Общото между селата без жители е липсата на път. Не знам кое изчезва първо – хората или пътят, или двете изчезват едновременно. Дали хората си тръгват, защото нямат път към дома или пътищата изчезват, защото вече никой не върви по тях?
Село Карвуна в община Балчик няма жители. Някога в него са живеели 350 души, сега живеят … 0.
Път до там също няма, но има Държавна психиатрична болница. Функционираща. Не знам как работещите в нея стигат до това място. Не знам и как близките на болните ги посещават за свиждания. А такива има всеки ден от 10 до 14 часа, по преценка на лекаря. Не знам как линейка стига до тук и дали изобщо тръгва, пише pronewsdobrich.bg.
В болницата, според табелата на входа, се настаняват хора със зависимости, такива за продължително лечение (каквото и да значи това) и болни с остри психози и активна белодробна туберкулоза. Не съм чела по-страшна табела. Звучи ми, като приют за обречени души.
Пейзажът в селото
Усещането ми е същото. Пейзажът наоколо е достоен за филм по роман на Стивън Кинг. Мрачно, усойно и занемарено място, към което дори пътищата не искат да ви отведат.
Скорошна проверка в Държавната психиатрична болница показа, че положението вътре е също толкова безнадеждно, колкото и пътят до там. Няма нормални условия, няма достатъчно персонал, няма храна, няма надежда.
Според доклад на Омбудсмана на Република България от 2023 година в Държавната психиатрична болницата в Раднево в стая от 20 квадратни метра живеят 8 души. Това означава, че всеки от настанените живее на площ от 2,5 квадратни метра.
Според наредбата за хуманно отношение към животните, минималната изискуема площ за мъжки разплодник (коч) е… 2,5 квадратни метра и това е изискване, за което се следи стриктно и няколко институции мерят и замерват спазва ли се то. За хората обаче изисквания няма. Тук храноденът е 3 лева, а лекарствата на ден струват 2 лева.
Как се очаква някой да се излекува в такива условия или никой не го очаква…
В болница, построена в Одрин през 1488 година, са лекували психичноболните хора с музика с определени вибрации, шум на вода, аромати, физически и артистични занимания.
В Държавната психиатрична болница, 536 година по-късно, болните пристигат тук, като на крайна гара, за да доизживеят дните си зад решетки.
Жителите на село Карвуна са изчезнали, изчезва и пътят до там. Само Държавната психиатрична болница е останала и като “черна дупка” в края на пътуването, поглъща надеждите на болните и техните близки.
Не искам да знам какво изпитва болен човек, пътуващ към тази болница. Не искам да знам какво изпитват близките му, които са принудени да го изпратят там. Не мисля, че на някого, който измине този път и попадне в такава болница, му остава надежда за завръщане.
Добрата новина е, че се очаква подписване на споразумение за ремонт на отсечката Сенокос – Карвуна – Храброво с пари от държавата. Общата дължина е 9 километра.
Малко светлинка
Това няма да излекува болните, няма да ги нахрани, няма да подобри условията в болницата, но може да върне надеждата и да донесе малко светлинка в това мрачно и забравено от държавата място.
Може пък да стане чудо и с появата на пътя да се появят хора, надежда, грижа… Може да се появи и държавата. Да пристигне по новия път, за да се погрижи за изгубените души, които е скрила и забравила, вместо да се държи хитлероподобно по площадите.
Не знам кое изчезва първо – хората или пътищата, но знам, че липсата на път до хората, води до безпътие, а това ние го знаем най-добре. Живеем в него толкова отдавна, че не знам ще успеем ли да намерим пътя за завръщане преди да е изчезнал.
Не знам кое изчезва първо…