Глобалният климат е водещ, той управлява и регионалния климат, какъвто е и в нашата страна, и от тази гледна точка 2024 г. ще бъде новата най-топла година в световен мащаб.
Като говорим в световен мащаб, имаме предвид, че средната температура на Земята от всички станции, в които има наблюдение, е най-висока в исторически аспект. Това означава, че се има предвид от 1850 г. насам – или близо 170 години не е имало толкова топла година, колкото е 2024 г.
Това обясни пред БТА климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Коя беше предишната най-топла година?
Предишната най-топла година беше 2023 г. и ако трябва да сравним двете години, 2024 г. – нейното начало, от януари – до юни-юли, беше ударно с много високи температури, с най-високите температури за съответните месеци. От лятото насам вече не са най-топлите, а са на второ място, защото миналата година са били най-топлите, близо до 2023 г., но са малко под нея. Но сумарно 2024 г. е с по-голяма аномалия, отколкото 2023 г.", обясни климатологът.
В световен мащаб каква беше 2024 година?
В световен план много метеорологични събития направиха впечатление и няма как да не отбележим големите валежи, които паднаха в района на Испания, във Валенсия, през тази година. Там само за няколко часа имаше такива валежи, каквито трябва да паднат за цяла година. Това е причината за наводненията, защото такова огромно количество вода, когато падне за кратък период от време, няма как да не доведе до огромни щети, каза д-р Симеон Матев.
Той обясни обаче, че част от наводненията са предизвикани и заради човешки грешки – незаконни строежи в деретата, неправомерна и нерационална промяна на коритата на реките, и други грешки, които усилват ефекта на природната стихия. Тези неща си ги имаме и у нас, за съжаление, но добре е, че през тази година нямахме големи наводнения, отбеляза ученият.
В световен мащаб, но и в регионален, зачестяват екстремните събития и явления, като цяло. През тази година имаше много на брой урагани с изключителна мощ. В САЩ имаше няколко такива и ветровете, които са в тези урагани, са с разрушителна сила и тенденцията е тези явления да продължат и в бъдеще, с още по-голяма честота, каза Матев.
Каква беше 2024 г. в България?
У нас, подобно и в света, също ще имаме най-топлата година и отново след миналогодишна най-топла година – или имаме две поредни, рекордно топли години. За разлика от света обаче, в България не всички месеци бяха на на първо или на второ място по горещина. Но много от месеците у нас бяха наднормени и силно наднормени, с голяма аномалия – или с голямо отклонение от нормите.
Сред тях е февруари, който е с близо 5 градуса наднорменост, което е изключително висока стойност. Друг месец с много голяма наднорменост е юни, който е с над 3 градуса аномалия, 3 градуса има и юли, и април, каза д-р Симеон Матев.
Той добави, че "много станаха месеците, които са с голяма аномалия и на този фон няма как да не споменем нормалните месеци за годината – май и ноември". Те са със средни температури, които са под нормата, но тези два месеца изобщо не са достатъчни, за да свалят годишната аномалия. И тази 2024 г. ще завърши с рекордно висока температура и тя е почти половин градус по-топла дори от миналогодишната най-топла година у нас.
Какви бяха зимата и лятото у нас през 2024 г., а къде валежите са под нормите?
Зимата и лятото са двата сезона, които са рекордно топли у нас. Зимата заради този изключителен февруари, а лятото – заради изключително топлите юни и юли, които заедно бяха много топли месеци през 2024 г. и те вдигат много средната температура на сезона. Досега не сме имали толкова топли зима и лято, и това няма как да не окаже влияние и върху годишната температура, и заради това тя е толкова висока, обясни климатологът.
В нашата страна, наред с рекордно високата годишна температура, трябва да отчетем и поднормените валежи, като в по-голямата част от страната сумите от началото на годината досега са под обичайните норми, които трябваше да имаме. Най-голяма поднорменост има в Югоизточна България, например в Бургаско, в Ямболско – валежите са едва 65-70 процента от това, което трябваше да падне.
Под нормата са и валежите в централните части на Северна България, където са изпълнили едва 70-75 процента от нормите и тази поднорменост на валежите рефлектира и на факта, че повече от 300 населени места през годината останаха без нормално водоснабдяване, каза д-р Симеон Матев.
По думите му, като се направи справка в архивите, се вижда, че има и други години с валежи под нормите – такава е 2000 г., както и 2011 г., но тогава не сме имали недостиг на вода.
"Това означава, че не само природата е виновна, но има и човешки фактор, той е свързан с това, че голяма част от водопреносната мрежа е остаряла и много от водата, която трябва да дойде от язовирите до чешмите, се губи. По изчисления на колеги и на водоснабдителните фирми загубата на вода в различните общини е между 50 и 80 процента", коментира климатологът.
Има и населени места в страната, в които са изпълнени нормите на валежите. Сред тях са Сливенско, в някои планински райони на Югозападна България, а Добрич – също е с наднормени валежи, както и Северното Черноморие – в Шабла и в Калиакра, валежите също са над нормата.
В годишното разпределение може да кажем, че повечето месеци у нас бяха сухи, особено сух беше топлият февруари, който беше с 5 градуса над нормата, но и само с 25 процента на изпълнени норми на валежите. Други много сухи месеци на тази година бяха юни и август, а валежен месец беше май, каза д-р Симеон Матев.
В какво се изразяват климатичните промени у нас?
2024 е много разнообразна година, която ни показа различни лица на времето, но общата тенденция е за липсата на зима и за дълги сухи периоди през топлата част от годината – през лятото. Имаше дълги и сухи периоди, без валежи. Но друга особеност бе, че тези сухи периоди са последвани с периоди, с интензивни валежи, които водят до наводнения.
И това неравномерно разпределение на суша и на валежи води до нерационално разпределение на водните ресурси, но и до невъзможност на фермерите и на всички, които зависят от времето, "да си направят по-точни сметки за бъдещето", каза климатологът.
По думите му климатичните промени на нашата територия се изразяват с високите температури и със зачестяване на сушите, и на валежите, които са с интензивен и с пороен характер. Климатът придобива черти, които не са особено благоприятни за нормално съществуване, обясни д-р Симеон Матев.
За зимата, която предстои, каква се очаква да е?
Досега декември беше топъл у нас, сега по празниците предстои динамично време, ще има и валежи, които ще попълнят част от нормите за изпълване. Ще има и сняг – някои места в страната ще посрещнат празниците с бяла премяна. Това се очаква да е около празниците за Коледа, съобщи климатологът от Софийския университет.
"Но въпреки това застудяване, което се очаква, декември ще завърши с една аномалия за месеца, по-висока от нормата, вероятно около 2 градуса над нормата. Дългосрочните прогнози показват, че не можем да очакваме много зимни явления през януари и февруари, въпреки това има очаквания, че през януари ще има един или два по-студени периода, през които да има снеговалежи и т.нар. ледени дни.
За февруари очакванията са да е по-топъл от нормите, но не колкото през миналата година – с 5 градуса. Ледените дни са тези, в които, има отрицателни температури под 0 градуса и през деня, и през нощта", обясни д-р Симеон Матев.
Очакванията са зимата у нас да е по-топла, с по-малко ледени дни, с по-малко дни със снежна покривка, но вече има деца у нас на 7-8 години, които не са виждали сняг по-дебел от 15-20 сантиметра, който да се задържи, а не само да падне и да се стопи. Това е сериозна индикация, че климатът се е променил и ние трябва да се съобразяваме с него, коментира климатологът от Софийския университет.