учен

Отиде си внезапно член-кореспондент на Българската академия на науките Мила Василева Власковска, съобщиха от БАН.
Власковска е родена на 14 февруари 1948 г. (76 г.) в гр. Троян. През 1972 г. завършва Висшия медицински институт в София. През 1981–1983 г., като Хумболтов стипендиант специализира фармакология във Фармакологичния институт към Университета във Фрайбург.
През 1984 г. защитава дисертация за „кандидат на науките“ (сега „доктор“) по фармакология; през 1997 г. е доцент по фармакология в Медицинския университет в София; през 2002 г. е „доктор на медицинските науки“. През 2003 г. е избрана за професор по фармакология в МУ-София, а през 2008 г. – за член-кореспондент на БАН.
Като Хумболтов стипендиант през 2000 – 2001 година работи като гост-професор и научен консултант на докторанти в Центъра по невронауки на Университета във Фрайбург.
Областите на научните й интереси са фармакологична модулация, молекулни и интегративни основи..

Впечатляващият живот на емблематичния учен от български произход Джон Атанасов, смятан за изобретател на първия компютър в историята, оживява в изчерпателната биография „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“ от американската писателка и носителка на награда „Пулицър“ Джейн Смайли.
Книгата излиза на български език с логото на издателство „Сиела“ в авторитетния превод на Радосвета Гетова и с вещия предговор от уважавания математик проф. Владимир Гетов.
Джейн Смайли ни прави свидетели на един от най-необикновените разкази на XX век, родил най-значимото изобретение на нашето време. А централна фигура в тази невероятна, но съвсем истинска история се оказва Джон Винсънт Атанасов.
Разказът за живота на учения започва още с историята на баща му Иван, който е бебе, когато родителите му са принудени да напуснат едно от разрушените села по време на Априлското въстание. След това фокусът на събитията се премества отвъд океана, където е роден и изра..

И докато истинската смърт не е нещо, което ще ви се случи, ако сънувате, че умирате, самият кошмар може да означава нещо тревожно.
Професор Тиина Паунио, експерт по съня от университета в Хелзинки, каза, че тези кошмари вероятно са свързани с части от нашия мозък, свързани със стреса.
Именно по време на кошмар има пик в нивата на норадреналин (невротрансмитер и хормон), намиращ се в области на мозъка, свързан със страх, безпокойство и ярост.
“Кошмарите обикновено се появяват при емоционален стрес – така че острият житейски стрес е един рисков фактор”, каза професор Паунио.
„Начинът на живот, по-специално употребата на алкохол, е друг добре известен рисков фактор за кошмари.“
Ако се уплашите, дори насън, тялото ви влиза в режим на борба или бягство. Когато това се случи, вашата система е “наводнена” с адреналин и кортизол поради страха, който се чувства много реален, отбелязва glasnews.bg.
И докато адреналинът всъщност може да бъде нещото, което спасява живота ви при реална ..