С Росица се заговорихме на едно гости. И стана така, сякаш се отвори кутията на някой магьосник и оттам започнаха да излизат чудни истории и срещи.
Росица Дучесне е флейтистка. Свирила е в наш голям симфоничен оркестър. Когато идва промяната в 1990г, двамата с мъжа й, също музикант, решават да заминат за Куба с детето им още бебе.
– Къде ли не съм пътувала. Връщаш ме във времето, което отдавна отлетя. А сякаш е било вчера.
Животът е едно чудо.
флейтистката Росица Дучесне
Ще ти разкажа когато бях съвсем млада и отидох да се явявам на конкурс в Швейцария. Бях спечелила двата тура, оставаше третият. Ама парите ми свършиха. Тръгвам да намеря сградата на ООН, да търся българина, Николов се казваше, който ни представлява там. Намирам го, а той:
Тук всички идват при мен като закъсат. Какво ме засяга вашия конкурс!? А аз: Стигнах до последния тур и какво да си тръгна, така ли? Искам да спечеля! Но като не може, не може.
Прибрах се. Мисля, мисля и решавам: карай Роси направо при журито. Казвам им, така и така, не ми стигнаха парите да остана за третия тур. Те звънят в нашето посолство в столицата Берн. Конкурса се провеждаше в Женева.
От посолството разбрани излязоха хората, преведоха ми пари. Техни лични ли бяха, на посолството ли, не знам, но аз свирих на третия тур и спечелих. Станах лауреат. Такава си бях. Гонех си нещата до край. От Женева ми тръгнаха успехите.
Сега ще ви кажа как се запознах с Кенет Кларк.
В България по време на соца се излъчваха по телевизията сериите за световна култура, които се водеха изключително занимателно от английския изкуствовед Кенет Кларк. Беше известен по цял свят. Хората не пропускаха тези предавания.
Беше 1984 г. Имах турне вШри Ланка. Бях солистка. След края на концерта, при мен лично се появи Кенет Кларк.
Каза, че съм свирила прекрасно.
Покани ме на другия ден в своята светая светих, работния му кабинет. Подари ми книгата си „Цивилизацията”, току що отпечатана. Написа ми специален автограф.
За пръв път видях компютри. Имаше пет, шест в помещението.
Той направо от тях си изпращаше статиите. Бях много впечатлена докато ми обясняваше как става.
На друг концерт, имах знаменателен случай. Един импозантен мъж не пропускаше нито един от концертите ни в Шри Ланка. Бях солистка. Сядаше всеки път в специалната ложа. Бързо разбрахме, че това е самият световен магнат –Кралят на каучука. Докато се кланях, отвсякъде към нас летяха цветя, включително и от магната, а аз си мислех:
Ех, да можеше сега магнатът да ме уцели наместо с букети, с диаманти! Такава си бях, какво ли не си въобразявах.
Но именно магнатът пристигна специално на летището, за да изпрати музикантката, както се изрази. Подари ми огромна кутия пълна с най-хубавия чай, който се подготвял специално за Датската кралица. Дълго пих кралския чай.
Когато пристигнахме с мъжа ми и сина ни в Куба, веднага влязохме във всекидневието на тяхната филхармония. Бях призната за солистка на Хаванската държавна филхармония.
Нямаше време дори да се аклиматизираме. Не се мина много, започнахме разправии с мъжа ми и джан-джун, разведохме се. Той се върна в България, не му понесе Куба, но аз останах със сина ми.
Там ме приеха за член на клуба на техните музиканти, артисти и писатели Беше по времето на Николас Гилен, кубински поет и общественик, който преведе Христо Ботев в Латинска Америка. А през 80-те години бе станал носител на най-голямата Международна българска награда за литература „Христо Ботев”. Италианците вече го бяха наградили с отличието „Виареджо” в Рим.
С Николас Гилен си пиехме мохитото на една маса. Беше възрастен, но разказваше истории с голяма емоционалност. Истории, каквито само в Латинска Америка можеш да чуеш, толкова интересни. Често ме подканяха да свиря, веднага го правех, сякаш точно това съм чакала.
Идваше често писателят Марио Бенедети. Бяха го изгонили от Уругвай и го приюти Куба.
А познай сега кой беше почетен председател на клуба? Самият Габриел Гарсия Маркес. Тогава в деветдесетте години на миналия век по лична молба на президента на Мексико Карлос Салинас неофициално Маркес бе посредник в преговорите между американския президент Клинтън и Фидел Кастро.
Когато Маркес влизаше в клуба, около него ставаше навалица. Беше с вечна усмивка и готов да разкаже някаква пикантерия. Един път каза, че на Международните срещи на писателите в София се почувствал притеснен от похвалите. И че по принцип не издържал да получава награди и хвалби.
На Хаванската филхармония, диригент бе Мануел Дучесне. Същият този Дучесне, когото съдбата ми бе отредила да ми стане втори съпруг.
Маноло Дучесне, който е бил адютант на Че Гевара през времето на тяхната младост. Тук е главен диригент на Кубинската национална филхармония
Щом се погледнахме и сякаш се познавахме от много отдавна.
Един ден след концерта, диригентът ме вика да ме изпрати. Стои напет пред мен –смесица от пуерториканец и майка французойка. Докато ме возеше, само ме поглеждаше усмихнат. Като стигнахме, той спря колата и замръзна. Веднага се прегърнахме.
В Куба природата е такава, че всичко сякаш наоколо те моли за любов. Там хората си говорят такива прекрасни думи, дето тук и в Европа не можеш да чуеш. Или едва ще се претърколят през устата на мъжа. Всеки ден чуваш даже от непознати докато минаваш по улицата колко си красива, че приличаш на цвете, а на една жена колко й трябва. От думите е всичко.
Чувствата са думи! Аз загубих ума и дума. Бяхме влюбени, ама влюбени!!! Започнахме да се срещаме почти всеки ден. По онова време беше много трудно кубинец да се ожени за чужденка. Но му издадоха разрешително.
Първото, което ме втрещи когато почнахме да живее заедно, че Мануел е бил адютант на Че Гевара по времето на революцията. Това направо ме побърка. Моят Дучесне е бил съвсем млад и го е гледал предано в очите, всичко е попивал.
И днес Че Гевара е обожаван по цял свят, а представете си когато е бил жив. Той е като олтар за Южна Америка. Напомня ми за нашия Васил Левски. Ако не бяхме такава малка държава Левски щеше да е световен кумир. Нали знаете какво означава ЧЕ? Както в българския е „бай” – Бай Гевара, това е най-уважително обръщение към по-големия.
Дучесне беше достоен човек. Много образован. С десет години по-голям от мен. Страшно бях влюбена.
Дучесне не беше красавец, но имаше такова силно излъчване и усмивка, които те карат веднага и ти да се усмихнеш. Когато един мъж има нежни ръце, плам към теб, красиви думи с които те нарича, никакви други неща не са нужни на една жена да се влюби до уши.
Пазеше изписан лист от Че Гевара като скъпоценност, не даваше никой да го докосва. Дневникът на Гевара е бил иззет от генерал в Боливия, когато го залавят и дълги години не е видял бял свят.
Дучесне беше следвал музика при Игор Маркевич, композитор и пианист от стар руски род музиканти. Маркевич бе светило!
Казваше, че дължи много на учителя си. Тринайсет години живяхме женени с Мануел Дучесне, детето ми израсна с него.
В Куба имам много плочи със записи на мои изпълнения в „Егрем“. Сега са презаписани на компактдискове. Продават се в Канада от „Полиграм“.
Тук му е мястото да кажа защо се преместих в Мексико.
Аз се влюбвам в личности. След тринайсет години брак с моя Маноло, той взе че се влюби в младата си секретарка. Моята баба ме посъветва да изчакам две години, че ще му мине. Чаках, но не му мина. Така че се разведохме.
Сърцето ми плачеше. Хем плача с часове, но не мога да кажа пред никого че страдам. Български инат. Със софийския духов оркестър тръгнах за Мексико. Исках да съм по-далеч от любимия ми мъж.
Взимах по шест милиона песо месечно и имах чудесна работа на преподавател в тяхната консерватория. И останах там.
След години се срещнахме с моя Маноло. Вече не беше така слаб както когато се обичахме и когато се оженихме двамата. Даде ми с усмивка своя снимка да не го забравям. Като че ли можех да го забравя. Ето тази, дето сега ви давам за отпечатване. Пак ми написа стихотворение –такива са си, поетични. И стихове ще ти декламират по цял ден.
Ще ви разкажа и за Хорхе Луис Прац – сега е световна звезда. А по онова време беше дете, което идваше да си играе в двора вкъщи и да чака докато сготвя. Седне направо на пода и яде ориз. А ориза загорял на дъното.
„Най-обичам вика Хорхе , да обирам загорялото на дъното на тенджерата.
Свирих по късно с него в Мексико. Прац вече бе пораснал и станал прочут. Свиреше с Нацоналната мексиканска филрхармония. Но по душа си бе останал същото дете.
Един път му казвам: Хорхе, всички бягат от Куба. Ти защо не отидеш някъде в Европа за големи пари. Ще те грабнат веднага.
А той: никога няма да отида, няма да изоставя Куба. Да не съм луд. Най-хубавите рояли ми е дала Куба. Пратиха ме да уча в Париж. Куба ми е дала всичко, за да стана пианиста, който съм сега. Цялата интелигенция си е в Куба. Никой не е избягал.
Разбрах, че кубинецът ще остане цял живот предан и благодарен на Куба.
А аз отидох и се явих на конкурс в Тулука и там от седем кандидати флейтисти аз спечелих мястото.
Имала съм и моменти на отчаяние. Но винаги съм се изправяла. Помня в Европа бях останала без работа. И бях много гладна. Отидох по големите магазини, където раздават да пробваш от нови продукти, които продават. Така се нахраних.
Един поляк, наблюдателен, ми вика, ела да паркираш коли на богатите, които идват да обядват в големите полски ресторанти. Нали съм си бях добър шофьор. Така не останах гладна.
В Южна Америка хората са други и най-бедният ще ти даде хляб ще ти помогне. Няма да те остави, отмине.
Малдивите, Карибите… Знаеш ли какво е? Рядка красота. Да се потопиш в тази вода, прозрачна с рибки бели, белоснежни, сребърни, розови, блестят покрай краката ти. Мога да кажа, че съм видяла света.
Ако питаш мен, Азия е бъдещето. Тя е един друг свят. Много обичах Азия. Пътувала съм в самолет с клас махараджа. Сега ще ти разкажа – не елит класа, а направо махараджа, по лукс от това няма. Червено килимче дълго три метра те отвежда към самолета а там те чакат чудеса като при „Малкият Мук“ Такива аеробуси има между арабските държави! Ех, спомените…
Но ти благодаря, че ме върна в едно време когато целият свят беше пред мен и успях да му се порадвам.
Савка ЧОЛАКОВА