Делян Пеевски взима най-силния коз от опонентите си, а партията му ДПС – Ново начало, е с много висок заряд, ще изненада на следващия вот. Това гласи анализ на Института за стратегии и анализи.
Институтът публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец ноември 2024 година под заглавие: БЪЛГАРИЯ СЛЕД СЕДМИТЕ ИЗБОРИ – ПАРЛАМЕНТАРНАТА СИСТЕМА ПОД ВЪПРОС.
Политическата криза прерасна в блокаж. Цял месец водещата институция – Народното събрание, въртя на празни обороти, като постави антирекорди при опита да избере председател.
Българските граждани получават посланието, че едва ли не държавата може да функционира и без Народно събрание, което може да е стъпка към разграждане на настоящата политическа система.
Институциите са делегитимирани, като в тази картина започва да се вписва и парламентът.
Никога в най-новата ни история рискът от делегитимация на НС не е бил толкова голям, като основание за тази теза ни дават редица събития, разиграли се през месеца. За първи път в Конституционния съд постъпиха пет искания за касиране на изборите. КС ги обедини и ги допусна до разглеждане.
Към всеки иск има данни и доказателства, като техният сбор може да се превърне в лавина.
Съставянето на редовно правителство се превърна в политически сюжет с фарсови характеристики и без логически нишки.
Според ИСА това уплътнява хипотезата, че зад публичните изявления стоят интереси, на които партиите и лидерите не дават гласност; че декларациите им не са почтени и искрени; че желанието за редовно правителство се обвързва с толкова тежки условия, че реално го минира.
Голямата въпросителна пред легитимността на изборите и на 51-ото Народно събрание прави още по-труден процесът за съставяне на правителство. Над едно евентуално мнозинство е надвиснала опасността от преформатиране или нови избори. Казано направо, поведението на партиите е с едно наум спрямо възможността да се гласува отново и видимо съдържа предизборен елемент.
Във времето на геополитически трансформации и при тежка политическа криза в страната България се нуждае от стабилно правителство, което да консолидира обществото максимално, да има реформаторски кураж, като в същото време не дава знаци за остри геополитически завои.
След седмите избори необходимостта от правителство с този профил е още по-голяма, очакванията това да се случи – още по-малки.
Преди откриването на парламента Бойко Борисов лансира формулата на кабинет с мандата на първата политическа сила – ГЕРБ. Тя е за четворна коалиция заедно с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Сътрудничество с останалите парламентарно представени сили Борисов зачерта с ясната категоричност, че няма да работи с „двете ДПС“, с „Възраждане“ (по идеологически причини) и с МЕЧ.
Декларираният от него отказ от номинацията за премиер и думите, че ще върне първия мандат, постави останалите политически сили в трудна ситуация – всички са наясно, че без първата политическа сила е невъзможно управление и в същото време – седмата политическа сила поставя условия на първата, кой да бъде нейният кандидат-премиер.
Това е тотален отказ от следване на парламентарните норми и традиции.
Всъщност отличителната черта на едва проходилото 51-ово Народно събрание е именно отказът да се следва традиционната парламентарна демократична практика. И това доведе до хаос в залата и до безпринципност в излаганите позиции.
Големият политически дебат, воден по правило от лидери, се разпадна до дребнотемие, до вербални престрелки в медиите, до монолози и опорни точки по селектирани от пиарите въпроси.
Всичко това води до ИЗВОДА, че заявленията за редовно правителство са бутафорни, независимо от високите рискове при провал на неговото създаване.
Проблем на политическото лидерство в момента е загубата на доверие както в обществото, така и между самите политически субекти, и оттам отказ от диалог между тях. Поставянето на предварителни условия минира по същество провеждането на такъв диалог. Лидерите не искат да си говорят очи в очи.
ГЕРБ-СДС като монолитна партия и далеч по-обиграна от ПП-ДБ прави ходове, с които ги поставя в шах.
Топката в полето на десницата се разиграва така, че вече стават видими сериозните разногласия в ПП-ДБ, които поставят под въпрос единството на коалицията.
ПП-ДБ изпусна вълната, която я направи първа сила, оттам нататък трендът в подкрепата ѝ тръгна надолу, а в рамките на управлението „Денков“ допусна мащабни грешки, особено на парламентарния тепих. В желанието си да ги преодолеят лидерите на коалицията влизат в спирала от грешки – отричане от едни, съюзяване с други – и всичко това на безпринципна основа.
Ако председателят на Народното събрание не бе сред потенциалните служебни премиери, от които президентът Радев да избира титуляр, кризата в парламента щеше лесно да бъде решена.
И тук стана видим вторият план на провокирания парламентарен тупик – да бъде избран такъв председател на парламента, който Радев би си харесал за бъдещ служебен премиер на мястото на Димитър Главчев.
Залогът на битката за председател на Народното събрание бе следващата служебна власт, а оттам – и евентуалната редовна власт след нови избори. В този смисъл Радев играе с двама кандидати – Силви Кирилов от ИНТ и доц. Наталия Киселова от БСП.
Партийните елити се движат по линия, която се разминава с интересите на избирателите. В голяма степен – и на собствените им избиратели, съставляващи твърдите ядра.
Високото недоверие към честността на изборите ни води до извода, че в критичен и кризисен момент водещите партии тласкат страната към пропастта, каквато биха могли да се окажат новите избори.
Коалиционната култура на българските партии клони към нула.
Конфронтацията вече е по толкова много – и все ключови линии, че заплашва системата с взрив.
Разделенията се увеличават – ако през 2020 година основният кливидж бе по линия на корупцията, около две години по-късно към него се прибави оста Изток-Запад (с началото на руската инвазия в Украйна), а сега на дневен ред е и въпросът за честността на изборите, както и легитимността на институциите.
Отнесени едновременно към едно общество това е драматично разделение, което може да го разгради.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че последното разделение с драматичен характер може да бъде парламентарна или президентска република.
Конституцията – такава, каквато бе приета в началото на 90-те години, вече не отговаря на абсурдните казуси, в които се заплете политическият ни модел.
Оттук до един популистки зов тя да бъде променена дистанцията се скъсява с всеки предсрочен вот и всеки нов парламент.
Развитието на политическата криза неминуемо ще стигне до точка, в която президентът Румен Радев задължително ще е на ход.
Той би имал шанс да влезе отново в голямата политическа игра, ако Конституционният съд се произнесе достатъчно бързо (преди евентуални нови избори) и в негова полза по отношение на служебните кабинети.
Втора възможност би била Радев да излезе със своя партия на терен, което ще вкара нов играч при едни парламентарни избори. Отложеният старт на партията обаче подсказва и вариант за президентска република – тема, която винаги е изплувала в моменти на яростно политическо противопоставяне. Това дава много повече власт на държавния глава и докато преди време предложението не събираше подкрепа сред висок дял от българските граждани, политическата криза сега провокира към преобръщане на нагласите.
Според ИСА амбициите на Радев са да изиграе точно този ход в момент, когато политическата среда до голяма степен му гарантира успех. Подчертаваме обаче, че това е рисков ход, за който все още няма достатъчно добри условия.
Предупреждаваме, че натрупването на прекалено много очаквания може в крайна сметка да постигне обратен ефект.
С атаката срещу ПП, ДБ, Христо Иванов се удрят носителите на така нареченото соросоидно влияние през американските фондации, които десетилетия имаха сериозно влияние върху българската политика и фактически продуцираха настоящия хаос в системата.
Със смяната в Белия дом ПП и ДБ губят монопола върху връзките с Посолството, разбирай американското. И това ги прави нервни.
За ГЕРБ е важно да показва, че може да работи с която и да е американска администрация и тя точно това прави – демонстрира, че отношенията с Тръмп и републиканците не са проблем и диалог е имало и ще има.
След последното раздаване на картите от българските избиратели „Възраждане“ държи „Черен Петър“ и от никого не е желан партньор за съставяне на правителство.
Евроскептичната и проруска партия няма конкуренция в този сегмент, но въпреки това рейтингът й е със стъклен таван. Засега. „Възраждане“ може да стане първа сила или кордонът за коалиция около нея да падне при радикално преобръщане на геополитическата карта или военна ескалация.
ДПС – НОВО НАЧАЛО е готова за избори и този факт може да се окаже ключ към въпроса дали ще имаме редовно правителство или страната ще тръгне към поредния парламентарен вот.
Митингите пред Народното събрание нямат за адресат само Кирил Петков, на когото бе показано много ясно, че избирателите на партията не са фантоми. Посланията са в различни посоки, които внасят нови елементи в българската политика. Най-важен от тях е разбиването на монопола, който така наречената „градска десница“ има върху публичните протести.
Стана ясно, че този инструмент за въздействие може да бъде използван и от ДПС – НОВО НАЧАЛО, като по този начин блокира ентусиазма на традиционния протестен сегмент, много деен на жълтите павета в столицата.
Пеевски взима най-силният коз на опонентите си от ПП-ДБ. ДПС-НОВО НАЧАЛО има възходящ електорален заряд и ще поднесе нови изненади на следващите избори.
Водещата политическа фигура на АПС – Ахмед Доган, е в период на политически залез – факт, който намира доказателство и в атаката, която Пеевски предприе. Думата на Доган не тежи както преди, авторитетът му е подкопан от дългото публично отсъствие, което миналото му на мит от българския преход не компенсира.
За БСП ситуацията е специфична – първо, трябва да се осмисли наследството на Нинова (идейно, организационно) в момент, когато тя силно атакува новото ръководство; второ, трябва да се определи спрямо всички разделителни линии, които пронизват политическото пространство и обществото (Изток-Запад, статукво-промяна, консерватизъм-неолиберализъм и др.); трето, да намери мястото си в дебата след вота; четвърто, да се подготви за евентуален нов парламентарен вот; пето, да организира избора на нов партиен лидер.
Към този момент БСП е партията, която паралелно трябва да свърши много задачи, за да има шанс да участва успешно в решаването на голямата политическа криза в България и да предотврати мини криза в самата партия.
„Има такъв народ“ утвърди имиджа си на пропрезидентска партия, която умело съчетава своите интереси и интересите на президентската институция.
МЕЧ („Морал, единство, чест“) е поредната партия, чийто профил остава неясен, въпреки всички претенции за бунтарство срещу статуквото и корупцията, за принципност и морален интегритет.
Смяната на властта в САЩ натовари анализите с очаквания за фундаментални промени в подходите при решаване на многобройните международни проблеми. Това ще засегне повечето региони в света, но в по-различна степен от очакваното, предвид обективните дадености и характерните за предизборните амбиции преувеличения и заявки. Единствено сигурно е обаче, че всички ни очаква един продължителен период на бурни събития в световната политика, политиката за сигурност и икономическите регулации.
Категоричността на победата на републиканския кандидат елиминира рисковете от политическа нестабилност, от която пазарите се страхуват.
Намаляването на данъците се очаква да имат ефект върху един по-висок икономически растеж в САЩ, който би бил източник на по-висока финансова стабилност.
Размяната на удари първоначално с американски и британски ракети със среден обсег и след това с новата руска ракета „Орешник“ драстично променя характера на конфликта в Украйна.
Използването на такива оръжия е счупване на обявени и възприети бариери. Свидетели сме на срив на международни норми и договорености, на унищожаване системата за международна сигурност и тласкане на целия свят към глобален конфликт. Остават само стъпки до момента, в който страните ще са готови да изстрелят и ядрени оръжия. Може би първоначално не под формата на пряк военен удар, а под формата на тест, демонстрация, но бариерата пред ядрените атаки ще бъде преодоляна. След това ще има само глобална война.
В Запада преобладава мнението, че Русия не би посмяла да премине към ядрен вариант на конфликта. Предоставянето на все по-мощни оръжия с далечен обсег на Украйна и промяната в ядрената стратегия на Русия обаче, правят все по-вероятно предупрежденията на Путин да бъдат реализирани. Такъв опасен подход на Запада поражда подозренията, че определени сили искат да предизвикат Москва към изпреварващи ответни действия, за да бъде обвинена в предизвикване на пряк сблъсък между НАТО и Русия.
