европейска комисия

Комисарят по вътрешните работи на ЕС заяви, че Румъния и България са по-добре подготвени да се справят с Шенгенското пространство и сухопътните граници от други страни, които вече са членки на европейското пространство за свободно движение.
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон изрази оптимизъм, че падането на сухопътните граници за България и Румъния в Шенген ще бъде реалност до няколко седмици, предаде БГНЕС.
Утре, 22 ноември, в Будапеща ще се проведе среща между вътрешните министри на България, Румъния и Австрия.
В интервю за РСЕ Румъния Йохансон каза, че е оптимист за решението на Виена.
Попитана какви са аргументите за блокиране на достъпа на България и Румъния до пълноправно членство в Шенген, Йохансон отговори, че “такива не съществуват”.
„Не виждам никаква пречка, трябва да го кажа. Всичко е изпълнено. Всичко е готово. Румъния и България са готови. Шенгенското пространство е готово. Така че не виждам никакви пречки. Време е да премахнем контрола по вътрешните г..

“Рискът новата Европейска комисия да не встъпи в длъжност от 1 декември е съвсем реален”. Това каза пред БНР евродепутатката от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тя коментира причините, които биха могли да доведат до това.
“Кандидатура на заместник-председател на Европейската комисия от крайно дясна партия не се възприема като спазване на споразумението между проевропейските сили в европарламента”, заяви Пенкова. Като припомни, че това са ЕНП, Алиансът и “Обнови Европа”, тя уточни:
“Кандидатурата от страна на Италия в лицето на Рафаеле Фито не се възприема положително като кандидат за заместник- председател на Европейската комисия от страна на социалистите”.
Пенкова определи изслушването на кандидатката за първи изпълнителен заместник-председател на Комисията Тереса Рибера, също социалистка, като “едно от най-добрите” за ресора, за който отговаря.
На въпрос за искането на председателя на групата на ЕНП Манфред Вебер тя да се оттегли, ако бъде призната..

Европейската комисия реши днес да предяви иск срещу България и Румъния пред Съда на Европейския съюз, поради това че не са изпълнили изцяло задълженията си за събиране и пречистване по Директивата за пречистването на градските отпадъчни води.
Директивата има за цел да се защитава здравето на хората и околната среда, като се изисква градските отпадъчни води да се събират и пречистват преди заустването им в околната среда.
Градовете трябва да изградят необходимата инфраструктура за събиране и пречистване на градските отпадъчни води.
Несъбраните или непречистените отпадъчни води могат да изложат на риск човешкото здраве и да замърсят езерата, реките, почвата, крайбрежните и подземните води. България и Румъния се възползваха от дерогации, за да се съобразят с тази директива.
10 града в БългарияВ България 10 града с над 10 000 жители не изпълняват изискванията на директивата относно канализационните системи.
В 20 големи града градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи..

От 25 юни 2024 г. е в сила Регламент (ЕС) 2024/1745 на Съвета от 24 юни 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Измененията въвеждат член 5т в Регламент (ЕС) № 833/2014, който задължава патентните ведомства в ЕС да не приемат заявки за регистрация на търговски марки, патенти, промишлени дизайни, полезни модели, защитени наименования за произход и географски означения, както искания и документи във връзка с такива заявки, подадени от руски граждани или от физически лица, пребиваващи в Русия, или от юридически лица, образувания или органи, установени в Русия.
Ограниченията обхващат и случаите, когато заявката или документите се подават съвместно с лице, което не е руски гражданин или установено в Русия.
Предвидено е изключение по отношение на руски граждани, които са също така граждани на държава членка, на страна – членка на Европейското икономическо пространство, ил..