Георги Черкелов приживе: Не се изненадвам от проявата на лошотия, а от проявата на доброта
Мъчно ми е за младите, че не са гледали Георги Черкелов. И няма как да разберат, че българското кино и театър са имали един велик актьор, аристократ по душа. И толкова талантлив, че зрителят му се доверяваше и се влюбваше в героя му дори когато трябваше да го мрази. Защото той, героят, беше лош, по-лош, най-лош.
Тогава, когато улиците опустяваха, защото единствената телевизия излъчваше поредния епизод на “На всеки километър”, мнозина искаха да са като бате Сергей или като Митко Бомбата. Но не бяха малко и тези, които се възхищаваха на хладния ум, на гордата осанка на “лошия” Велински. Дори мятаха зарчета като него, без да знаят много-много защо.
И докато Стефан Данаилов и Григор Вачков се къпеха в народната любов, Георги Черкелов осъмваше с нарязани гуми на колата. Той толкова органично беше изградил образа на лошия полицай, че по-първичните зрители не успяваха да направят разлика между актьор и персонаж. След много години имах късмета от време на време да попа..