Игра на тука има – тука нема се разиграва с проектобюджет 2025. Още преди да е внесен в НС, закънтяха мнения да бъде оттеглен. Това пише "Труд".
В проектобюджета за 2025 г. са налице няколко смущаващи момента, които са преодолими, но ще създадат известни трудности и според мен те частично е възможно да бъдат коригирани между първо и второ четене на бюджетната процедура.
В противен случай, ако той не бъде приет до края на 2024 г., със сигурност няма да се осъществят увеличенията от 01.01.2025 г. на заплатите на заетите в МО, МВР и МОН, а някои инвестиционни проекти, в т.ч. и по ВиК мрежата ще бъдат временно „замразени“ поради липса на финансиране от началото на следващата година.
Бюджет 2025
В последните дни след публикуването му на сайта на МФ се появиха редица изявления на политици, а и на някои финансисти, че проектът за Бюджет 2025 следва да бъде основно преработен, но от бъдещото редовно, а не от настоящето служебно правителство.
Тези препоръки обаче не са достатъчно обосновани и ако Бюджет 2025 бъде оттеглен от служебното правителство, то при положение, че се харчи 1/12 от Бюджет 2024 през първото полугодие на 2025 г., в редица бюджетни структури ще изпитат голям недостиг на финансови ресурси.
При неприемането на проектобюджета до края на 2024 г. не е възможно България да поиска извънреден конвергентен доклад от ЕК с оглед приемането ни в еврозоната.
Също така не е съвсем сигурно дали ще има избрано от НС редовно правителство или настоящето 51-во НС ще бъде разпуснато и през ранната пролет ще има предсрочни парламентарни избори.
При положение че се отиде на варианта предсрочни избори, то ново правителство е възможно да се сформира най-рано през месец май 2025 г., а то ще преработи и внесе в НС отново Бюджет 2025 най-рано в края на месец юни, а в този случай той ще бъде приет в края на месец юли.
При такъв негативен сценарий, който никак не е изключен, последиците от значително по-късното му приемане от парламента, ще бъдат несравнимо по-тежки, отколкото ако се направят частични корекции между двете четения на бюджета, а впоследствие бъдещият министър на финансите в редовното правителство прецени да изготви и да внесе в НС актуализация на Бюджет 2025.
През 2022 г. се случи подобен прецедент и бюджетът за текущата година бе приет през месец юли и бе нарушена финансовата стабилност в нашата страна. Тогава раздутите разходи особено за заплати и пенсии несъразмерно нараснаха, а това по-късно доведе и до по-висока инфлация.
Трябва да избегнем тези особености:
По-съществените особености, които следва да бъдат избегнати, а също и по-добре изяснени от правителството, са:
Първото от тях е свързано с по-късното му депозиране в Народното събрание, което съгласно Закона за публичните финанси следваше да стане до 31.Х., а той бе внесен през втората десетдневка на месец декември по обясними причини.
Разбираемо е желанието на новия председател на парламента, която в едно от първите си интервюта си пожела проектобюджетът за следващата година да бъде приет до края на тази година, което не е невъзможно, но ще изисква доста извънредни заседания на народните представители.
Моята препоръка е те да работят в събота и неделя, през част от няколкодневните коледни празници и между Коледа и Нова година, но само в светлата част на деня, с оглед да избягват както е ставало при приемането на някои бюджети в предходни години на среднощни заседания, в които обикновено се допускат грешки, предимно от преумора.
За тази цел обаче следва още в началото на другата седмица да бъдат сформирани комисиите в Народното събрание, тъй като досега е налице само Комисия по изработка на правилника.
В тази връзка най-важна задача е да селектират правилно членовете на Комисията по бюджет и финанси от народни представители, които, ако не са дипломирани финансисти или юристи, то поне да имат известен стопански и/или административен опит и да са изпълнявали бюджет на държавно или общинско учреждение или поне на стопанско предприятие.
В противен случай тяхното присъствие в тази основна парламентарна комисия е практически безполезно, той като, ако те случайно вземат думата, то най-често стават за смях на присъстващите журналисти и гости на заседанията на комисията.
В предходни състави на тази комисия е имало ветеринарни лекари, социолози, педагози и експерти с полицейско образование?!?
Втората необичайна черта на проекта е наличието на законопроекта за обединение на НАП и Агенция „Митници“. Разбираемо е желанието на министърката на финансите да започне да функционира от 01.01.2025 г.
Единната приходна агенция
Според мен това е правилно, но то бе възможно, само ако проектобюджетът бе внесен навреме. В оставащите по-малко от три седмици до Нова година, приемането на такъв важен въпрос съвместно с проектобюджета едва ли е възможно, поради липсата на достатъчно време.
Предвид необходимостта от такъв фискален орган, то не бих препоръчал да се оттеглят от МС само тези параграфи на проекта. Приемането им е възможно, но може това да се проточи и точно те да станат причина за евентуално отлагане на второто четене на Бюджет 2025 за месец януари през следващата година, което е крайно нежелателно?!?
Третият момент е възможно да бъде класифициран като резонен, тъй като подобна забележка е традиционна за почти всеки внесен досега проектобюджет. Той се свежда до надценена приходна част на бюджета, която е трудно изпълнима.
Вероятно и при Бюджет 2025 няма да бъдат изпълнени някои приходи, например тези, които се очакват от т.нар. данъчна амнистия, но други – ще бъдат преизпълнени и това ще компенсира неизпълнението.
На четвърто място е включването в Бюджет 2025 на неимоверно високи разходи за увеличение на работни заплати, приети от предходен парламент в ранната пролет на 2024 г., съответно на заети в армията – с 30%, на заетите в МВР – с 20% и на учители – с 25%.
Вероятно трябваше да се подходи по-гъвкаво към този наследен въпрос, а именно да започне изплащането на тези увеличения от началото на второто или дори на третото тримесечие или то да се приложи в пълен размер частично за старшите офицери и генералите, а само за сержантските и младшите офицерски чинове – изцяло, а за МВР – само за полицаите, които дават дежурства за справяне с уличната престъпност.
Значително по-тревожно е общото надвишаване на разходите в настоящия проектобюджет в сравнение с бюджета за текущата 2024 г. с внушителната сума от около 20 млрд. лв., което оценявам като необичайно високо!?!
Петият въпрос е предвидения БВП за 2025 г. на 215,23 млрд. лв., който следва да нарасне с 2,8%, което е не е съвсем сигурно при очертаващ се спад на чуждестранните и на вътрешните инвестиции и рецесия в Германия, която е основен наш търговски партньор.
В мотивите към проекта са налице и някои други рискове пред изпълнението му, като:
1. Налице е увеличение на рисковете от изостряне на геополитическите спорове и засилване на протекционистките политики, съответно от прехвърляне на отрицателни ефекти върху международната търговия.
Има изявление от представители на бъдещата американска администрация за промяна в политиката на САЩ и евентуално въвеждане на мерки за ограничаване на вноса от ЕС чрез вдигане на митата за стоки от общността от 25%, което би се отразило в съществена степен върху германската и други по-големи европейски икономики и би ограничило външното търсене на България.
Това обстоятелство ще забави растежа на износа на страната ни и е възможно да се отрази на ръста на БВП.
2. Продължаващите военни конфликти (в Украйна и в Близкия изток) запазват риска от ограничаване на предлагането на дадени суровини, което може да доведе до покачване на международните цени и/или до ново нарушаване на глобалните вериги за доставки.
Понастоящем България почти изцяло задоволява своите потребности от природен газ, който е с произход Русия, но поради санкциите, които са ѝ наложени, количествата газ се закупуват от посредници, което оскъпява суровината до 1/3.
Това обстоятелство би се отразило в по-високи темпове на инфлация, по-ниска конкурентоспособност на произведените у нас стоки и задържане на рестриктивна парична политика по-дълго от очакваното, което ще има отрицателен ефект както върху външната търговия, така и върху вътрешното търсене.
3. Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очакваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки (а също и на някои храни (маслините и зехтина), както и на кафето и на какаото), както и повишението на разходите за труд в икономиката.
4. Риск представляват и публичните капиталови разходи, включително и изпълнението по ПВУ, а част от плащанията по него са отразени в проектобюджета, а е възможно някои от тях да не се получат. Тяхното неизпълнение би се отразило в по-нисък от очаквания растеж на икономиката ни в периода 2024–2026 г.
5. Налице е трайна вътрешна политическа нестабилност. Има и промени в административно определяни показатели на пазара на труда, които са наследени от решения на предходни състави на НС.
Възможно е да се допусне, че индексацията на заплатите в държавния сектор и новия размер на минимална работна заплата (от 933 лв. на 1077 лв.), създават очаквания и нагласи за продължаващи високи темпове на ръст на работните заплати през следващите години въпреки забавянето на инфлационните процеси.
Това е вероятно да доведе до евентуално до известно намаление на заетостта в страната.
6. Според представителите на минния сектор в резултат на предложения данък върху добива на подземни богатства от 8% и от 15% ще доведе до загуба на около 20 000 работни места, което категорично не е вярно.
Тази мярка се предлага от МФ във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства.
Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост. У нас концесионните такси са твърде ниски, особено за страна от ЕС и дори те са по-ниски и от някои развиващи се страни в Африка.
Увеличението на концесионните такси би довело до заплащане на неустойки по договорите с концесионерите. Ето защо въвеждането на този данък е навременна мярка, тъй като едва ли ще фалират каквито заплахи има, минни компании за добив на злато, мед, олово, цинк и други ценни метали?!
В заключение следва да се отправи препоръка да се ограничат популистките и често не особено обосновани и компетентни критики по отношение на Бюджет 2025, с оглед неговото приемане с известни промени в неговите параметри между двете четения от НС до края на 2024 г.
Това ще внесе и стабилитет не само в публичните ни финанси, но и в обществено-политическата обстановка у нас преди дълго очакваната покана за членство на България в еврозоната, което след приемането ни на 12.12. в Шенген по сухоземна граница ще е следващия ни крупен външноикономически успех.
