Средната продължителност на живота започва да се покачва.
Това сочат данните от годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г. Те сочат, че през 2023 г. е налице минимално увеличение на раждаемостта, като броят на живородените деца (57 478) е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на общата раждаемост (8.9%о) също е по-висок в сравнение с 2022 и 2021 г. (8.8%о и 8.5%о), като надвишава и средните стойности за ЕС (8.2%о).
Средната продължителност на живота отново започва да се покачва и след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 достига 73.5 години, но все още е по-ниска от тази в Европейския съюз (81.5 години).
Въпреки че през 2023 г. се наблюдава сериозно намаление на коефициента на общата смъртност спрямо предходните години (15.7 на 1 000 души, при 18.4%о за 2022 г. и 21.7%о за 2021 г.), България продължава да е с най-висока смъртност в ЕС. Основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19.
Основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%), болестите на дихателната система (4.9%). През 2023 г. коронавирусът вече заема девета позиция като причина за смърт (1.0%).
Нивото на детската смъртност (4.9%о) запазва нивото си от 2022 г. (4.8%о) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3.2%о). Продължава тенденцията за намаление на показателите перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност за 2023 г. също намалява.
През 2023 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години, като продължава да е значително по-ниска от 2019 г. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи.
В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза – от 39,1 на 100 000 през 2006 г. до 13,5 на 100 000 през 2023 г.
Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението (10.0%), болестите на храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.8%), които обуславят общо 57,9% от хоспитализациите.
В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавният здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.
Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други държави. Въпреки извършения голям обем дейности и постигнатите положителни резултати, все още не може да се даде висока оценка на здравето на нацията.
Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособността.