Месец преди един от най-големите християнски празници си говорим с харизматичната Руми Коцева. Повод е нейният творчески юбилей, който тя ще отбележи с два прекрасни коледни концерта. В тях ще изпълни световни коледни класики, но на български език, като преводите са изцяло нейни. За вдъхновението, за трудностите и гордостите в живота, предлагам ви споделеното от нея.
– Руми, отбелязваш тази година 45 години на сцена. Период, достоен за възхищение и определението “творческо дълголетие”. Ти ще ми кажеш рано ли е още за равносметка, но какво ти дадоха и ти взеха тези години на сцената?
– Сцената е голяма притегателна сила! Лесно е да се качиш, но е трудно да се задържиш. Трябва наистина много да си обичаш професията, за да се справиш с всички трудности и предизвикателства. А те са много! Хората ни виждат на сцената и си казват “Ей, блазе им! Пеят си, получават си парите… живот си живеят!”. Обаче те виждат само върха на айсберга.
За да стигнеш до голямата сцена, ти трябват години на обучение и подготовка. А за да останеш на нея, се подлагаш на много лишения, трябва дисциплина за поддържане на гласа и общото здраве, трябва ти силен характер, за да се пребориш с конкуренция и недоброжелатели, трябват ти средства за поддържане на външния вид, за костюми, козметика, гримове, трябва ти късмет, за да попаднеш на подходящи композитори на твоите песни, поети, аранжори…
Следват записи, издаване на плочи и дискове, снимки… и през цялото това време – непрестанни пътувания… Не е лесно, наистина! На мен тези години на сцената ми дадоха някои от най-щастливите мигове в живота ми, музиката ме заведе да видя прекрасни места по света, срещна ме с много чудесни музиканти и прекрасни хора и приятели. А какво ми отне? Отне ми времето, което можех да отделя на дъщеря си, да прекарам с моето семейство и най-близки хора. Надявам се да ми го простят!
– Кое е било твоето вдъхновение през тези десетилетия и имало ли е момент, в който си искала да се откажеш?
– Вдъхновение ми бяха всички хубави песни, които слушах, и всички тези големи певци, които ги изпълняваха. Искаше ми се и аз да имам такива песни в моя собствен репертоар.
Никога не е имало момент, в който да съм искала да се откажа
Обаче имаше няколко години (след промените), които бяха много трудни. “Естрадата” беше изместена от “чалгата” и изпълнителите от моето поколение бяхме изтикани на заден план – нямахме участия, нямахме изяви, нямахме средства… някои от колегите смениха професията. По това време бях солистка на Естрадния оркестър на Ансамбъла на Строителните войски и ние все пак имахме служебни концерти и някакви заплати. Аз се спасявах и с периодични пътувания в чужбина, имах ангажименти за самостоятелна шоу програма с оркестър и балет. Съпругът ми Толи Апостолов ръководеше оркестъра и хем правеше аранжиментите, хем свиреше, хем се справяше с всички трудности по пътуванията. Хубавото беше, че бяхме винаги заедно.
– Смяташ ли, че твоите родители, като творчески личности, са предопределили и твоя път в тази област?
– Разбира се, музикалните наклонности идват от семейството. Баща ми, Златко Коцев, беше музикант, диригент, композитор. Той е създателят и първи главен художествен ръководител на Ансамбъл “Пирин” – Благоевград. Майка ми пък пееше. И въпреки че от малки ни пращаше на уроци по пиано – и мен, и брат ми, той не ни насочи към тази професия. Аз завърших Немската гимназия в София, после следвах в Лайпциг (ГДР) “Културология и музикознание”, а брат ми завърши ВИФ. Но по неведоми пътища впоследствие музиката привлече и двама ни – аз станах певица, а брат ми – композитор – пише песни за мен и други изпълнители.
– Разкажи ни някой твой ярък спомен, независимо дали с родителите ти, на сцена, с приятел, който може да кажеш, че те е “дамгосал”, събудил или променил?
– Имам много ярки спомени – и от сцената, и от живота. Например още като се появих, при мен дойде Васил Найденов и ме покани да запиша вокали на песните в първия му албум
Много беше вълнуващо. После имах участия в международни фестивали и конкурси – в Сопот (Полша), в Росток (Германия), турнето “Мелодии друзей” в Русия, пътуванията в скандинавските страни, в Средиземноморието, в Африка… все прекрасни спомени!
– Какво е впрочем твоето житейско верую?
– Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш, и какво губиш, когато печелиш.
– Идват прекрасни празници, предстоят и твои два тематични концерта. Разкажи ни повече за тях. Как се роди идеята да изпълняваш световни коледни класики на български?
– Изпълнявах тези песни в чужбина и те много се харесваха. Затова ми се прииска и българският слушател да ги чуе на собствения си език, за да достигнат до него дълбоките послания на тези песни. Доста усилия ми отне, докато избера песните и напиша текстовете, но мисля, че резултатът е отличен. Публиката ги харесва много. Тази година ще ги изпълня за първи път на живо с оркестър “Симфониета” – Шумен, с диригент Славил Димитров. Ще ми гостува Васил Петров, с когото имаме два прекрасни дуета, а също и младият певец Никола Попов. Ще има и гост-музиканти: Цветан Недялков – китара, Кристиан Илиев – пиано, и Ивайло Звездомиров – бас китара. Ще участва и хор от деца от Музикалното училище “Любомир Пипков”. Каня всички на 2 декември в Шумен и на 4 декември в София, Зала “България”.
– Кое е нещото, което можеш да откроиш в живота си до този момент, за което да кажеш: това е моята гордост! С това искам да бъда запомнена!
– Гордея се с дъщеря си и с моето семейство. Благодарна съм им, че са винаги до мен и ме подкрепят.
Моя гордост също е мащабният проект за ученически концерти “Българските евъргрийни”, проведен от 2012 до 2016 г., в който децата от моя клас по поп и джаз пеене към Читалище “Д-р Петър Берон 1926 г.” изпълняваха български песни от първите поколения творци. После към тях се присъединиха музиканти и деца-танцьори и концертите на Лятната сцена в Борисовата градина ставаха грандиозни. След това проектът прерасна във Фестивал за изпълнение на евъргрийни и джаз стандарти от деца и младежи – “Евъргрийн Фест София”. В него има конкурс за изпълнители, в който вече участват деца от цяла България. Тази година се проведе неговото 6-о издание.
– Каква беше за теб 2024 г. – какво искаш да оставиш в нея и какво искаш да си пренесеш и в следващата?
– Тази година беше добра – изпълнена с хубави преживявания, с пътувания, нови записи на песни, снимки на видеоклипове… дано така да продължи и през 2025 г., за да довърша проекта с преиздаването на коледния албум, да запиша албум с нови песни и да имам нови радостни изненади в живота!
– Изглеждаш прекрасно! След броени дни, на 7 декември, ще навършиш достолепните 70, които никой не може да ти даде. Как се поддържаш във форма? И колко е важна душевната нагласа, за да си “вечно млад”?
– Благодаря! Поддържам се чрез умереност – трябва движение или лека гимнастика, умерено хранене и пиене, и най-важното – да се стремим към спокойствие и положителни емоции.
Започнах да се наслаждавам на дребните неща и се опитвам да игнорирам дразнителите
Доставям си удоволствия чрез музика, филми, театър, опера, време с любими хора.
“Вечно млади” няма, ние всички остаряваме, освен тези, които нямаха този късмет, но е много важна душевната нагласа да се удивляваш и наслаждаваш на живота, да имаш стремежи, планове и мечти. И да ги преследваш!
– Твоето пожелание към читателите на в. “Над 55”!
– Тези, които имахме привилегията и късмета да достигнем до тази възраст, нека се радваме всеки ден, нека раздаваме обич и внимание към близките си, нека търсим хубавите неща в живота! Бъдете здрави!
Щрихи към биографията
Руми Коцева пее от дете. Завършва “Културознание и музикознание” в Лайпцигския университет, а след това магистратура по “Поп и джаз пеене” в НМА “Проф. Панчо Владигеров”. В продължение на 15 години е солистка на Ансамбъла на Строителните войски. Прави записи за БНР, БНТ и “Балкантон”. Дебютният й албум “Водопад” излиза през 1987 г. Дискографията й наброява седем албума. Носител е на отличия от “Златният Орфей”, “Бургас и морето”, от конкурси в Сопот (Полша) и Росток (Германия). Тя е вокален педагог. През 2012 г. започва поредица от концерти на ученици от класа си “Българските евъргрийни”, в която за четири години проследява важни етапи от музикалното развитие от 60-те до 90-те. През 2019 г. основава фестивала за изпълнение на джаз стандарти и вечнозелени песни Evergreen Fest Sofia, на който е директор. В него има специално направление за българските евъргрийни.
Валентина НЕНОВА