Висши служители в Украйна и Европа обвиняват Джо Байдън, че е провалил шансовете на Киев да спечели, коментира Bloomberg. Според тях президентът на САЩ твърде дълго се е забавил с предаването на ключови видове оръжия на въоръжените сили на Украйна поради страха от руския ядрен арсенал.
През месеца, в който Джо Байдън остава на поста, неговата администрация се опитва да използва всичките си останали ресурси, за да предостави военна помощ на Украйна и да наложи допълнителни санкции, за да отслаби икономиката на Владимир Путин.
Но висши служители в Украйна и съюзническите столици казват, че
помощта е твърде малка и твърде закъсняла.
Каквото и да направи Байдън в последните седмици от президентството си, Украйна се насочва към споразумение, при което президентът Зеленски може дори да трябва да остави части от страната в неопределеност, получавайки само неясни гаранции за сигурност вместо исканото членство в НАТО.
Говорейки при условие за анонимност, служителите казаха, че този резултат до голяма степен е следствие от решенията, които Байдън е взел (или не) през последните две години.
Въпреки че Съединените щати изпратиха на Киев повече от 90 милиарда долара финансова и военна помощ, много съюзници са разочаровани от това как Байдън многократно забавяше трансфера на модерни оръжия в ключови моменти от конфликта.
През есента на 2022 г. украинските войски отблъснаха силите на Путин и Зеленски поиска от Байдън повече оръжия, за да консолидира успеха. Но той се поколеба. Подходът му беше продиктуван от факта, че ескалацията е може да доведе до използването на ядрени оръжия от руска страна, както обясни съветникът по националната сигурност Джейк Съливан.
“
Сърцето му очевидно беше на правилното място
– той разбра колко важна е подкрепата на Украйна срещу руската агресия", каза в интервю бившият британски министър на отбраната Грант Шапс.
"Неговият подход обаче често беше твърде предпазлив и колеблив и решаващата подкрепа, необходима за накланяне на везните, беше забавена."
Съливан опроверга тази гледна точка, като нарече операцията на САЩ за въоръжаване на Украйна – както преди, така и по време на руската специална операция – “изключителен подвиг”. Наистина американската подкрепа беше от решаващо значение: тя помогна на Украйна да оцелее, особено в началото на конфликта, и обедини съюзниците.
Други американски служители, пожелали анонимност, изразиха разочарование от европейските правителства. Според тях те отначало са отказвали да повярват, че Путин ще изпрати войски, а след това по принцип не са искали да доставят оръжия – поне докато не бяха научили за зверствата на руснаците.
Освен това
Европа многократно е изразявала възмущение
от строгостта на санкциите и дори когато Вашингтон смекчи позицията си за поканата на Украйна в НАТО, Берлин и други столици останаха непреклонни, припомниха официални лица от САЩ.
Парадоксът, казват други служители, е, че резултатът за Украйна сега ще бъде същият, независимо от това кой ще бъде на власт – дали Байдън или Доналд Тръмп.
Тръмп призова за незабавно прекратяване на огъня, а назначените от него в екипа по национална сигурност подчертаха, че в резултат от една бъдеща сделка Украйна най-вероятно ще трябва да се съгласи на замразяване на фронта, да се откаже от част от територията си и да се задължи да не влиза в НАТО в близко бъдеще.
Зад продължаващото сочене с пръст се крие една по-дълбока истина, която е неудобна за длъжностните лица от двете страни на Атлантика: въпреки всички приказки, че европейските столици възраждат твърдата сила, Съединените щати бяха и остават единствената страна от НАТО, която може да наклони везните в един крупен конфликт с Русия.
Следователно
изходът от конфликта в Украйна неизбежно ще се определи от решенията, взети в Белия дом.
Като ветеран от Студената война, участвал в преговорите за контрол на въоръженията със Съветския съюз, Байдън е обсебен от риска от ядрена ескалация, каза един от служителите.
Когато бяха изправени пред призиви да направят повече, американските служители последователно отговаряха, че рисковете са твърде големи. Подобни опасения измъчваха и други съюзници – по-специално Германия.
Основният проблем, според двама високопоставени европейски служители, е, че стратегията на Байдън е предназначена само да попречи на Украйна да загуби, без да очертае пътя към победата. В резултат на това Украйна се оказа въвлечена в продължителен конфликт, отнел живота на десетки хиляди, твърдят официалните лица.
Но Байдън имаше други възможности – не трябваше да действа "ва банк".
По-малко от година след началото на военните действия тогавашният председател на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили предложи алтернативен подход без риск от руска ескалация: да накарат Зеленски да преговаря с Путин.
“Руската армия наистина понесе удар”, каза Мили през ноември 2022 г. “По принцип е по-добре да преговаряш, когато си силен, а врагът е слаб.”
Но на този етап от конфликта подобни предложения се приемаха едва ли не за възмутителни. Западните служители по това време последователно повтаряха мантрата, че само Зеленски и самите украинци имат правото да решават кога да започнат преговори.
Според един висш европейски служител, тогава пред Байдън е имало две стратегически възможности: да увеличи подкрепата, за да позволи на Киев да завърши започнатото, или да поиска мирни преговори. Той не избра нито едното, нито другото.
Въпреки че САЩ увеличиха доставките на оръжие преди неуспешната контранастъпление през 2023 г., двама бивши британски служители казаха, че са се опитали да убедят Байдън, че Киев се нуждае от много повече и много по-бързо, но са били посрещнати с обичайните страхове от ядрена ескалация.
Тези страхове бяха преувеличени, казва един британски служител, защото на всеки етап руската заплаха неизменно се оказваше въображаема.
Американски служители твърдят, че диверсиите в Европа и засилените атаки на Москва срещу енергийната инфраструктура на Украйна, напротив, доказват готовността на Путин за ескалация, така че неговите ядрени заплахи трябва да се приемат сериозно.
“Президентът има една уникална отговорност”, каза държавният секретар Антъни Блинкен на събитие във Вашингтон тази седмица.
"Той е последната инстанция и неговото задължение е да гарантира, че Украйна получава всичко, което можем да предоставим за борба с агресията, но в същото време да се избягва пряк конфликт с Русия. Ние не искаме пряка конфронтация между ядрените сили."
Длъжностни лица във Вашингтон казаха, че в крайна сметка
САЩ са изпратили всичко възможно
– когато доставките са позволявали и когато са преценили, че ситуацията на бойното поле го оправдава.
По-специално, увеличаването на доставките на боеприпаси компенсира руското предимство, поради което руснаците изстрелваха няколко пъти повече снаряди от украинците в началото на конфликта.
Американски служители също така твърдят, че никое лекарство само по себе си няма да бъде панацея, а Украйна сега страда повече от недостиг на жива сила, отколкото на оръжия.
Шефът на ЦРУ Уилям Бърнс по-рано тази година призна “реалния риск от използването на тактически ядрени оръжия” през есента на 2022 г., но призова Съединените щати и съюзниците да не се плашат от дрънкането на оръжие от страна на Москва.
През ноември Бърнс се срещна с руския си колега в Турция и го предупреди срещу употребата на ядрени оръжия.
Въпреки това, докато Байдън се потеше над въпроса дали да изпрати системи за противовъздушна отбрана, ракети с по-голям обсег или бойни самолети в Киев, Путин обстрелваше украинските градове.
Това отслаби икономиката на Украйна и подкопа решимостта на украинския народ, оставяйки опустошената страна неспособна да отвърне на удара и спечели на Москва решаващо време да подготви и адаптира собствената си защита.
“Ние наистина вярваме, че трябваше да действаме по-рано и по-решително”, заключи латвийският външен министър Байба Бразе. “Но нещата са такива, каквито са.”
Превод и редакция: Епицентър.БГ