Държавният глава на всяка демократична страна не действа по симпатии и по политически пристрастия, освен ако не обслужва цели, които не са свързани с националната цялост.
Това пише в свой коментар политологът Цветанка Андреева.
Вижте останалата част от анализа:
С нежеланието си да покани ДПС- Ново начало на консултациите за съставяне на правителство, Радев преди всичко демонстрира, че не зачита легитимността в политиката на стотици хиляди избиратели и то от преобладаващо малцинство. Първата конституционна роля на президента е да представлява единството на нацията, а без българските мюсюлмани този принцип е драматично нарушен.
Радев вече не крие, че съвсем обяснимо предпочита да легитимира Ахмет Доган и да приеме неговото АПС. Те са стратегически партньор в опита му да сформира парламентарно мнозинство в своя изгода.
Президентът доказано добре работи, лансира и награждава хората от бившите комунистически служби, а принадлежността към бившата Държавна сигурност е положителна атестация пред Радев, а не повод за тревога. Политическата му хигиена тук е нулева.
Силата на Радев, призван да е обединител на нацията и пазител на Конституцията е подронена от този акт на отказ. Зад него прозира
страх да се срещне очи в очи
с основния си опонент. При евентуално среща с ДПС- Ново начало, дори и без Пеевски Радев може публично да получи неудобни въпроси свързани с корупционни практики. Затова и предвидливо отстракира ДПС.
Евразийският остракизъм на Радев свързан с български партии и лидери съвпада не за първи път с действията на Продължаваме промяната. Синхронизацията в техните стратегии е все по-натрапваща се. ПП разбиха евроатлантическото ядро в Парламента и взривиха възможността да се сформира кабинет.
Тази радикализация обслужва плановете на президента. На пътя на политическата му амбиция застана именно Ново начало, така че личен интерес на Радев е да минимализира влиянието им, но това е спорно и почти невъзможно. Битката между евроатлантически ориентираното ДПС и евроскептика Радев вече е започнала.
И колкото и държавният глава да бяга, чрез процедури от сблъсъка си с проевропейските сили в България, представяйки се отново за умерен патриот играта му няма да е толкова лесна, като спечели втория мандат. Политическите лидери, за разлика от президентите се сражават на полето на изборите. Там Радев ще бъде следен под лупа да не разиграе за пореден път „румънска стратегия“ този път с партиен проект.