Сънародникът ни Тодор Георгиев отваря кафене, наречено „София” в малкото японско градче Нишио, близо до Нагоя. Любовта в лицето на Акари показва на Тодор откъде изгрява всъщност слънцето и го отвежда в…Япония.
„Живеех в Англия, в Кентърбъри. На събитие срещнах моята жена. Не знаех нищо за Япония в този момент. Знаех само за суши и спагетите нудълс, които японците ядат.
Има един културен шок
Аз съм от Гоце Делчев, градът е 30 000 души. Исках да изпитам какво е да живееш в град с 20 млн. души като Токио.
Имаше само един начин да стигна до Япония – изучаване на японския език и отиване на японско училище. Една година учих в японско училище, беше доста трудно”, разказва той пред Нова ТВ.
Сърцето му завладява не само Акари, но и японската култура и начин на живот.
„От първия път, когато дойдох да живея тук, се почувствах сякаш съм у дома. Местейки се от Европа в Япония, има един културен шок – за храна, за това как хората се държат, влизайки във влака как никой не говори. Хората се опитват да помогнат, хората се опитват да бъдат мили. Това ме накара да остана в Япония”, спомня си Тодор.
Идея за кафене
Българинът остава в Япония, където всеки ден доставя и по малко България в своето кафене „София”.
„Идеята за кафенето дойде преди 4-5 години. В мястото където се намираме има студио за йога. Бащата на моята съпруга има това място от 10 години и винаги посещавайки семейството, влизаме в разговор, че съм работил в кухня и искат да направя български ресторант или кафене.
Моята идеята беше да се предлага френски киш и да има няколко български десерта – като например българско кисело мляко с мед. Местата, в които се готви мусака в Япония са доста малко.
В района на Нагоя и префектура Айчи няма такова заведение. И предлагайки мусака, мисля, че е нещо 100% уникално, което правим в момента. Популяризираме България и популяризираме храната, която идва от българските земи”, казва още той.
