Над 55

Мъчно ми е за младите, че не са гледали Георги Черкелов. И няма как да разберат, че българското кино и театър са имали един велик актьор, аристократ по душа. И толкова талантлив, че зрителят му се доверяваше и се влюбваше в героя му дори когато трябваше да го мрази. Защото той, героят, беше лош, по-лош, най-лош.
Тогава, когато улиците опустяваха, защото единствената телевизия излъчваше поредния епизод на “На всеки километър”, мнозина искаха да са като бате Сергей или като Митко Бомбата. Но не бяха малко и тези, които се възхищаваха на хладния ум, на гордата осанка на “лошия” Велински. Дори мятаха зарчета като него, без да знаят много-много защо.
И докато Стефан Данаилов и Григор Вачков се къпеха в народната любов, Георги Черкелов осъмваше с нарязани гуми на колата. Той толкова органично беше изградил образа на лошия полицай, че по-първичните зрители не успяваха да направят разлика между актьор и персонаж. След много години имах късмета от време на време да попа..

Митко Щерев се прости със сцената. В миналото остават хиляди концерти, часове възторжени аплаузи, стотици полети до всички краища на света.
Завесата падна. Една славна артистична кариера приключва.
Препълнената зала 1 на НДК дълго аплодира любимеца си, радвал я десетилетия наред. Той благодари на публиката, за която каза, че го е създала, изграждала и утвърждавала като творец. Но животът продължава. От сцената слезе артистът, а пианото на талантливия композитор няма да замлъкне. Още много нотни листа ще бъдат запълвани с музика. България ще чака новите шлагери на човека, написал: “Адаптация”, “Осъдени души”, “Стари мой приятелю”, хитовете на “Диана експрес”.
Последната творба на талантливия композитор вече очаква своите срещи с публиката. Тя е посветена на неговото родно място. Нарича се “Песен за Ямбол”. Градът, от който започва всичко.
Митко никога няма да забрави онзи ден, в който пияният му баща идва с любовницата си и ..

Европейските медии не спират да ни информират за невероятната природна стихия, която порази Испания. И сякаш край няма! Нашата сътрудничка Мария Стефанова се свърза със свои близки, за да разкаже за потопа, взел толкова човешки жертви и разрушил домовете на хората.
Чудо се случи в красивото градче Алтеа край световния курорт Бенидорм, който бе засегнат от катастрофалните наводнения в Испания. Човекът излязъл сутринта да си купи цигари, подкарал колата си към центъра на селището. Не се съобразил с предупреждението, че улицата, по която минава всеки ден с возилото си, е затворена заради опасност от пороя. Спрял край кафене, където всеки ден пазарува, изпил си кафето и с цигарите в джоба се върнал във возилото.
В този миг го връхлетяла бурята. Колата се оказала повлечена в мътните води. Случаен минувач закрещял за помощ и с телефона си снимал трагедията. Това видео впоследствие влезе в социалните мрежи. Попадналият в беда не загубил самообладание. Успял да се измъкне от прозорчето и се ..

Търсете книжката за забава Гимнастика за ума на стр. 19, 20, 29 и ТВ справочника
—————
Митко Щерев
Прости се със сцената, но не и с музиката
Големият композитор ще продължи да твори великите си хитове
—————
Стряскащ проблем
Кражбите в магазините се увеличават драстично
—————
Васил Найденов:
И в секса, и в музиката не можеш да остарееш
—————
Георги Черкелов приживе:
Не се изненадвам от лошотията, а от добротата
—————
Валди Тотев:
Политиците са идиоти
—————
И душите смърдят, уважаеми нови българи
Подиграваме се с бащите си и това се счита за изкуство!
—————
Посегнаха на най-милото ни
Иззеха над 2000 литра нелегален алкохол
—————
Знаци от отвъдното
Все повече хора се „срещат“ с близки, починали от COVID-19
—————
За потопа в Испания от първо лице
Мъж оцеля в мътните води край Алтея
—————
Аплодисменти за Силвия Вартан
Легендата слага точка на 63-годишната си кариера
Това са само ч..

Много години след написването му излиза неиздаваният до момента таен, скрит роман на голямата българска поетеса Ваня Петкова “Бог е Любов”/Житие на една свята грешница/.
“Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена “книга” или “дневник”, през тези 20 години.” Това споделя Ваня Петкова още през 1989 г. Тя оставя траен отпечатък в модерната ни история като най-космополитната поетеса и писателка на България.
По-долу ви предлагаме послеписа към книгата на поетесата, чийто автор е нашият колега Исак Гозес.
Премъдрият, талантлив и прозорлив руски поет Евгений Евтушенко го е казал най-точно: “Ваня, природата те е създала в един-единствен екземпляр”.
Много красиво, но тежко на онзи, на който му се случи. Такива дори в рая ги гледат накриво. Защото не са като останалите. Те са различни, стъпката..

Цяло чудо е да живееш на място като димитровградското село Крепост. Вървиш по улицата, а наоколо – изкуство! Сякаш си в огромна галерия на открито и отвсякъде те гледат красиви изображения.
Много ми се иска да вярвам, че това кара хората, които живеят тук, да забравят комшийските свади, завистта, че този или онзи имал повече и по-хубаво. Дава им сила да приемат с лекота проблемите и страха от случващото се в близките държави и че току-виж дошло и при нас. А най-вече – прави ги по-добри!
Едно е сигурно, жителите на Крепост се гордеят със своя съселянин Христо Панев и покойния му брат Панчо.
Благодарни са им за всичко, което са направили. А то е уникално! Неотдавна беше завършена 54-тата творба на акад. Христо Панев в родното му село Крепост! Този път върху стената на уникално красив частен дом. Рисунката е озаглавена “Извор на живот”. При довършването на картината, чийто проект е изпълнен за рекордните за твореца три дни, е помагал и синът му Габриел.
Признавам си, отдавна..

Докато се подготвям за разговора с Ивайло Калоянчев, забелязвам, че в повечето интервюта с него разговорът се върти около големия Георги Калоянчев. А напоследък и около внуците на Ивайло. Иска ми се читателите да се докоснат до света на един актьор, благословен със звезден баща, който цял живот е трябвало да доказва собствената си идентичност.
Повярвайте ми, той е различен. Толкова са различни двамата – баща и син. Бащата – дребен на ръст, голям с таланта си. Синът – голям и на ръст, и на доброта, и на талант. Такъв го виждам аз, такъв ви го представям. Не се налага да избирате – всеки свети със собствена светлина и тежи на своето място.
Разговорът ни за читателите на “Над 55” е на специална дата – 1 ноември, Денят на будителите.
– Честит празник!
– Благодаря.
– Хелоуин или Денят на будителите?
– Денят на будителите, разбира се. Какъв Хелоуин? Това е друг празник, младите и децата го празнуват. Нашите връстници – не.
– Има ли шанс да се върнем към българското, към корен..