Един артист събра картини за 45 милиона долара и заплаши да ги унищожи.
Творби на Пикасо, Рембранд и Анди Уърхол щяха да се превърнат в пепел заради мисията да бъде спасен един затворник. За цената на човешкия живот, заради който можеш да загубиш своя.
Андрей Молодкин е руски артист, който живее във Франция. Служил в две години в съветската армия, като задачата му е била да транспортира ракети в Сибир. Престоят му там го променя за цял живот. През 2009 представлява Русия на венецианското Бианале.
Днес той вече не може да стъпи на територията на страната, защото заради портрет на Путин е осъден на 7 години затвор.
Едно от най-популярните имена
Негови произведения са изложени в някои от най-престижните световни галерии, а след като заплашва да взриви картини за 45 милиона долара – той се превръща в едно най-популярните имена в изкуството днес. Ето какво сподели той в интервю за NOVA.
Андрей, как един руски войник става творец?
-Завършил съм университет по изкуства, следвах 4 години и половина. След това станах войник в Съветския съюз. Работата ми беше да разпределям ракети – взимахме ги от завода и ги транспортирахме до мястото на разполагане. Пътувахме до Харков, до завода на Съюза и пренасяхме огромни стратегически, интерконтинентални ракети.
Прекарвахме във влака по 24 дни. През това време ни даваха сини химикалки, за да пишем писма на родителите си. Използвах ги, за да рисувам и то постоянно. Но армията много ме промени.
Рисуването със синя химикалка, която ви дават в армията, става Ваша запазена марка. Защо?
-Знаете, химикалката е символ на бюрокрацията. Всеки я използва. Получавахме по две химикалки на месец. Икономисвахме мастилото. Някои ги разменяха за цигари, но аз не пушех.
В Русия получаваш обикновена химикалка в затвора или в армията – тоест на всяко репресивно място. Затова по-късно за мен стана важно да използвам точно тези материали.
По-късно Вие рисувате с химикалка портрета на журналиста Джулиан Асандж. Защо точно него?
-Той престоя в посолството на Еквадор почти осем години, след това го вкараха в затвора, само защото е публикувал информация. Преди да го затворят, използвах много материали от публикуваното от Уикилийкс.
То беше толкова значимо – тотално нов начин на журналистика. Заради него всички ние получихме достъп до информация, която не беше преминала през филтър, не беше пропаганда. Бях много впечатлен. За мен беше недопустимо, че човекът е задържан само заради публикациите си и то в Европа.
Но в картината си оставяте празно място. Защо?
-Оставих празно пространство в картината, защото се надяваха някога той да бъде освободен и да дойде сам да я дорисува. За мен беше много важно да я дорисуваме заедно.
Асандж разбра ли за Вашия проект, за тази картина?
-Той знаеше, защото и преди се бях борил за свободата му. Бях събрал творби на стойност 45 милиона долара – изключителни произведения на изкуството, редки творби, включително на Пикасо, Уорхол, Рембранд, но и много други творци – част от историята на изкуството.
Прибрах ги в 29-тонен швейцарски сейф с разрушителен елемент – същият, който от ЦРУ използват за унищожаване на хартия от дистанция в различните посолства. В сейфа имаше специален превключвател. Всеки ден, в който Асандж е жив, превключвателят се рестартираше.
Но ако умре – цялото това изкуство щеше да се превърне в купчина пепел. Както те взеха него за заложник, така аз взех за заложници тези произведения на изкуството…Осъзнавах, че за мнозина да унищожиш изкуство е по-голямо табу, отколкото да убиеш човек. Така той разбра за мен, защото проектът беше отразен навсякъде.
Как намерихте всички тези скъпи картини, откъде ги взехте?
-Много беше сложно. Отне ни много месеци да убедим големите колекционери и творци. Казвахме им, че ако нещо му се случи, изкуството също ще се обезсмисли. Защото ако може хора да губят живота си в затвора заради свободата на словото, то има ли смисъл от изкуство въобще.
Какви бяха хората, решили да дарят толкова много средства, без да знаят дали някога ще си ги получат обратно?
-Големи колекционери, отдали живота си изкуството. Един италиански колекционер – баща му дари най-ценната си творба на националния музей в страната, а синът му ми дари картина на Пикасо с думите „Знаеш, че имаме толкова много от Пикасо, но Асандж е само един“.
Наистина ли бяхте готов да ги взривите, ако Асандж почине в затвора?
-Много ми беше тъжно. Всеки ден се притеснявах и гледах брояча.
Постоянно чаках дали броячът ще се рестартира или не –превключвателят не беше в мои ръце, а на адвокат, една компания за сигурност се занимаваше с това. Не можех да спя. Толкова се притеснявах. Но осъзнавам, че това беше единственият начин да се боря.
А след освобождаването му върнахте ли картините на собствениците?
-Да, върнах ги.
След като беше освободен как стана така, че той дойде в студиото Ви?
-Той сам реши да дойде. След като го освободиха, той замина за Австралия, за да се възстанови. В продължение на 14 години не се беше разхождал из природата, беше отвикнал да върви, да съзерцава.
После се завърна в Европа, за да направи обръщение пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Веднага след това се качи на самолета и дойде в студиото.
Какво Ви каза?
-Беше много щастлив, че е свободен и че може да дорисува картината. Много се вълнуваше да напише датата на освобождаването си
Колко дълго продължи срещата Ви, имахте ли възможност да разговаряте?
-Той остана една седмица в студиото. Разхождахме се в планината, разговаряхме. Радваше се, че отново изпитва чувството да се движи свободно.
Какви са впечатленията Ви от него?
-Невероятен човек е. Толкова е умен – иска да се бори и да промени света. Би искал да спре войната. Той ми каза, че когато войната започва с лъжа, само истината може да я спре.
Вие представлявате Русия на Венецианско биенале за изкуство през 2009-та година. Как бихте представили родината си сега, ако Ви предложат?
-Военната ми служба в Русия ме промени много. Имах приятел, който охраняваше граничен пост. Репресираха го. Мен също – в армията искат незабавно да те пречупят. Трябва да се превърнеш в машина, в робот, който изпълнява заповеди.
Една сутрин отивахме на закуска към 7-7:30 и видях как хората, които трябваше да го сменят на поста, го изтеглят покрай палатката и оставят кървава диря след него. Беше се самоубил. Не можеше да издържа повече и се простреля сам в сърцето.
Ние вървяхме по тази червена линия от кръв. Бях в шок. Осъзнах, че последният му знак на протест е собствената му кръв, която използва като послание. Това е един вид изкуство. След това започнах да работя с човешка кръв.
За да отговоря на въпроса Ви как бих представил днешна Русия – беше шокиращо да слушам Путин преди няколко дни как говори за ракетите, да обяснява как може да унищожи всеки, който пресече границата, сякаш е Рубикон. Мисля, че линия кръв или нещо такова би било точно представяне на Русия сега.
Но ако искате, можете ли да се върнете в Русия?
-Не, не мога. Защото направих Кървав Путин на Червения площад в Деня на победата. Хората не проумяваха как е възможно точно в Деня на победата, при цялата тази показност и слава, някой да направи този кървав портрет и да го унижи. Стана страшен скандал и всички писаха за това.
А чия кръв?
-Използвах кръвта на украинските войници, с които се бият на фронта – мои приятели я дариха.
При тази случка на Червения площад ли се срещате с Навални, знам че се познавате?
-Не, Срещнахме се преди 15 години. Тогава започваше неговата борба с корупцията, беше много разпознаваема фигура в Москва.
Какво беше мнението Ви за него при срещата Ви?
-Казах си, че само човек с воля може се бори и да разобличава корупционния режим. Той искаше промяна.
Мислили ли сте си тогава, че някой ден ще нарисувате и неговия портрет със синя химикалка и че той дори ще стане корица на голямо списание – италианското Кориере де ла сера?
-Не, никога не съм си го помислял. Не съм и мислел, че нещо може да се случи с него. Никога не се замисляме колко крехко е човешкото същество и как във всеки момент може да загуби живота си.
Какво според Вас се случва в момента в Русия, от Вашата гледна точка?
-Служил съм в армията и знам манталитета на хората. Това важи и за Путин. Когато човек остане на власт повече от осем години, започва да се променя. Вече не е човек. Той започва да мисли, че е бог.
И последен въпрос – какво Ви струва да правите това, с което се занимавате?
-С нещата, които творя, бих искал да покажа с колко кръв плащаме за нефта и колко нефт е необходим да платим за това количество кръв. Плащаме с времето си, с кръвта си, с риска, който поемаме тя да се пролее.
