви – независимостта на правосъдието и поругаване на християнските традиции на българина.
ЕКСПЕРТИТЕ И ЮРИСТИТЕ ОТНОВО СА В ШОК
Идеите за поредната "съдебна реформа" на ППДБ са достигнали до нови дълбини, до степен, че биха прилягали на маргинална извънпарламентарна партия, но не и на втората политическа сила, при това претендираща за експертиза в законодателството, свързано със съдебната власт.
Именно заради последното, може би е добре Надежда Йорданова и Атанас Славов от "Да, България", които през 2014-2015 г. бяха част от екипа на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, а по-късно седнаха на същото кресло, да обяснят какво ги кара да се откажат от собствените си принципи за разделение на властите и върховенство на правото.
Защото предложените сега изменения на съдебния закон не просто са противоконституционни, но са и най-антидемократичните, които някой някога си е позволявал да предлага. Зад партийния лозунг "Да спрем Сарафов!" не се крие просто опит за саботаж на процедурата за избор на следващия главен прокурор – налице е и нескритото желание за тотално унищожение на прокуратурата.
СРЕЩУ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА … НА ХРИСТО ИВАНОВ
Когато преди 15 години Христо Иванов се появи в публичния дебат за правосъдна реформа, тогава като експерт от неправителствения сектор, той обясняваше колко важна е независимостта на съдебната власт от политиците.
Днес неговите следовници предлагат кандидатите за главен обвинител да се препитват в пленарната зала на парламента!
Забележете – по закон – главният прокурор е този, който иска имунитета на депутатите, ако същите са уличени в престъпление. Но според Лена Бориславова, Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Атанас Атанасов, Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова и сие, те трябвало да "изпитват" бъдещия главен прокурор. А може същото да го прави и Джейхан Ибрямов, който само преди два месеца беше хванат с предварително белязани 100 000 лв., докато си ги пъхаше по джобовете на паркинга на хранителен магазин на бул. "Цар Борис Трети".
Но да се върнем на Христо Иванов като министър на правосъдието. Неговата реформа от 2015 г. предвиди разделение на ВСС на две – прокурорска и съдийска колегия. Целта беше засилване на самоуправлението на съдийското съсловие, а оттам и на прокурорите. По искане на Иванов в законодателството бе прието, че главен прокурор се предлага от колегията на обвинителите, а председателите на ВКС и ВАС от съдийската колегия. В краен случай от правосъдния министър, но досега не е имало прецедент представител на изпълнителната власт да се намесва в кадруването по върховете на правосъдието.
Тази седмица доскорошните съпартийци на Иванов предлагат всички членове на ВСС да могат да предлагат кандидати за обвинител №1.
Какво нещо е политиката – да тръгнеш срещу собствения си лидер, принуден позорно да напусне политическата сцена след поредния банкрут на кампанията му да овладее прокуратурата.
ИНОВАЦИЯ НА ППДБ – ПРАВОСЪДИЕ НА РОТАЦИЯ
Сякаш като на детска игра ППДБ предлагат, ако няма титуляр на поста главен прокурор, председател на ВКС и ВАС, то временно управляващите институциите да се ротират на шест месеца.
Не само в България, не само в Европейския съюз, а в цял свят, съдебната власт е консервативна. Това е така по причина на нуждата от осигуряването на тежест и сила на нейните актове. Правилно депутатите от Великото народно събрание са постановили, че мандатите на "тримата големи" в съдебната власт следва да са 7-годишни, а на конституционните съдии 9-годишни.
Но ППДБ не харесва това, защото те не искат стабилни институции, а разруха – слаби власти, които биха били лесна плячка за овладяване и политическо обсебване. Заради това те искат ротация на главния прокурор и председателите на върховните съдилища – нещо подобно на ротацията на премиери в печално срутилата се сглобка. Дори и поука не си взеха в ППДБ като се видя до какво води тази безпринципна тяхна иновация в публичния живот у нас.
ДИСКРИМИНАЦИЯ, КОНЮНКТУРА И АРИТМЕТКА
Известно е, че ППДБ имат свое лоби сред съдиите в лицето на Съюза на съдиите в България. Нескритите апетити на ССБ да кадрува по върховете на Темида прозират зад предложението за тематични мнозинства, с които да се избират и главен прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Избраните от професионалните квоти членове на ВСС трябва да имат по-голяма тежест при избора на "тримата големи", дискриминационно предлагат от ППДБ.
А и чисто конюнктурно – ако президентът откажел да подпише указ за назначаването на главен прокурор, то при следващото гласуване от ВСС, трябвало да има мнозинство от поне половината избрани от професионалната квота. Последното е свързано с факта, че този ВСС е с непълен състав. С други думи – правим закон с предварително зададени аритметически параметри.
AD HOMINEN ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Отвъд конкретиката на абсурдните идеи, следва да се отбележи, че абсолютно нищо не налага тази прекомерна спешност на ЗСВ, освен, ако вносителите на преследват други цели. Основната е ясна – саботаж на избора на нов главен прокурор. След като очевидно ВСС планира да изпълни правомощието си, съобразно Конституцията и ЗСВ и на 16 януари да изслуша Борислав Сарафов, ППДБ търсят начин да блокират това. С извънредно законодателство. При това с ad hominem закон (срещу личността), което представлява шокиращ пример на антидемократично законодателство в страна член на Европейския съюз.
Другата цел, която ППДБ очевидно преследват, е да блокират възможността за съставяне на истинско проевропейско мнозинство, като ултимативно предложат подкрепата си за кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС, единствено срещу подкрепа за противоконституционно изменение на съдебния закон. Вместо да се работи не просто за мнозинство от над 120 гласа, а за квалифицирано мнозинство от 160 гласа, за да се стартира най-накрая изборът на нов Висш съдебен съвет и нов Инспекторат на съдебната власт, ППДБ пробват да въвлекат и съдебната власт в бездната на разрухата, в която очевидно се намира парламента.
ЗАКОН ЗА СПАСЯВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ ЗА КОРУПЦИЯ
От няколко месеца в Министерство на правосъдието работна група обсъжда активно проект на изцяло нов Закон за съдебната власт, който в пълнота да отрази позициите на пряко засегнатите от този структурен закон, а именно действащите магистрати.
В този смисъл, опитите на една политическа сила за ad hoc законодателство за пореден път би провалило опитите за реална реформа в правосъдната система. Когато предлагаш законодателно изменение, засягащо управлението на съдебната власт, най-малкото, което се изисква, е становище от пряко засегнатите органи. В случая – Висш съдебен съвет, прокуратурата, съдилищата. Дали Надежда Йорданова и Атанас Славов, като бивши министри на правосъдието, съзнават колко жалки изглеждат в настоящата ситуация на безгласни изпълнители на поръчението на скритите автори на този пошъл опит за законотворчество.
Вносителите от ППДБ няма да дадат обяснение – кой точно е автор на проекта им, макар това да е съществен въпрос, с оглед на тоталния обрат в принципните им позиции. Години наред да си защитавал тезата за независимост на съда и прокуратурата от политиците и в един момент да предлагаш депутатите да препитват кандидатите за главен прокурор е ярък пример за липса на елементарна принципност и морал.
Всъщност, съдържанието на предложените текстове най-добре говори за авторството им – кръгът от олигарси, техните съдии и НПО-активисти, една конкретна адвокатска кантора, мрежата от пропагандни медии-бухалки и шепата останали професионални протестъри. С тази разлика, че вече никой не им вярва. Преди години успяваха да съберат пред Съдебната палата по няколкостотин, дори хиляда души, а сега трудно успяват и 150. Все лица, които не искат работещо правосъдие, защото може да се окажат негови клиенти. За корупция например.
А точно, защото този антидемократичен законопроект засяга структурата на една от властите в държавата – съдебната, прави ултимативното искане на ППДБ за спешно разглеждане на проекта им за ЗСВ абсолютно несъстоятелно. Освен, ако не търсят оправдание за взривяване на политическия дебат по евентуалното формиране на мнозинство за управление в рамките на 51-то Народно събрание. И това изобщо няма да е за първи път.
Бившият депутат от ГЕРБ и председател на Конституционната комисия в 49-тия парламент Радомир Чолаков многократно разясни през последните месеци, че одиозната поправка на основния закон от 2023 г. се е случила, именно заради ултиматумите на ППДБ и пропагандното клише, че "ако не подкрепяш съдебната реформа, значи си корумпиран и си част от мафията…"
КРАЙ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО ОТ ЕВРОПА
Проблемът с настоящия проект на ЗСВ не е единствено, че е противоконституционен, насочен срещу конкретна личност, антидемократичен и нарушаващ принципа за върховенство на правото, чието спазване е задължително за страната ни като член на Европейския съюз.
Съответно България може да се окаже нарушител, с всички последици от това, включително блокиране на европейското финансиране. ППДБ за пореден път извършват действия срещу правосъдието, заради които страни като Полша и Унгария, бяха остро критикувани и дори заплашени от санкции от Европейската комисия.
С единствената разлика, че у нас тези действия се извършват от либерални кръгове, а във Варшава и Будапеща от консерватори. Но колкото и лицемерно да подхождат прогресистите в Брюксел към законодателните безобразия, които ППДБ отново лансират, ЕК не може вечно да толерира подобни антидемократични прояви, удобно прикрити зад клишето "реформа". Просто защото и Европа днес е различна. А въпросът доколко "Продължаваме промяната" е проевропейска партия все повече ще се задава. А това пък все повече тежи на "Демократична България".
Разумните юристи биха припомнили на развилнелите се законотворци от ППДБ, че с проекта си за промени в ЗСВ нарушават поне два документа на Съвета на Европа, по които България е страна – декларацията от Бордо от 2009 г. и Римската харта от 2014 г. Първият документ е приет от Консултативните съвети на европейските съдии и прокурори, а вторият от този на европейските обвинители.
"Прокуратурата е независим орган, съществуването на който следва да се основава на закона във възможно най-висока степен. В демократичната държава нито парламентът, нито който и да било правителствен орган не трябва да се опитва да оказва непозволено влияние върху дадени прокурорски решения, взети във връзка с отделни дела, с цел да определя как следва да се провежда наказателното преследвана във всеки конкретен случай или да ограничава прокурора при променянето на решенията си. Независимостта е изключително важна за осигуряването на възможност на прокурорите да изпълняват мисията си", пише в декларацията от Бордо.
"Независимостта на прокурорите – която е от съществено значение за правовата държава – трябва да се гарантира от закона, на възможно най-високо ниво, по начин,подобен на този на съдиите. Европейският съд по правата на човека счита,че енеобходимо да се подчертае, че "в едно демократично общество, както съдилищата, така и разследващите власти, трябва да останат свободни от политически натиск", гласят пасажи от Римската харта.
Тези цитати ясно показват, че ППДБ не просто търсят начин да саботират избора на главен прокурор, а изпълняват друга много по зловеща задача – да рушат институциите и държавността, застрашавайки демокрацията у нас.
Единствената преграда пред това е мнозинството в парламента да прояви разум и политическа зрялост, като прати в небитието пасквилния проект на ЗСВ, защото противното неминуемо ще превърне ги превърне в плячка на амбицията за еднолична власт и диктатура на "бащата" на "Промяната".