Изборите в България минаха, но все още нямаме избрано правителство. А на прага на 2025 г., надеждите на всички са за едно по-светло бъдеще. Новините от последните дни, че ще влезем съвсем скоро и в сухопътния Шенген, а след това и в Еврозоната, ни дават такава увереност.
Въпреки това сме изправени пред сериозни въпроси свързани с държавния бюджет, данъците, доходите, инфлацията, но и външни фактори като влиянието на страните от БРИКС.
Какво да очаква България и какви трябва да са правилните ходове на страна ни в бъдеще, тези и други въпроси от агенция БЛИЦ зададохме на икономиста и финансист Румен Гълъбинов.
Румен Гълъбинов
– Ще приеме ли България еврото и кога?
– През 1997 г. в България бе въведен валутният борд и курсът на лева бе фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото.
България беше приета в чакалнята на еврозоната през лятото на 2020 г., а амбицията ни е да влезем в Еврозоната от средата на 2025 г. или най-късно от началото на 2026 г. Тогава българската национална валута трябва да остане в историята, а еврото да замени левовете.
За да се избегнат спекулации и трудности в ориентирането на населението, стоките трябва за известно време да бъдат обявявани и с лева, и с евро заедно.
България трябва да ускори процеса за присъединяване към Еврозоната, което означава подобряване на бизнес средата и условията за финансиране, както и върховенство на закона.
България трябва да положи усилия за излизане от сивия списък на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force.
Може би в края на 2024 г. има шанс да покрием критерия за инфлацията. Трябва да покажем стабилност и устойчивост в рамките на публичните финанси и през 2025 г.
Малко цифри от ЕК
Есенната прогноза на Европейската комисия за икономиката на ЕС, публикувана на 15 ноември, прогнозира икономическия растеж на България тази година да бъде 2,4% спрямо прогнозата за 1,9% в пролетната прогноза през май.
ЕК препотвърди прогнозата си за икономически растеж за 2025г. от 2,9% и прогнозира растеж от 3% през 2026г.
През 2025г. ЕК очаква инфлацията в България да се понижи до 2,3%, а за 2026 г. да е 2,8%.
Предвижда се фискалният дефицит да нарасне да е 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г.
Държавният дълг се очаква да стигне до 24,5% от БВП до 2026 г.
Безработицата в България се прогнозира да продължи да спада до 4% през 2025г. и 3,8% за 2026 г.
След последното тримесечие на тази година мисля, че ще отговаряме на всички Маастрихтски критерии.
В тази геополитическа ситуация не виждам друго добро решение за България, освен влизане в Еврозоната.
И инвеститори, с които говоря, споделят същото.
Снимка: Shutterstock
– В последните години страните от Азия бележат възход и в частност тези, които са в БРИКС. Възможно ли е този съюз да вземе превес в световната икономика и да измести Европа? Трябва ли да се преориентира България?
– Еврозоната носи критериите на "оптимална" валутна зона – като географска близост, свободни търговия, транспорт и инвестиции. БРИКС не е нищо подобно.
Все още държавите от БРИКС нямат общо споразумение за свободна търговия, както е в ЕС с общия европейски пазар.
В БРИКС няма инвестиционно финансиране от кохезионни фондове, няма безплатни и безлихвени програми за конвергенция от общ бюджет, както е в ЕС.
Държавите от БРИКС нямат обща валута и реални действия в тази посока не са предприети.
Членството в БРИКС не е алтернатива на ЕС и Еврозоната за България. Участието в БРИКС не би донесло финансови и икономически ползи на България.
В тази геоикономическа и геополитическа ситуация не виждам друго добро решение за България, освен Еврозоната. Колкото по-бързо влезем в Еврозоната и с еврото започне да се плаща в България толкова по-добре.
Срещата на страните от БРИКС в Казан
– Какво трябва да се направи най-спешно и кое трябва да изчака по пътя към Еврозоната?
– За България важното сега е да се приеме бюджет 2025 г. и фискално – структурния план за 2025 – 2028 в определените на Еврозоната ограничения за бюджетен дефицит, инфлация и държавен дълг.
Може би сега не е време за вдигане на данъчните и осигурителните ставки.
Възможно е изравняване на ДДС-то на 20% за всички браншове без изключение.
Относно осигуровките е добре да се върви към премахване на максималния осигурителен доход и всеки да плаща върху действителния си доход. Мисля, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска в бюджета за следващата година.
– На края сме на 2024 г., пред какви рискове се изправя страната ни. Ще има ли промяна в цените, доходите ни, какво я чака икономиката ни?
– Според закона, а служебното правителство го изпълнява, МРЗ (минималната работна заплата) става 50% от средната работна заплата, освен ако не се промени методиката за изчисляване.
Вероятно ще има увеличение на заплатите на полицаи, учители, военни, мед. сестри и социални работници.
Въпросът за увеличението на доходите остава от ключово значение за икономическата ни политика и през 2025 г.
Очакванията са, че след сухопътното членство на България в Шенген и приемане на еврото, имиджът на страната ни да се подобри и ще имаме повече шансове за навлизане на международни инвеститори.
По бюджета за тази година, касовият ни дефицит не трябва да надвишава 6.2 млрд. лв., за да остане под 3% от БВП в оставащите три месеца от годината.
Средногодишната инфлация продължава да спада. Темпът на нарастване на цените намалява.
Ще продължим да имаме сравнително ниска инфлация, а не висок ръст на цените. Така макроикономическите ни показатели ще са подходящи за влизане в Еврозоната.
Очаквам икономиката ни да има умерен растеж с помощта на вътрешното търсене.
Реалните ни доходи ще се подобряват и ще имаме сравнително ниска безработица.
Инфлацията ще продължава да пада и мисля, че скоро ще може да поискаме нови конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, които да потвърдят, че България вече е готова за приемане на еврото.
Остава да се вземе политическото решение.
Кой е Румен Гълъбинов?
Завършва УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия.
Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 година Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 година – заместник-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).
Членувал е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на няколко книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
