Невъзможността да се избере председател на Народното събрание показва, че хората, които трябва да правят политиката в България не разбират каква е логиката на парламентарната демокрация.
В момента председателят на Народното събрание бива мислен като всичко друго, но не и като председател на НС. За едните той е евентуален министър-председател, за другите е въпрос на чест, за третите не знам какво.
А всъщност това е третият пост в държавата, от който зависи нормалното функциониране на българския парламент.
Това каза за "Фокус" политологът и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски" Страхил Делийски.
Избори като състезание
“Борисов за пореден път, разказвайки политическия процес използва спортна метафора – първият, вторият, последният. Сякаш в основата на изборите не е демократичното политическо представителство, а състезанието.
Това разбиране за изборите и резултатите от тях, и оттам структурата на политическото представителство, пречи на Борисов за ефективни опити за съставяне на правителство.
Той си дава сметка, че трябва да го направи, защото се очаква от него и обществото, особено пък от избирателите му. Но в същото време си дава сметка, че няма достатъчна подкрепа, за да лидира такъв процес.
Преди 10-12-15 години някой с 60 и няколко депутати би ли си помислил да управлява в България?
Когато между отделните партии няма подкрепа, единственият начин е да се търси коалиция, но тук е въпрос и на политическа култура у тези, които трябва да я направят", отбеляза Страхил Делийски.
Схемата за кабинет
Най-близо до възможното съставяне на правителство е между ГЕРБ и ПП-ДБ с нюанси плюс 2 плюс 3. Ако не се реализира този формат, всякакви други формати в рамките на това Народно събрание изглеждат нереалистични.
“Политиците трябва да се разберат за политики, затова са политици, всичко друго е в периферията.
При положение, че това са същите субекти от последните три Народни събрания, би следвало досега всичко да е изяснено по отношение на политики и приоритети – основно задължение на политиците, а и на коалиция.
Невъзможността да се договорят на такова политическо равнище остава у публиката съмнение, че не се договарят за политики, а за нещо друго.
Това няма как да не дистанцира все повече гражданите от политическия процес. Не знам за какво ще си говорят следващата седмица, но очевидно няма да е за политики", заключи Страхил Делийски.
