От 1 декември секс работничките в Белгия са приравнени с всички останали трудещи се в страната – ще имат същите права като тях и ще се ползват от същата много добра социална защита. Така кралството става първата държава в света, която включва труженичките в националната система за социална закрила благодарение на вече задължителния за тях реален трудов договор.
По принцип проституцията е декриминализирана от две години, но миналия май федералният парламент в Брюксел предприе по-нататъшна добронамерена към най-стария занаят стъпка като одобри нарочен закон.
Именно той влезе в сила в неделя и постановява трудещите се на сексуалния фронт да си правят задължителни осигурителни вноски като всички останали работници. Следователно те могат да бъдат обезщетявани в случай на отпуск по болест или заради майчинство, да получават помощи при връхлетяла ги безработица, а когато навършат нужните години – да се радват на редовна пенсия.
Правила за работа
Законът, който стана известен в белгийските медии като “нов статут на половия труженик”, регулира също така работното време на проституките, получаваното от тях възнаграждение и стандартите за здравна безопасност. Например секс труженичките могат да откажат клиент, да изберат свои собствени сексуални практики и да спрат услуга по всяко време, ако го намират за уместно.
А в случай, че не работят самостоятелно, а се трудят под покрива на законен бардак, проститутките трябва да имат под ръка авариен бутон, който да натискат не само в случай на нежелан опасен мераклия, но и за да им бъдат доставяни на мига хигиенни принадлежности, чисто бельо, презервативи и т. н.
Според законодателя така ще се демонстрира огромната разлика между елементарните сводници, които експлоатират телата на склонните да търгуват с тях жени, и “работодателите”, решили да правят честен според държавата бизнес с тяхната плът.
“Отсега нататък ще бъде законно възможно да се наема секс-работник в съответствие с минималните задължителни за професията стандарти”- обясни на репортери в Брюксел Даан Баувенс – директорът на Белгийската асоциация на половите труженици, която е нещо като техен национален профсъюз.
Без дискриминация
Синдикалистът посочи още, че по принцип нормативният акт не прави разлика в половете, освен в частта за майчинство, тоест отнася се както за женски, така и за мъжки проститутки. Баувенс изтъкна още, че в работата си секс работниците трябва да се съобразяват и да прилагат “правилото на 4-те свободи” – споменатите по-горе отхвърляне на клиент, прекъсване на полов акт по всяко време и избор на собствени сексуални практики, плюс заявяване на сексуалността от клиента и неговите желания в началото на всяка среща.
Все пак няколко белгийски феминистки асоциации осъдиха закона, който според тях нямало да помогне на хората да се откажат от проституцията и който всъщност насърчавал “експлоатацията на женските тела”.
По време на дебатите в парламента обаче министърът на труда Пиер-Ив Дерман защити нормативния акт с думите: “Формулите за забрана или, още по-лошо – лицемерието, с което третираме социален проблем като проституцията, не помагат за неговото решение”.
“Предпочитам да гледам реалността в очите, – подчерта Дерман, – дори ако тази реалност е насилствена и груба, дори ако тя поставя под въпрос цяла поредица от приоритети на нашето общество”.