евростат

Годишният процент на инфлация в еврозоната е 2,0% през октомври 2024 г. спрямо 1,7% през септември.
Година по-рано процентът е 2,9%. Годишната инфлация в Европейския съюз е 2,3% през октомври 2024 г. спрямо 2,1% през септември. Година по-рано процентът е бил 3,6%. Тези данни са публикувани от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз.
Най-ниски годишни нива са регистрирани в Словения (0,0%), Литва и Ирландия (и двете по 0,1%).
Най-високите годишни нива са регистрирани в Румъния (5,0%), Белгия и Естония (и двете по 4,5%).
Най-висок приносВ сравнение със септември 2024 г. годишната инфлация се понижи в две държави членки, остана стабилна в шест и се повиши в деветнадесет.
През октомври 2024 г. най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите (+1,77 процентни пункта, п.п.), следвани от храни, алкохол и тютюн (+0,56 п.п.), неенергийни промишлени стоки (+0,13 п.п.) и енергия (-0,45 п.п.), пише Фокус.

Въпреки гръмките изявления на западни официални лица, че благодарение на политиката на санкции, прилагана от 2022 г., страните от ЕС практически са се освободили от „руската газова зависимост“, руската страна все още остава основен доставчик на „синьо гориво“ за Европа.
Поне това показват данните на Евростат, събрани през първите осем месеца на тази година, цитирани от световни медии.
Така според публикуваните документи през този период Европа е закупила руски газ на стойност 9 милиарда евро. Освен това повече от половината от горепосочения обем е закупен от Франция, Унгария и Испания.
Данните на Евростат показват, че по-голямата част от доставките идват от тръбопроводен газ (4,6 млрд. евро). Останалата част от износа – 4,4 милиарда евро – е представена от втечнен природен газ (LNG).
На свой ред Франция стана най-големият вносител на руски газ сред страните от ЕС. През този период тя е увеличила покупките с 30%, достигайки до 1,9 млрд. евро.
В същото време Унгар..

Според класация на Евростат българите сме най-неудовлетворените от живота граждани на Европейския съюз.
Въпреки това обаче съвсем не живеем най-лошо от всички, ако сравним показателя, който изчислява риска от бедност или социално изключване, съобщава NOVA.
Това е възможно благодарение или заради класация, която измерва колко сме доволни от живота, който водим. От Евростат я създават с помощта на така наречения „индикатор на удовлетвореност”.
За формирането му обаче, не се сравняват статистически данни за доходи, заетост, социално развитие или условия на живот.
Лична оценка на животаСкалата – от 0 до 10, онагледява единствено личната оценка, която населението поставя на живота, който води.
Резултатите показват, че от всички граждани на Европейския съюз, българите сме най-недоволните.
При средна стойност на индикатора от 7.3 в България той е 5.9, като е единственият под 6.
Двете позиции преди нас заемат съответно латвийците и съседите от Гърция, които макар и също нед..